Ние създаваме бъдещето

25/03/2018
Ние създаваме бъдещето

от Александър Узунов

Днес светът е в турбулентно състояние и се променя с всяка изминала секунда, а това ускорява и историческото време. Нужна е мъдрост, за да разбереш промяната; характер, за да я приемеш; воля, за да се приспособиш. Новите реалности и очертаващите се тенденции за следващите години създават нуждата от преосмисляне на бъдещето на България и мястото й в света. Отваря се исторически процеп от неочаквани възможности. В същото време всяка от големите сили е ангажирана със самата себе си и с вътрешните си проблеми, а това дава шанс на по-малките държави, каквато е нашата, да работят с повече самочувствие в посока на своето развитие.  

За да се случи това обаче, е нужно да спрем да търсим вината за днешните си несгоди в другите - в Москва, Вашингтон, Берлин, Лондон, Париж или Пекин. Филите и фобите са симптом на нашия комплекс за малоценност и бягането ни от отговорност. Те са израз и на кризисното състояние на колективния ни дух. Единственото, до което ни водят непрестанните противоречия, е нарастване на напрежението в обществото и неговото допълнително атомизиране с ненужни или изкуствено създадени вътрешни конфликти.

А това е бягство от свободата. Именно в свободата е и отговорността, от която ние сякаш копнеем да се откажем, за да я връчим на някой друг. Големият британски писател Джордж Бърнард Шоу каза: „Свободата е отговорност. Ето защо мнозина се страхуват от нея.“ В това се крие дълбоката причина за установената инерция „началниците да се разберат“ - делегирането на собствения суверенитет на външни сили и очакването промяната да дойде от тях. Истината обаче е, че никой, освен нас самите, не може и не е длъжен да се нагърби с проблемите на собствената ни държава. На това ни учи и нашата история, чиито поуки добре помним. Никой няма да ни помисли доброто, ако не го помислим самите ние. Великите философи Барух Спиноза и Георг Хегел разглеждат свободата като осъзната необходимост. Ако ги перифразираме в днешните български реалности, то свободата за нас е възвръщане на вярата в собствения ни потенциал и възможности за развитие.

Преди да се разделяме отново и отново, нека се опитаме да видим кое ни свързва. Обединението ще се случи не на базата на външните ни предпочитания, а на основата на гражданското ни самосъзнание. На мисълта, че тук, в тази страна, живеят хора, които са свързани от обща история, култура, език, ценностна система и споделят обща съдба като народ. Само ако погледнем към себе си и към това какво можем да направим ние, за да подобрим живота си, ще бъдем ковачи на собствената си съдба. Нужен е вътрешен, а не външен импулс. Подобни действия биха ни превърнали в субект на собственото ни развитие, а не в обект на чужди геополитически интереси. Време е да влезем в ролята на летописци на съвременната си история.

България е страна на кръстопът и като такава тя трябва да поддържа добри отношения с всички световни центрове на сила, но следвайки националните си интереси и без да сервилничи. И в живота, и в политиката никой не гледа сериозно на лакеите. В Европа държавите от Вишеградската група са пример за провеждане на националноотговорни политики, следващи интересите на страните им. Те са членки на Европейския съюз, но заедно с това развиват активни отношения с други страни и се осмеляват да поискат нов и справедлив проект за Обединена Европа. Формират противотежест в Съюза и се противопоставят на тези решения на Брюксел, които не съвпадат с националните им интереси и приоритети, като в същото време отстояват своята идентичност и корени.

В този момент, повече от всякога,  България трябва да погледне по-мащабно на света и на самата себе си. Да приеме историята такава, каквато е, и да се опита да предизвика своето по-добро бъдеще. Да заговори на реален език, а не на политкоректен новговор с балкански диалект. Трябва да назовем истинските си проблеми, колкото и тежки да са те, и да започнем да търсим пътищата за тяхното решение.

Стъпка в тази посока е изграждането на онлайн платформата „Визия за България“. Тук свободните хора могат да изразят своето експертно мнение в различни области. Можем да се обединим в прозрачна дискусия и консенсус за изграждане на обща визия и стратегии за развитие на нашето отечество. Да влезем в актуален диалог с времето. Да уплътним добрите си идеи с реални действия. Колкото повече говорим и споделяме един с друг, толкова повече връзките в общността ще заздравяват и укрепват. Българското общество доказва все по-често, че пази в себе си съзидателни сили и може да прояви активност по важните теми на деня в отстояването на ценностите, които винаги са ни сплотявали като общност. Все още имаме духовни водачи и институции, които са способни да взимат адекватни решения и да се нагърбват с исторически отговорности.

Трябва да положим усилия, за да променим средата, в която живеем. Да потърсим отново изгубения смисъл. Както е казал великият мъдрец на древния Изток - Лао Дзъ: „И най-дългият път започва с малката крачка”. Тази малка крачка всъщност е с фундаментално смислово значение. Ние, младите, можем да донесем духа на промяната, и в същото време да сме стъпили върху стабилни национални и морални устои. Да се основаваме на хуманното, градивното, жизнеутвърждаващото отношение към живота. Не само вътрешният мир, но и глобалният мир се крепят на високото ниво на обществено съзнание и етика, достигнати от човешката цивилизация. И като всяко достижение, то трябва да се охранява с постоянство, с усилията и на малките, и на големите участници в световните процеси.

Съдбата ни е в наши ръце. Нужно е да покажем на самите себе си, че имаме воля да бъдем свободни и да променим курса към историческия хоризонт. Да преминем от тъмнината към светлината - с малко младежки ентусиазъм, с вяра в промяната и в собствените ни сили нещата наистина могат да тръгнат в добрата посока. И за да се случи това, трябва веднага, без отлагане, да спрем с нихилизма и апокалиптичните сценарии. Това вече не работи. Ние, младите и образованите българи, вече не го вярваме. Вярваме в обратното - точно ние създаваме  бъдещето и то ще се случи, ако го предизвикаме.

Ние създаваме бъдещето.

***

Запознайте се с пълния текст на Визия за България и се присъединете към каузата!

Споделяне:
2021

Вашите мнения

Желю Железов
07 април 2018 13:53

Г-н Желев,
Логиката и смисълът на израза "споделяне обща съдба като народ" е абсолютен конформизъм. Да „СПОДЕЛЯШ” означава да си съгласен, да приемаш за нормално статуквото, да приемаш и тенденцията, която, в условията на господстващите НЕОЛИБЕРАЛНА идеология, политика и икономика, отвежда към все по-дълбока имуществена и ментална диференциация. Тази позиция би била нещо добро, нещо прогресивно, ако се приеме за истина мантрата, заложена като идейна основа на ВИЗИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ, че всяка малка страна , в т. ч. и България, може де се превърне в просперираща, ако от някъде се пръкнат умни и почтени визионери, които да напишат поредната светоразстърстваща с гениалността си визия.
Питате: „Интересно е, какво бихте препоръчали, за заздравяване на връзките в обществото ни.” Отговор: Организирана и целенасочена БОРБА! Без борба, преследваща ясно очертани и научно обосновани близки, по-далечни и крайна цел, обществото в една държава, имаща статут на колония, или в най-добрият случай на полуколония, обществото се превръща в „блато”.
Смятам, че Президентът ген. Радев е първият след Георги Димитров достатъчно умен и почтен национален лидер. Но, за сега той е все още солист, а не диригент на оркестър, който продължава да се разсвирва.
Другото название на „ценностна система” е идеология. В класово антагонистично общество, каквото е нашето, няма и не може да има една единна идеология, а всяка класа и прослойка си има своя. Съществува закономерност: идеологията на икономически и политически господстващата класа е господстваща идеология. За това свидетелства и идеологическият заряд на публикуваните тук статии. Задачата пред всеки, смятащ себе си за прогресивен интелектуалец, е това състояние да се промени радикално.

todor jelev
01 април 2018 23:17

Г-н Железов, нямаше да се заяждате с младия учен, ако бяхте забелязали, че става въпрос за "споделяне обща съдба като народ" (спомнете си за индивидуално и колективно съзнание).
Интересно е, какво бихте препоръчали, за заздравяване на връзките в обществото ни.
За мен, настоящият ни президент Румен Радев взема адекватни решения.
Сигурен съм, че ако обновим знанията си за понятията "култура" и "ценностна система", бързо ще стигнем до реалната причина, която обърква обществения ни живот.

Желю Железов
30 март 2018 12:42

Влязох (за пръв път) в сайта на Борис Балкх, попрочетох доста от различните текстове. Впечатленията ми са противоречиви и естествено нямам окончателно и обосновано мнение за теорията и/или идеологията му. Но ми се струва, че положителното му отношение към статията на г-н Узунов е твърде пресилено. Различието между схващанията им са принципни и доста дълбоки.

Желю Железов
30 март 2018 00:39

Това аз наричам словоблудство. Красиво, грамотно, изискано, честно и порядъчно, но – словоблудство. Съдете сами!
„На мисълта, че тук, в тази страна, живеят хора, които са свързани от обща история, култура, език, ценностна система и споделят обща съдба като народ.”
Нима аз имам или мога да имам „обща ценностна система например с Иво Инджев, Александър Йорданов, Методи Андреев и плеада тям подобни? Или споделят обща съдба стотиците хиляди официално признати бедни хора със ставащите все по-малко и все по-богати милионери и милиардери?

„Колкото повече говорим и споделяме един с друг, толкова повече връзките в общността ще заздравяват и укрепват”. Ако автор на тази „сентенция” беше жена, щях да й кажа аферим, но написана от млад мъж, звучи несериозно.
„Все още имаме духовни водачи и институции, които са способни да взимат адекватни решения и да се нагърбват с исторически отговорности.”
Може ли младият господин да посочи поне един такъв водач или институция, за да опровергае определението „словоблудство”?

Борис Балкх
27 март 2018 11:07

Напълно съм съгласен с написаното. И тъй като този сайт е и форум за споделяне на мнения, за да онагледя единомислието си с автора и неговите съратници, ще споделя моето мнение по въпроса чрез следната връзка: http://obshtinariyata.simplesite.com/433545590