Четвъртата (българска) държава

Стресни се, племе закъсняло!
След теб потомство иде цяло –
какво ще да му завещаеш?
Иван Вазов

Последният доклад на Националния статистически институт „Население и демографски процеси през 2016 година“ започва със следните нерадостни констатации:

• продължава процесът на намаляване и застаряване на населението;
• задълбочава се дисбалансът в териториалното разпределение на населението;
• намалява броят на живороденитe деца и коефициентът на обща раждаемост;
• намалява броят на умрелите лица и коефициентът на обща смъртност;
• броят на сключените граждански бракове намалява, а броят на бракоразводите се увеличава.

Сега действащите демографски тенденции са изключително неблагоприятни и ако се запазят до 2050 г., ще променят коренно и необратимо демографските характеристики на България.

Прогнозата на НСИ е населението ни да намалее до 5.8 милиона през 2050 г. и под  5.13 милиона до 2070 г.

Прогнозата на ООН за нашата страна е още по-песимистична: 5.153 милиона души през 2050 г. и 3.4 милиона през 2100 г. България е на първо място в света по темп на намаляване на населението – 27.9% за 35 години. След нас на второ място е Румъния с 22.1%. Гърция намалява с 11.4%, а Сърбия с 17.2%.

Пирамида на населението 24.05.2017  г.– 7.045 млн:

Пирамида на населението 2050  г.– 5.153 млн:

Пирамида на населението 2100  г.– 3.406 млн:

Главният проблем на българската общност обаче не е намаляването на броя на населението, а промяната на неговата структура. При дългосрочно запазване на сегашните тенденции, българският етнос от държавообразуващ прогресивно ще намалява до трето по численост малцинство - между 25 и 30 % от населението при различни демографски сценарии до 2050 г., а в края на века ще се спусне под 20%, доминиран главно от възрастни хора. България върви към нова етническа структура със залязваща, застаряваща и изчезваща християнска общност. Логично и справедливо е, според правото на реалните баланси и международните правни норми, новите мнозинства да поискат последователно малцинствен статут, автономия, признаване на езика им за официален и накрая, разбира се, да упражняват законодателната и изпълнителната власт. Безспорно, при най-добро стечение на обстоятелствата на този трансфер и смяна на държавообразуващия етнос и култура, рисковете за радикализация, насилие и хаос нарастват неимоверно. Да си припомним Кипър, Косово, Босна, Ливан. Свидетели сме на подобен процес в напреднала фаза в Македония. 

Най-силно и дългосрочно влияние на негативната демографска картина в България оказват следните фактори:

• След 1990 г, постоянен отрицателен естествен прираст на населението, средно 45-50 хиляди души по-малко годишно; за 2016 г. – 51 925 души, или 0.7%;
• Най-високата обща смъртност в ЕС - 15.1 промила (при 10 промила средно в ЕС) и трето място в света. Влошаваща се прогноза до 2035 г.;

Смъртност на 1000 души за България и ЕС:
( _____ България, ----ЕС средно)

Смъртност на 1000 души за България:

• Средна продължителност на живота - 74.7 години по измервания 2014-2016 г.;
• Коефициентът на обща раждаемост през 2016 г. Е 9.1 промила, а през предходната 2015 г. - 9.2 промила, средно 10 промила за ЕС;
• Броят на жените във фертилна възраст към 31.12.2016 г. е 1 539 000, като спрямо предходната година намалява с над 22 хиляди, а спрямо 2001 г. - с над 346 хиляди.
• Един от най-ниските коефициента на раждаемост - 1.46 деца на жена във фертилна възраст, 203-то място в света;
• Висок брой аборти на 1000 живородени деца, 421 през 2015 г., което е повече от два пъти от средния брой за ЕС;

Тотален фертилен коефициент за България и ЕС:
(________България,  ------ Европейски съюз)

Коефициент на възпроизводство на населението за България:

• Намаляващ процент на младите хора до 15 години – 14,1%. За сравнение, в Турция те са 24.6%, в Чехия - 15%, в Румъния - 15.5, средно за ЕС-15.6%;
• Висока детска смъртност - 7.6 промила за 2014 г., 6.6 промила за 2015 г., 6.5 промила за 2016 г.;
• През 2016 г. извънбрачните раждания са 58.7%, а родени от майки под 18 години са 6000 деца или над 9% от всички раждания;
• Увеличаване на броя и процента на възрастните нетрудоспособни хора - в края на 2016 г. лицата на 65 и повече навършени години са 20.7% от населението на страната, при среден за ЕС 19.2%. През 2050 г. техният дял ще нарасне до 28.6%;
• Към 31.12.2016 г. общият коефициент на възрастова зависимост е 53.4%, или на всяко лице в зависимите възрасти (под 15 и над 65 години) се падат по-малко от две лица в активна възраст;
• Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40.4 години през 2001 г. нараства на 41.2 години през 2005 г. и достига 43.5 години в края на 2016 г.
• Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 - 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 години). Към 31.12.2016 г. това съотношение е 63. За сравнение, през 2001 г. 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора;
• Високата младежка безработица от 23.8% ни отрежда 30 място в света;
• Българската икономика е неефективна, поддържана от най-ниската минимална работна заплата в ЕС – 235 евро. Тя практически не подпомага възпроизводството на населението, а точно обратното – съдейства за неговото редуциране. За сравнение, в Румъния минималната заплата е 285 евро,  в Гърция – 685 евро. Страните от развития Север на ЕС имат минимална заплата между 1500 и 2000 евро. В България още по-тежко е положението на пенсионерите и официалните 250 000 безработни през 2016 година (7.6% от трудоспособното население и 21% от младежите под 24 години). По данни на Евростат през 2015 година 34.2% от българите живеят в условия на тежки материални лишения. България разделя с Румъния първо и второ място с най-голям риск от бедност и социално изключване в ЕС, около 40% от населението. Децата до 17 години в риск от бедност са 31.7% за 2014 г.;
• За отрицателните демографски трендове и лошо здравословно състояние на населението допринася също драстичният спад в потреблението на основните храни през последните 20 години: Според НСИ през 1989 г. годишното потребление на месо е било 78 кг, през 2016 г. – 46 кг; на яйца - съответно 255 броя, сега - 135 броя; на мляко и млечни продукти - 192 литра, сега - 60 литра; на плодове и зеленчуци – 200 кг срещу 130 кг сега. Неоспорим факт е лошото качество на храните като цяло, особено на преработените храни, както и по-лошо качество на вносните храни в една и съща опаковка от оригиналния им еквивалент на развитите европейски пазари.

Разполагаеми килокалории на човек на ден за България:

• Нездравословният начин на живот и на хранене води до 25.6% от населението със свръхтегло, прогресивно падащ праг на хроничните заболявания, занижена икономическа и възпроизводствена активност, преждевременна смърт, особено при мъжете.

Поради липса на официална диференцирана статистика за демографските характеристики на етническите, културните и имуществените слоеве, част от твърденията по-долу се основават на логически предположения от анализа на други индиректни официални статистически данни и тенденции:

Демографията е силно инерционна и трудна за регулиране система. Демографските „чудеса“ се случват незабележимо и често необяснимо в течение на десетилетия. От друга страна, наблюдаваме примери на бърз разпад на установени от столетия демографски структури в рамките само на две-три поколения.

Може да спорим много и без да бързаме каква форма на управление да изберем за следващия исторически период: парламентарна република, президентска република, пряка демокрация или нещо друго. Не можем обаче без тревога да поставим въпроса:  Ще бъде ли българска държавата България в края на века? Не може да си позволим да отлагаме повече намирането на отговора и решението.

"Най-трудно е да се отговори на въпрос,
чийто отговор е очевиден."
Бърнард Шоу

Отговорът на въпроса е да, категорично - да!

Не може да не забележим, че въпреки силните думи и страшните предупреждения от най-авторитетни наши експерти и общественици през последните десетилетия, в т.ч. и в заглавията и съдържанието на това изложение, демографията продължава да следва неотклонно своя път надолу. Демографските процеси не се влияят от призивите да се активира чувството за самосъхранение на народа чрез страх от изчезване. Базовите мотиви за позитивен, градивен и свободен живот на хората и обществата са други. С голяма вероятност можем да отстраним постепенно причините, да намалим съществено влиянието на  неблагоприятните тенденции и да постигнем  положителни демографски процеси, но не по-рано от 2050 г., чрез пакет от мерки на държавата, бизнеса, медиите и гражданските организации, целящи постигането на устойчив икономически растеж. В крайна сметка, само чрез позитивна  промяна на средносрочния и по-далечен хоризонт на социално-икономическите очаквания на българските граждани, можем да се надяваме и на съществени положителни промени в демографската картина. Не трябва да имаме никакви илюзии: без устойчив икономически растеж оставаме пленници на негативната демография и всякаква визия за бъдещето губи своето реалистично основание да се сбъдне.

С голяма вероятност можем да отстраним постепенно причините, да намалим съществено влиянието на  неблагоприятните тенденции и да постигнем  положителни демографски процеси, но не по-рано от 2050 година, чрез пакет от мерки на държавата, бизнеса, медиите и гражданските организации. Най-важната сред тях се нарича икономически растеж. В крайна сметка само чрез позитивна  промяна на средносрочния и по-далечен хоризонт на социално-икономическите очаквания на българските граждани можем да се надяваме и на съществени положителни промени в демографската картина. Не трябва да имаме никакви илюзии: без икономически растеж оставаме пленници на негативната демография и всякаква визия за бъдещето губи своето реалистично основание да се сбъдне.

Преди всичко, нуждаем се от повишаване на ролята на държавата за отглеждане, възпитание и образование на децата, особено в групите от населението с ниски доходи и лоши условия за живот. Нарастващи в годините бюджетни средства за финансиране на държавни и общински мероприятия, подобряващи обществената среда за гледане и възпитание на децата, изграждане на безплатни целодневни детски ясли и градини за всички деца във всяко населено място, въвеждане на задължителни целодневни учебни програми и занимания в училищата. Изравняване на условията, увеличаване на времето и усилията на обществото за отглеждане, образование и възпитание на децата е най-добрата стратегия за интеграция на различните етнически, културни и имуществени групи на българското население. Ако не успеем да интегрираме децата и младежите, нямаме никакъв шанс да интегрираме възрастните. Това е и най-ефективната стратегия за постигане на по-високо образователно и културно ниво на цялото население.

Можем да повишим ефективността на държавните помощи за отглеждане на децата чрез регулиране на целесъобразното  им  разходване.  Би могло лесно да се реорганизира и разшири обхватът на сега действащата система за непълнолетните майки, на които да се предоставят безплатни купони за плащания на фиксирани стоки и услуги за деца, вместо даване на помощи кеш.

Въвеждане на семейно подоходно облагане и нулев данък под определено ниво семеен доход би било сериозна крачка в правилната посока. Тази мярка трябва да намали неравенството и да облагодетелства семействата с повече деца.

Минимизиране на детската смъртност чрез пакет от мерки, в т.ч. безплатно медицинско обслужване и задължителни ежегодни профилактични прегледи на всички деца и млади хора до 20 години, независимо от здравните им осигуровки.

Пакет от мерки, водещ към постепенно доминиране на природосъобразния и здравословен начин на живот на българите от всички поколения и етноси, но преди всичко фокусирани върху децата и младите хора. Наивно е да се мисли, че може да се променят съществено и масово вече установените навици на възрастните.

Стимулиране на младите хора да работят в страната чрез цялостна положителна промяна на средата за реализация и условията за живот. Специални условия за задържане на най-подготвените и талантливите.

Стимулиране на завръщането на българите емигранти като инвеститори и мениджъри, постоянно или временно живеещи в страната, чрез дългосрочни данъчни облекчения и стимули, в т.ч. пълно освобождаване от данъци за 10 години при значими инвестиции в страната.

Ускорено предоставяне на българско гражданство на млади инвеститори до 35 години, както и на високообразовани талантливи млади хора, в т.ч. на завършилите български университети чужденци, желаещи и способни да се интегрират в българското общество.

Обявяване на мораториум върху прилагането и предоговаряне на условията на Дъблинската спогодба в частта й, застрашаваща националната сигурност на България, като първа регистрираща мигранти страна и последващите от това непосилни за нас задължения. Затваряне на границите за преминаване на нелегални мигранти.

Дългосрочна държавна политика за неприемане на икономически мигранти в страната с различна от християнската култура, така както постъпват страните от Вишеградската четворка.

Ускорена проста процедура за предоставяне на българско гражданство на българи и граждани на други страни по модела, практикуван от Унгария и Полша;

Ускорено предоставяне на постоянно жителство и гражданство на преимуществено образовани и квалифицирани емигранти-християни от славянската етническа група, желаещи и способни да се интегрират в българското общество;

Забрана на финансирането на религиозна дейност от чужбина и от местни юридически и физически лица над контролируем максимум. Насочване на даренията преимуществено към фонд за поддържане на религиозните паметници на културата. Лимитиране на броя, капацитета и бюджета на религиозните учебни заведения. Забрана за религиозно професионално образование на непълнолетни. Пълна държавна издръжка на всички религиозни дейности в страната;

Отмяна на възможността за двойно гражданство на българските граждани, граждани на страни извън Европейския съюз и страни, с които България няма спогодби за двойно гражданство;

Въвеждане на условия за постоянно жителство и плащане на данъци в България, а също изискване за говорим български език за упражняване на правото за гласуване в общински и парламентарни избори;

Формиране на силна национална идентичност и дух на национално достойнство на българските граждани през образователната система, семейството, културата, медиите, гражданските организации;

Пакет от мерки за гарантиране на вътрешен ред и безопасност на гражданите на територията на цялата страна. Специални мерки за безопасност на децата и учениците. Радикални мерки за ликвидиране на наркопазара и трафика на хора;

Последователното и едновременно реализиране на мерките в дългосрочните стратегии за развитие на страната постепенно ще променят благоприятно нагласите и очакванията на хората и навярно в периода 2050-2060 година ще доведат и до положителни демографски темпове.

До не повече от пет-десет години трябва да направим исторически избор между това да оставим нещата както са сега, или да изберем пътя на активна демографска политика, насочена към запазване на цивилизационнaта идентичност на нашата родина. Всеки народ, който е подценил демографските процеси, е загубил рано или късно мирния си живот и държавност. Ако днес не се събуждаме с тревога и не забавим своевременно демографския разпад на страната, един ден с изненада ще установим, че илюзиите ни са потънали в неконтролиран обществен хаос.  Всичко изведнъж ще изгуби своя смисъл и основание в един променен, недружелюбен към нас свят. Сценарият на изчезване на цели народи многократно се повтаря в историята, в това число и в наше време, в непосредствена близост до границите на България. Трябва само да поискаме да видим, да нарушим комфорта си, да се разтревожим и да действаме със здрав разум и неотклонна решителност, адекватни на очевидно критичната демографска ситуация. Без преувеличение можем да кажем, че залогът е възможно най-висок - бъдещето на българската нация, етнос, култура и държавност.

Всички ние сме равностойни хора и само по случайност родени българи. В естествена среда изпитваме емпатия и солидарност, с удоволствие общуваме с различните от нас етноси, нации и култури и лесно намираме начин да живеем с тях в съгласие. Но не трябва наивно да забравяме, че човешките индивиди и общества са лесно манипулируеми и все още не са узрели да живеят безконфликтно в изкуствено създадена под външен натиск небалансирана мултикултурна среда. В света има сили, опитващи се да управляват в свой интерес етническия и религиозния хаос, независимо от цената, която заплащат менажираните и нищо неподозиращи противопоставени страни. Всяко преднамерено, механично смесване на етноси, религии и култури води до насилие и диктатура на една част от обществата върху друга. Това е основната причина да пазим и укрепваме народа си такъв, какъвто се е оформил в историческото си развитие досега – безспорно доминиран от българския етнос, православната религия и култура, в мирно съжителство, взаимно уважение и равноправие с българските турци, роми, арменци, евреи, руснаци и други националности, с техните древни култури и религии.

Никой не знае универсалната формула за балансирана външна политика на малка страна, защото просто няма такава. Ясно е, че България не може да угоди на всички външни диаметрално различни интереси едновременно. Излишно е да се снишаваме, да правим наукообразни предположения за поведението на много по-силните от нас, за техните безкрайни опции за договаряне, за всичко, което ни демотивира да продължим по избрания път, парализира енергията и блокира способността ни да мислим и да действаме своевременно в собствен интерес. Ние имаме изобилие от „експерти“ по национална сигурност, антитероризъм, геополитика, глобализация, макроикономика и др., които упорито и драматично ни обясняват от всички медии колко нищожни и безпомощни сме на фона на събитията около нас, вместо да ни мотивират и насочват към активни позитивни действия.

Трябва ясно да формулираме и да заявяваме интересите си, добре да ги мотивираме и последователно да ги отстояваме чрез разумни компромиси в международните отношения. Вместо да молим помощ и пари за защита на „общи ценности”, трябва да договаряме взаимноизгодни, дългосрочни партньорства, на основата на общи интереси.

България е в центъра на Балканския регион и тук има своето най-голямо влияние. Отношенията с всички съседи са от изключително значение за нашата сигурност. Очевидно, с всеки един от тях бихме могли да направим много повече, ако нашата икономическа сила нараства постъпателно. Модерна, отворена икономика, съчетана с добронамерена външна политика, ще превърне България в желан партньор за страните и притегателен жизнен и културен център  за хората от региона. Участието на България в кампанията за присъединяване на държавите от Западните Балкани към ЕС показва, че това е правилният път към нашите съседи.

За последните 30 години Балканите се промениха радикално. Първо, войната в бивша Югославия и появата на нови стари съседи, напрежението между които не стихва. Последните събития в Македония, макар и овладени за момента, не внасят успокоение за бъдещето. Второ, финансовата криза в Гърция, която все повече прераства в социално-политическа. Трето, опитите за реализиране на Стратегическата дълбочина надминаха най-песимистичните очаквания и никой не знае докъде ще стигне трансформацията на Турската република.

Българската армия днес е слабо въоръжена, малочислена и неспособна сама да защити територията на страната от външна агресия, дори от нахлуване на големи групи мигранти. Ще отнеме много време, вероятно повече от три десетилетия, да натрупаме достатъчно собствени средства, за да изградим модерно въоръжена дееспособна армия. Каквато и армия да направим, тя ще натовари бюджета ни с минимум 10 милиарда евро, но в съвременните условия няма да бъде достатъчно надеждна защита. Изборът и моментът за  закупуването на нови оръжия не са само експертен въпрос, а преди всичко дългосрочна  визионерска политика. Липсата на финансиране и ограничените собствени средства не оправдават закупуването на остарели системи въоръжение. Ще бъде глупаво и безрезултатно бедна България да разходва 2% от БВП за отбрана, да формира и поддържа с техника и персонал всички родове военни подразделения, сляпо следвайки чужди търговски интереси, стари военни  стратегии и модели. Новите технологии обезсмислят ефективността на повечето от днешните оръжия и защитни системи. Ще бъде безотговорно да нагнетяваме напрежение с измислени заплахи и врагове, за да оправдаем излишни военни разходи. Това е още една важна причина да поддържаме реформирането на Европейския съюз и като отбранителен съюз на страните членки с общи външни граници, въоръжени сили и външна политика по ограничен брой важни въпроси, приети с консенсус. Изграждането на обща европейска отбрана и армия ще направи в определен момент безпредметно съществуването на НАТО. Дотогава членството на България в НАТО като отбранителен съюз не е въпрос, който трябва да се дискутира активно. Няма логически основания да бягаме пред влака на историята, без да знаем накъде отиваме. От друга страна, нашата национална военна доктрина трябва да изключва участието на българската армия в активни военни действия срещу която и да е страна.  

Много важно е в бъдеще България да следва принципа на неучастие във военни операции на чужда територия както с жива сила, така и с продажба на оръжие, на която и да е от страните в открити военни конфликти. Този принцип следва да се запише в Конституцията. Ние сме в непосредствена близост до различни по природа военни огнища и последното нещо, което трябва да направим, е да се включваме пряко или косвено в тях. Бизнесът със смъртта е високопечеливш, но няма морално оправдание.

Националната сигурност на България в наши дни изисква много повече от наличието на модерно въоръжена армия. Тя е съвкупност от човешки капитал, развита икономика, авторитетни държавни институции, балансирана, мирна външна политика, ненамеса във вътрешните работи и взаимноизгодни съюзи със страните от региона и  света, висок национален дух, консолидирано общество с общи ценности и дългосрочна позитивна визия за развитие. Помислете сериозно кой от тези елементи днес отговаря на най-скромните изисквания и ще стигнете до извода, че националната ни сигурност е силно застрашена. Всичко това предстои търпеливо да надграждаме и ще бъде погрешно да започнем с разходи за въоръжение със съмнителна защитна стойност, а не с инвестиции в образованието с безспорна стратегическа стойност за обществото.

Изследователите на световната икономическа история са категорични: просперитетът на обществата в много различни периоди и условия е в най-значителна степен следствие от авторитета и доверието в държавните институции, във върховенството на закона, в справедливата държава. Те се изграждат много трудно и се губят много лесно. Никой по-добре от нас не знае това. Ако искаме да напредваме във всяка област, нуждаем се от постоянен напредък в доверието към всяка национална институция. Това е дълг на хората, които периодично избираме да ръководят нашата страна, но преди всичко наш дълг - да избираме най-добрите и адекватни за работа хора. Ако системата не издига на върха достатъчно добър политически елит, очевидно трябва да сменим системата.

През последните 20 години България синхронизира законодателството си със страните-членки на ЕС, което претендира да е едно от най-добрите в света. Навярно може още много да се подобри и опрости, за да бъдат законите ни по-ефективни и балансирани. Но това е само по-малката част от проблема и по-лесно решимата. Нашите политици, законодатели и експерти трябва да стигнат до съгласие как да усъвършенстват цялата система, за да работи тя по-ефективно, по-бързо и справедливо за всички, следвайки основополагащите принципи на съвременното европейско право: разделение на властите и тяхното взаимно възпиране, независимост на съда, върховенство на закона. Има добри примери, които е подходящо да се следват. Сигурно не е лесно да се реформира такава тежка система, но трябва да бъде направено, за да се движим по-бързо напред.

Много изследователи отбелязват тенденцията, че когато обществата са консолидирани и във фаза на растеж, рязко пада престъпността, преди още да са преодолени причините за нея. Ако изберем пътя на растежа и мотивираме населението за труд и развитие, навярно и ние ще изпитаме този благоприятен ефект.

***

Запознайте се с пълния текст на Визия за България и се присъединете към каузата!