Мечта отвъд хоризонта. Национални стратегии

Изтеглете
25/03/2018
Мечта отвъд хоризонта. Национални стратегии

Дайте ми опорна точка и достатъчно дълъг лост,
и ще повдигна Земята.
Архимед

Днес е наложително и възможно българите от всички етноси, религии и поколения, в страната и чужбина, да се обединим в постигането на по-високи жизнени цели, да се борим последователно за реализирането на оптимистична визия на своята страна и на света, за да имаме шансове за мирен, достоен и сигурен живот.

Визията за България би могла да има няколко главни, органично свързани измерения, обединяващи очакванията и мечтите на българските граждани и мотивиращи дългосрочно личните и обществените активности за постигането й в средата на 21 век:

  • България да достигне нивото на 20-те най-развити малки икономики с високо качество и продължителност на живота. Прилагайки преобразуващите иновации и технологии, развивайки човешкия капитал и подобрявайки бизнес средата, през следващите десетилетия да постигнем 7-8 % средногодишни темпове на икономически растеж в хармония с нашата природа и среда за живот.
  • Изграждане на общество на равни възможности за отглеждане, възпитание и образование на децата,  справедлива реализация на всеки човек, съобразно способностите и уменията му; общество, ценящо творчески и критично мислещи личности и развиващо активно интелектуалния потенциал във всички области; общество, стимулиращо развитието на знанията, иновациите и технологиите.
  • Изграждане на силна, ефективна и прозрачна държава-гарант за националната сигурност и вътрешния ред, за равнопоставеност пред законите, за поддържане на нормални условия на живот на своите граждани, социална сигурност за възрастните и изпадналите в беда хора, ликвидиране на причините за бедността, крещящото материално неравенство и негативните демографски трендове. Изграждане на мирна, отворена, добронамерена и неутрална България с висока международна репутация и стандарти, активно развиваща взаимноизгодни балансирани отношения с всички страни, желаещи да се кооперират в решаването на общи проблеми и цели в региона, в Европа и в света. Държава, която младите хора да не напускат, а напусналите я някога, силно да  желаят да се върнат.
  • Извисяване на България като културен и духовен център на кирилицата и православието, първоизточник и хранител на уникално културно-историческо наследство в тъканта на човешката цивилизация. Подобряването на условията за живот, за образование и възпитание ще доведе до разцъфтяване на талантите и способностите на хората и до нов Златен век на българската култура.
  • Българските граждани могат да бъдат свободни, образовани, духовни, удовлетворени и щастливи хора, живеещи мирно, креативно, здравословно, щастливо и много по-дълго; хора, изпитващи доверие, респект и съпричастност един към друг, способни да се саморазвиват и да реализират с дейността си оптимистичната визия на родината и на света през 21 век.

  ВИЗИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ СЕ ОСНОВАВА НА:

  • 13 века богата история с дълбоки корени, уникална култура, ярка национална идентичност, способност като народ да оцеляваме пред най-тежки предизвикателства, а днес активно да се развиваме като част от най-богатия регион в света - Европа.
  • Доказани качества на цвета на нацията като висок интелект, креативност, предприемчивост, талант и жизнената енергия на хиляди българи, наши съвременници, пример за успешни професионални, творчески и бизнес истории у нас и навсякъде по света.
  • Конституцията, демократичните институции, законите и международни стандарти, действащи в страната; изградената към момента среда за бизнес и за живеене, за образование, здравеопазване и култура, които, макар и далеч от желаното, са здрав фундамент за растеж.
  • Настоящата Визия за бъдещето на нашата родина България се основава преди всичко на обективните тенденции за общественото развитие, на възхода на технологичната революция, която понастоящем преживява световната икономика, и разкриващите се уникални възможности за малките страни по-бързо, скокообразно и гъвкаво да модернизират своите икономики, да постигнат устойчиви темпове на растеж и да повишат  стандарта си на живот.

Изборът на визия определя посоката и мястото, на което искаме да се изкачим във времето. Намирането на опорни точки дава реализъм на нашите стремежи. Дефинирането на дългосрочни стратегии е лостът, с който можем да издигнем обществото на желаната височина в спиралата на развитието.

 ДЪЛГОСРОЧНИ СТРАТЕГИИ 2050

„Не е важно кой е прав, а какво е правилно.“
Томас Хексли

Постигането на Визия България 2050 е възможно  чрез осмисляне и последователно преодоляване на местните и глобални предизвикателства, чрез разработката и реализацията  на дългосрочни обвързани стратегии в съответствие с глобалните трендове и реалните възможности да ги следваме. Нужно е периодично да декомпозираме целите на Визия за България в междинни видими свързани цели, печеливши пазарни ниши и конкретни планове за всеки предстоящ 3-4 годишен етап, постигането на който е реалистично и ресурсно балансирано.

Нужни са ни умерен оптимизъм и респект към пазарите, но и постоянен мониторинг на дългосрочните цикли, тенденции, обективни и субективни сили, които ги движат, система за формиране на адекватни бързи реакции на бизнеса и прости регулации на държавата в бързо променящата се среда. Прилагането на утвърдени международни измерители ще ни даде неполитизирана периодична оценка на постигнатото, на наличните ресурси и капацитет за напредък.

Бихме могли да дефинираме и да следваме 7 ключови дългосрочни и взаимообвързани национални стратегии за постигане на Визия за България:

  1. ИНОВАЦИИ И ТЕХНОЛОГИИ НА БЪДЕЩЕТО
  2. УСТОЙЧИВА ИНФРАСТРУКТУРА
  3. БЛАГОПРИЯТНА БИЗНЕС СРЕДА
  4. РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКИЯ ПОТЕНЦИАЛ
  5. НОВ ОБЩЕСТВЕН ДОГОВОР
  6. ЕВРОПЕЙСКА ИНТЕГРАЦИЯ
  7. УКРЕПВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВНОСТ

Няма връзка между подреждането на седемте стратегии и тяхната относителна тежест и влияние върху бъдещето ни развитие. Има значение да ги прилагаме неотклонно и едновременно, за да постигнем комулативния и максимално добър резултат.

 НАЦИОНАЛНИ ЦЕЛИ ЗА ПЕРИОДА 2018-2030

За обозримия период 2018-2030 г. бихме могли да формулираме значими национални цели и средства за постигането им като, но не само:

  • Бърза промяна на структурата на икономиката, над 50% доминирана от високотехнологични продукти след 2030 г. Широко внедряване на Изкуствения интелект в частния и обществен сектор.
  • Модернизация, автоматизация и частична роботизация на традиционните отрасли на икономиката до 2030 г.
  • Постигане на висока предприемаческа активност на малките и средни компании, които до 2030 г. да генерират над 80% от националния доход.
  • Пълна дигитализация на обществения сектор до 2025 г. и активно включване на страната в Европейския единен дигитален пазар.
  • Трайно подобряване на бизнес средата, измерима със заемане на челни места в международните бизнес класации след 2020 г.
  • Постигане на устойчиви 7-8% годишни темпове на развитие на страната след 2023 г.
  • Снижаване на групата на бедните и застрашени от бедност граждани под 5% до 2025 г.
  • Въвеждане на Универсален базов доход след 2025 г.
  • Достигане на средните нива на заплащане на труда в ЕС до 2025 г.
  • Постепенно снижаване на неравенството в обществото, измеримо с коефициента на Джини за страната с 25% по-ниско ниво от средното за ЕС до 2030 г.
  • Въвеждане на семейно подоходно облагане след 2020 г.
  • Осигуряване на места в детските градини за всички деца след 3-годишна възраст до 2020 г.
  • Пълен обхват на децата и младежите в образователната система  до 2020 г.
  • Трайнo подобряване на качеството на средното образование, измеримо с резултатите на българските ученици от международните PISA тестове на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Постигане на резултати, отреждащи ни място сред първите 20  страни на тестовете след 2024 г.
  • Трайна положителна промяна в качеството на висшето образование, измерима с авторитетни международни класации на университетите. Постигане на нивата на най-добрите европейски образователни центрове в периода 2025-2030 г.
  • Приемане на здравословния начин на живот от младите хора като доминиращ стереотип.
  • Подобряване на средата за живот и работа в градските селищни системи до съвременните европейски стандарти.  
  • Реформиране на здравноосигурителната система чрез внедряване на съвременните технологии и смяна на функционалния модел; поставяне на пациента в центъра; превенцията и хуманитарния характер на тези обществени услуги; нов баланс между интересите на пациентите, лекарите, експертите и бизнеса.
  • Ликвидиране на основните причини за негативните демографски трендове до 2030 г.
  • Издигане на доверието в държавните институции и тяхната ефективност за обществото.
  • България да бъде приета в Еврозоната до 2025 година след покриване на актуализираните критерии ;
  • България да бъде приета в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие до 2025 год.

 КАК ДА ФИНАНСИРАМЕ РАЗВИТИЕТО СИ

На този ясен въпрос няма готов, еднозначен и общоприет отговор.  Това обаче не трябва да е оправдание за ниската предприемаческа и обществена активност в страната. Можем да започнем с очевидни решения, които са напълно в нашите ръце и да продължим в търсенето на други, по-сложни решения.

  • Едно от простите, но трудни за вземане политически решения е да сменим приоритетите в държавния бюджет в полза на образованието, иновациите и технологиите, поне за следващите две десетилетия. Защо да купуваме самолети и кораби и от кого да пазим небето и морето? Има ли такава военна заплаха на хоризонта? Според нас еднозначно няма. Има реална опасност няколко поколения да влязат в живота неподготвени и да спрем развитието си. Държавата не трябва да се отказва от участие като инвеститор в иновативни проекти, в образователни и инфраструктурни проекти, където нейната роля може да е стабилизираща с последващо привличане на частен капитал.
  • Второ, част от емитирания от държавата дълг може да се инвестира в образование и критично необходима инфраструктура, за която поради риск или дълъг срок на възвращаемост няма частен интерес.
  • Трето, ако имаме добри частни и държавни проекти, и сега разполагаме във всички банки със свободен кредитен ресурс, който би могъл да бъде използван. Повечето от българските банки са собственост на големи финансови групи, които могат лесно да привлекат отвън допълнителен заемен капитал, ако има такава необходимост.
  • Четвърто, бихме могли да договаряме еврофондове за следващия период (ако има такива), преимуществено за иновации, технологии и образование.
  • Пето, капиталово интензивни проекти като пътна и енергийна инфраструктура могат и трябва да се правят преимуществено с частен капитал в дългосрочни публично-частни партньорства.
  • Шесто, българските предприемачи могат по-активно да ползват източниците на частно рисково финансиране – инвестиционни фондове и  индивидуални инвеститори. Най-добрите проекти могат да намерят изгодно публично финансиране на Българската фондова борса и на всяка от големите международни фондови борси.

Всички източници на финансиране са изключително чувствителни към общото състояние на страната, към визията на политиците и бизнесмените за бъдещето, към средносрочния и дългосрочен тренд за развитие на икономиката като цяло и за отделни отрасли, към данъчната система, но особено и към добрите/лошите примери на успешни/провалени проекти. Поредицата от успешни бизнес истории е най-добрият атестат за потенциала на страната.

***

Запознайте се с пълния текст на Визия за България и се присъединете към каузата!

Споделяне:
1571

Вашите предложения за редакция на тази статия

Все още няма предложения за редакция към статията.

Вашите мнения

Илия Стоилов
31 март 2018 20:40

Здравейте и поздравления за начинанието!
И все пак, присъединявам се към Валентин - кажете с какво практически да започнем?!
Предполагам, всеки от нас е свестен човек и съвестно си върши работата, но това достатъчно ли е?
И още нещо - ще ни стигнат ли силите? За 6 дни - 75 присъединили се! Кога и дали ще се достигнем критичната маса?

Valentin Malamov
27 март 2018 03:15

Всеки път започва с първата крачка ....казал китайки мъдрец..

Коя е първата крачка?
Посочете?