Новият обществен договор

Изтеглете
25/03/2018
Новият обществен договор
Photo: www.dreamstime.com

Който се движи напред в науката,
но изостава в нравствеността, повече върви назад.
Аристотел

Икономистът Макс Росер от Университета на Оксфорд е събрал  в илюстрацията по-долу 6 глобални тенденции в човешкия прогрес през последните два века, които недвусмислено показват, че светът се движи в правилна посока.

  • Хората в екстремна бедност са били 75% от населението на планетата през 1940 година, а днес са 10%.
  • През 1820 година само 17% от населението на планетата е получавало основно образование, а днес 86%.
  • За два века грамотността се повишила от 12% на 85%. През 1820 г. само 100 млн. души са можели да четат, а днес - 4.6 милиарда.
  • През 1900 г. само 1 от 100 човека е живял в демокрация, сега 56 човека от 100.
  • За последните 50 години ваксините против шарка, тетанус и дифтерия са обхванали 86% от хората.
  • През 1920 г смъртността на децата до 5 години е била 30%, а днес е само 4% средно за света.

 

Навсякъде за последните 100 години технологиите и урбанизацията са преобразили невъобразимо градовете и живота на хората от епохата на втората промишлена революция. За повечето от нас трагедията на героя на Чарли Чаплин от „Модерни времена“ е далеч в миналото. Не можем да си помислим и за миг, че е възможно да се обърне дългосрочно посоката на положителните тенденции в съвременния живот. Ще бъде непростимо, ако го допуснем и се върнем назад в социалното си развитие.

Източник: https://www.researchgate.net/

Днес ни тревожат нови проблеми и търсим решението на нови предизвикателства. Трансформирането на глобалната икономика през следващите  десетилетия ще води до по-бързо закриване на работни места и стари професии, в сравнение с възникването на нови професии и нови работни места. Експерти оценяват, че 47% от сегашните работни места в САЩ ще изчезнат до 2040 година. Според OCED 65% от днешните деца ще упражняват професии, които днес не съществуват. По-голямата част от загубилите работата си хора вероятно няма да успяват да се преквалифицират за новите изисквания и за дълго или за постоянно ще остават безработни.

По-голямото търсене от предлагането на квалифицирани кадри с нови изисквания ще рефлектира в необходимост от повишаване на квалификацията на наетия персонал в хода на работата. Експертната общност в развитите страни е единодушна в оценката си, че в следващите 20 години повечето от професиите ще бъдат поемани от роботите. Така, на практика, машините с изкуствен интелект ще вземат първо работата на хората, практикуващи специалности и професии, които не изискват творчество и всички неприятни за човека работи и операции, а по-късно и сложните, познати днес видове работа.

Източник: The Economist

Друга глобална тенденция ни води към намаляване на дела на постоянните работни места, нарастване на дела на частичната заетост, проектна/целева заетост, почасова работа и нарастваща мобилност на труда. Онлайн платформи като Linkedin, Freelancer и други се превръщат в място за предлагане и наемане на хора със свободни професии и умения от цял свят за извършване на определени видове работа и услуги.

За последните 130 години  трудовата  заетост в Западна Европа е намаляла от 72 часа средно на седмица до 43 работни часа средно на седмица, в някои страни дори повече. Свободното време на всички хора ще продължи да нараства.

С голяма вероятност можем да очакваме увеличаване на продължителността на живота на сегашните деца над 100, а може би и над 130 години. Това не означава обезателно общество, доминирано от старци, които социалната система и медицинска технология поддържат живи, но неактивни и все по-лошо изглеждащи. Идеята половината от човешкия живот да преминава в старческа форма, с приетите днес характерни неудобства на тази възраст, едва ли ще намери много поддържници. По-скоро ще се разширяват възрастовите граници на активната фаза на живот, включително със стремеж и ефективни възможности за подобряване на външния вид на хората. Не може да не забележим тази промяна и в наши дни. Факт е, че част от днешните 70-годишни хора са с активна умствена дейност, голяма трудоспособност и изглеждат по-добре от 70-годишните преди само две десетилетия.

Като следствие от двата тренда - за увеличаване на продължителността на живота и намаляване на трудовата заетост, ще нараства процентът на хората на пенсионна възраст в обществото. Във всички роботизиращи се икономики съществува потенциална опасност от критично нарастване в преходните периоди на процента на напълно и частично безработните хора, както и на лумпенизиране на част от населението, живеещо постоянно на социални помощи. И тази цифра няма да бъде в рамките на сегашната 7-15% безработица, а много по-голяма.

Силно редуциращата се заетост и нарастващата динамика на професионалната структура ще породят допълнителна финансова несигурност в хората от всички възрасти, напрежение и неустойчивост в обществото. Досегашната аксиома, че всеки човек, полагащ адекватни активни усилия, намира успешно своето място в пазарната икономика, ще бъде все по-малко вярна. Поради обективно ограничените опции за добре платени работни места, ще намалява увереността дори в младите, образовани хора, че ще получат достойна жизнена реализация чрез платен труд.

Хората в досегашното си развитие винаги са имали необходимостта да правят нещо, което им носи доходи за съществуване, но също и придава смисъл на живота им. Няма съмнение, че с времето ще възникнат нови възможности за смислен труд. Не е нужно да гадаем какви. Проблемът сега е какво да правим в преходния период и как да овладеем стихията на пазара, която ще промени съдбата на няколко поколения с малка вероятност те да успеят да се преустроят успешно в новите условия.

От друга страна, прилагането на новите технологии в бизнеса по-бързо отпреди създава непропорционално голямо богатство за ограничен брой предприемачи и инвеститори. Първите 8 от 1542 милиардери за 2016 година притежават богатство, колкото половината от световното население – 3.6 милиарда души. Несъстоятелен и арогантен е аргументът, че точно тези осем са много по-умни и креативни от останалите 3.6 милиарда. Сегашната капиталистическа парадигма в условията на глобализацията и технологичната революция не само разширява пропастта между бедни и богати, но концентрира свръхбогатство във все по-ограничен кръг. Този кръг, пак в съответствие с човешката природа, влияе непропорционално силно върху обществените структури и процеси предимно в свой интерес, а не в интерес на останалите 99%. Едно от съществените последствия на тази очевидно несправедлива реалност е нарастващата демотивация за наемен труд, особено в нови пазарни икономики като България. Откровено цинични стават призивите за контрол и значително редуциране (неизвестно докъде, как и по какви критерии) на броя на световното население до нужните на глобалната роботизирана икономика нива – обсъждат се конкретни цифри – 2 милиарда, 1 милиард, а може би само 500 милиона все още нужни хора, за да допълват роботите.

Източник: https://www.credit-suisse.com

Източник: www.visualcapitalist.com

Главната опасност за българското общество е в нашата сравнително ниска съзидателна активност във всички сфери, фокусиране на енергията върху ежедневните проблеми и липсата на адекватна визия за бъдещето. Подценяването на дълбочината и скоростта на промените в глобалната икономика, негативните демографски промени и влошаването на качеството на човешкия капитал логично ще доведат до неочаквано бърза загуба на конкурентоспособност на българския продуктов микс. В един момент скокообразно ще намалеят приходите в бюджета и цялата социално-осигурителна система ще се срути. Много вероятно е това да се случи до десет години, ако българският бизнес и държава не съумеят да намерят верните дългосрочни политически и икономически решения.

Сега, а още повече за в бъдеще, е очевидна необходимостта от много по-високи приходи в бюджета и в социалните фондове, за да се покрият нарастващите социални разходи и да се поддържа вече достигнатия стандарт на живот, в т.ч. да се ликвидира бързо бедността. Единственият реален източник, който ще ни позволи да изградим модерна социална инфраструктура, пенсионна и здравноосигурителна система, е икономическият растеж. Изместването на фокуса на общественото внимание и дебати от необходимостта за развитие и създаване на нова стойност към неотложността на еднократно преразпределение на наличното, е загуба на ценно време и сили в неправилна посока. Навсякъде по света историческите опити за незачитане на икономическата логика и човешката природа са само отрицателни и разрушителни за обществата.

Всичко това ще предизвика рано или късно, мирно или насилствено, съществена промяна на обществения договор и в разпределителните отношения. Един от новите елементи вероятно ще бъде въвеждане на универсален базов доход на всеки гражданин в определен етап от развитието на страната, който да покрива минималните му житейски нужди, разходи за храна, здравеопазване, жилище, издръжка на децата му, независимо от това дали работи или не.

УНИВЕРСАЛЕН БАЗОВ доход

В средата на миналия век Ейбрахам Маслоу разработва модел на йерархия на потребностите /Пирамида на Маслоу/, която остава валидна и днес за разбиране на мотивацията на хората и личностното им развитие. Всеки човек е мотивиран от нуждите, които изпитва. Най-основните ни нужди са вродени. Йерархията на потребностите на Маслоу помага да обясним как тези нужди ни мотивират. Тя гласи, че трябва да задоволим всяка необходимост поред, като започнем с първата, която е свързана с инстинкта за оцеляване. Само когато низходящите потребности от физическо и емоционално благополучие са удовлетворени, ние се занимаваме с по-високите нужди за самоутвърждаване, влияние и личностно развитие. И обратното, ако нещата, които задоволяват нуждите ни от по-нисък ред отсъстват, вече не сме загрижени за поддържането на потребностите ни от по-висок ред.

По-горе е показана йерархията на потребностите на Маслоу с повече от пет нива, разширени чрез интерпретиране на работата му в съвременните условия от други изследователи.

  1. Биологични и физиологични нужди - въздух, храна, напитки, подслон, топлина, секс, сън и др.
  2. Изисквания за безопасност - защита, сигурност, ред, закон, граници, стабилност и др
  3. Принадлежност и любов - работна група, семейство, привързаност, отношения и т.н.
  4. Изисквания към себе си - самоуважение, постижение, майсторство, независимост, статут, господство, престиж, управленска отговорност и т.н.
  5. Когнитивни нужди - знание, значение и т.н.
  6. Естетични потребности - оценяване и търсене на красота, баланс, форма и др.
  7. Необходимост от самоконтрол - реализиране на личен потенциал, самоусъвършенстване, търсене на личен растеж и върхови преживявания.
  8. Трансцендентни нужди – да помага на другите да постигнат самоконтрол.

Идеята за минимален доход поставя великият хуманист Томас Мор в „Утопия” още в далечната 1516 г. В края на 18 век математикът и участник във Френската революция Кондорсе предлага въвеждането на социална застраховка, за да се редуцират неравенството, несигурността и бедността, а след няколко години Томас Пейн я развива в детайли. Следват имената на много авторитети през 19 и 20 век, поддържници на една или друга форма на базовия доход до наши дни, включително Джон Стюърт Мил, Бертран Ръсел, Милтън Фридман и Йозеф Щиглиц.  

Според дефиницията на международната организация Световна мрежа за базов доход, това е периодичното плащане на пари в брой безусловно, доставено на всички на индивидуална основа, без тестване за наличие на средства или изискване за работа. Базовият доход има следните пет характеристики:

  • изплаща се периодично, например всеки месец, а не като еднократна субсидия;
  • изплаща се в брой, което позволява да се ползва за всичко, което получаващият прецени;
  • изплаща се индивидуално, а не на домакинство;
  • изплаща се универсално на всеки гражданин;
  • изплаща се безусловно, без изискване за работа или демонстрация на желание за работа.

Източник: https://www.simplypsychology.org

Много ползи са изтъкнати в подкрепа на универсалния базов доход /УБД/, включително: свободата на избора на целите и начина на живот, намаляване на неравенството, ликвидиране на финансовата бедност, равнопоставеност в разпределение на ползите от техническия прогрес и експлоатация на природните ресурси, повишена гъвкавост на пазара на труда, запазване достойнството на безработните и  бедните, борбата срещу нечовешките условия на труд, срещу обезлюдяването на селските райони и междурегионалното неравенство, насърчаване на образованието и саморазвитие за всички възрасти, автономия на гражданите от произвола на шефове, бюрократи и съпрузи, съществено намаляване на разходите за бюрокрация в социалните служби, ликвидиране на проблема с измамите за получаване на социална помощ, стимулиране и компенсиране на безвъзмездния труд в полза на обществото и за развитието на ново знание, поддържане на чувството за общност и справедливост в обществата, което е основата на социалния мир и мотивация за активен недетерминиран от материална необходимост за оцеляване живот.

Невъзможността за справяне с безработицата (и особено нарастващата младежка безработица) с конвенционални средства през последното десетилетие се превърна в основна причина, поради която идеята за безусловен базов доход се приема сериозно в цяла Европа от все по-голям брой учени, общественици и организации. Социалната политика и икономическата политика вече не могат да бъдат възприемани отделно, а базовият доход все повече се разглежда като единственият жизнеспособен начин за съчетаване на две от техните основни цели: облекчаване на бедността и пълна заетост. Известни европейски учени се обявиха в негова подкрепа - сред тях няколко носители на Нобелова награда в областта на икономиката. В същото време съответната литература по икономически, етични, политически и правни аспекти постепенно се разширява, а тези, които популяризират идеята или се интересуват от нея в различни европейски държави и по света, започнаха да се организират в активна мрежа.

2016 European Social Survey report

Зад идеята за въвеждане на универсален базов доход стоят редица големи предприемачи от Силиконовата долина като Илон Мъск от Тесла, Сам Алтман от Y Combinator, Рей Кързвейл – директор нови технологии на Гугъл и много други. Основателят на Фейсбук Марк Зукърбърг наскоро в реч пред студенти в Харвард отбеляза, че трябва да имаме общество, което измерва напредъка не само по икономически показатели, а и по това колко от хората имат обществена роля, която намират за смислена. Базовият доход вероятно ще даде възможност на всеки да опита нови неща, да има чувството на цел, да участва в големи смислени проекти.

Едно изследване на общественото мнение от края на 2017 г., направено от Northeastern University and Gallup, изненадващо показва голям ръст на подкрепящите УБД в американското общество:

  • 48% от американците поддържат УБД;
  • 46% от поддръжниците са готови да плащат по-високи данъци, за да финансират УБД;
  • 80% от подкрепящите считат, че компаниите, които печелят от внедряване на изкуствения интелект трябва да плащат по-високи данъци, за да финансират УБД.

Източник: http://basicincome.org/basic-income

Вероятно универсален базов доход постепенно ще въведат повечето развити страни, не само като единствено средство за запазване на социалния мир в този преломен преход. Финландия, Кения, Оуклънд, Калифорния, Холандия и Канада вече стартираха експериментално изплащането на базов доход. За период от две години 2000 финландци  вече получават по 590 долара, независимо дали работят или не. Преди месец в първия американски щат, Хавайските острови, започнаха обсъждането на законопроект за пълно въвеждана на УБД за всички семейства, за да се гарантира финансовата им сигурност. В Индия идеята вече се дискутира на политическо ниво. Най-старата и голяма индийска бизнес организация FICCI публикува изследване през 2017  г., което твърди, че въвеждането на УБД ще струва 4.9% от GDP, срещу 5.2% от GDP разходвани сега за всички форми на социална помощ и разходи на обслужване на системата. Дали това практически ще доведе до намаляване на причините за изпадане на хората в бедствено положение, дали няма да редуцира предприемчивостта и дали ще стимулира личното и обществено развитие, предстои да видим.

Източник: http://blog.ficci.com

Надяваме се тези експерименти да не се проточат преднамерено и един след друг да „доказват”, че идеята е благородна, но практически не работи. Тогава насилственият път за промяна на несправедливия обществен договор в 21 век ще бъде открит. Само въпрос на време е поредните  разрушителни социални революции да опустошат живота на няколко поколения „в името на по-доброто бъдеще на следващите”. Заинтересовани сме да следим процеса много внимателно и да не направим историческа грешка.

В навечерието на Великата френска революция Жан Жак Русо призовава за необходимостта от нов обществен договор. “Човек се ражда свободен, а живее в окови”, с болка констатира философът. Вместо да осмислят написаното от Русо и от редица други мислители и да предприемат адекватни реформи, властите забраняват книгите, което ги прави още по-търсени и популярни. Двадесет години по-късно Революцията разчупва старите окови и налага нов обществен договор, но за съжаление с цената на много кръв и ... с нови окови. Отсъствието на отговорност и емпатия в управляващите елити прави промените невъзможни, отсъствието на отговорност и емпатия в недоволните налага промените с насилие и разрушения.

Ако проявим мъдрост и политическа воля да избегнем следващото историческо насилие, ще сключим своевременно формално и неформално нов обществен договор. Ще започнем с универсалния базов доход, но няма да спрем дотук. Временно потърпевши ще бъдат няколко десетки хиляди чиновници в държавната администрация, които са заети в системата на социалното подпомагане и които трябва да бъдат съкратени. Но така ще се освободи ресурс. Сега тези хора са ангажирани да решават кой има право на социална помощ, за колко време и на каква точно помощ.

Всички – и тези, които са „за“ и тези, които са „против“ идеята за въвеждане на базовия доход, поставят въпроса откъде да се намерят пари и каква е разумната граница на такъв доход. Едно от възможните решения е към спестените средства от издръжка на персонал и ресурси, които разпределят сега социалната система, да добавим недостигащата сума чрез облагане с подходящ  данък на заможната прослойка и да въведем универсален базов доход за всички български граждани. Привържениците на идеята посочват и други конкретни инструменти за набиране на допълнителен ресурс – например въвеждането на данък върху финансовите транзакции.

С ежемесечната сума на базовия доход можем да решим на задоволително ниво проблемите с бедността, финансовата несигурност и икономическата маргинализация на голяма част от населението. Както и да дадем един от временните бързи отговори на очакваната технологична безработица.

Ново цялостно предоговаряне на социално-икономическите отношения в държавата в условията на технологичната революция е неизбежно. По-добре по-рано, отколкото по-късно. По-добре мирно, еволюционно, отколкото насилствено, революционно. Такъв е урокът на историята за тези, които са способни да вникнат, да изпитат емпатия, да постъпват рационално и отговорно към себе си, страната си и света.

Новият обществен договор трябва да гарантира много повече от универсален базов доход. Българското общество има бъдеще само ако успее да създаде условия за достойна и свободна жизнена реализация на своите граждани, особено на младите - не само за да имат средства за физическо съществуване, а и за да осмислят живота си като човешки същества.

Зараждащите се нови технологични вълни ще отнесат като цунами много от това, с което сме свикнали да живеем, да работим, да произвеждаме, да търгуваме, да разпределяме, да ценим, да общуваме и да се забавляваме. Ще го направят по-радикално и безалтернативно отпреди. Може би милиарди хора в работоспособна възраст ще изпаднат в невъзможност своевременно да се приспособят. В този относително недалечен исторически момент либералният капитализъм ще се окаже тесен, неадекватен на новите производствени и разпределителни реалности и ще отстъпи (еволюционно или революционно) път на други форми на обществена организация. Засега не знаем какви.

Технологичната революция ще бъде в основата и на назряващите промени в управлението на обществото. Днес става все по-очевидно, че демокрацията не функционира ефективно и забавя растежа. Експертното колаборативно управление е най-вероятният наследник на демокрацията и авторитарните режими на управление.

***

Запознайте се с пълния текст на Визия за България и се присъединете към каузата!

Споделяне:
4429

Вашите предложения за редакция на тази статия

Все още няма предложения за редакция към статията.

Вашите мнения

Svetla Pavlova
18 май 2018 14:23

Мда, от всички - според възможностите, всекиму - според потребностите.На бързи обороти ще въвеждаме комунизма в България, ако правилно разбирам. Категорично не съм съгласна с въвеждането на безвъзмезден базов доход! Така живяхме в прекрасния социализъм - работили не работили, в края на месеца всички си получават дохода. По този начин някои /повечето/ живот си живяха до пенсиониране. А още по-категорично не съм съгласна този експеримент да се приведе в действие и да чакаме да видим какъв ще е ефектът от него. Ако в България ще се въвежда това безумие, получаването на немъчени пари задължително трябва да се обвърже с полагане на обществено полезен труд! Откъде накъде образовани, трудолюбиви и отговорни хора ще носят на гърба си мързеливците?!

Миролюб Теслов
01 май 2018 19:19

В статията срамежливо се прокрадва тезата, че настоящата капиталистическа система е неефективна и вредна за обществото като цяло. Кажете го ясно и едва след това, може да търсим нови решения.

Най-опростено можем да формулираме два основни проблема - десен и ляв.
Десният е свързан с растящата неравномерност на разпределение на общия доход, което е неотменно свързано с нарастването на дълговете (частни и държавни). Това е нарастваща неефективност на системата, дължаща се на самото и конструиране. Изсмукването на общия доход към малка група хора, води до свиване на съвкупното търсене, което, за да не изпадне в криза икономиката, бива компенсирано от финансирано от дългове търсене.
Левият основен проблем е свързан с неефективната държава. И по-точно - липсата на ефективни механизми за непрекъснато оптимизиране на нейните разходи и структури.

Veselin Dimitrov
26 март 2018 12:48

Поздравления към екипа ентусиасти и творците от "Мемориа". Малко критика (градивна) - понеже от 2010г се занимавам с обществена дейност и напразни опити за промяна в мисленето на нашите сънародници, съм насъбрал някакъв опит. Идеята ви е добра, НО е написана на малко по-академичен език, няма резюме, което да е съобразено със средното интелектуално ниво на средностатистическия Българин.. Хората от малките градове и особено възрастните селяни няма да разберат и 2 реда от програмата! Хареса ми 1 статистика, според която трябва да утроим ръста на БВПто си, за да настигнем Австрия за около 15 години.. Единствената работеща формула от прочетеното дотук е Базовия Доход! Това е Швейцарско ножче с 20 накрайника- ползите от въвеждането му ще са колосални и разнопосочни! Ние сме на последно място по всички критерии, нямаме време за експерименти, трябва мярка, която да даде ефект още от първия месец! От "йерархията на потребностите на Маслоу" е видно, че без да е удовлетворен най-долния ред, нищо нагоре не става!!! България трябва спешно да възроди селското си стопанство, защото най-дифицитните стоки скоро ще са ХРАНАТА и Водата! Виртуала, софтуеъра и роботите са нещо прогресивно, но не стават за ядене!!! Готов съм безвъзмездно да ви помагам -имам идеи и разработки. Поздрави! Е-мейл dj_gator@abv.bg