Две несъвместими визии за бъдещето на света

Най-тъжният аспект на живота днес е,
че науката събира знание по-бързо,
отколкото обществото събира мъдрост.
Айзък Айзимов

Преди да дефинираме визията за нашата страна, е необходимо да се ориентираме в картината на глобалните тенденции през 21 век. Има много писани и неписани прогнози за бъдещето на света. Всички те могат да се разделят в две категории: първата се основава на разбирането, че както и до сега, бъдещето на човечеството е неотделимо от върховното право на силата във всичките й форми; втората се основава на разбирането, че човечеството е достигнало етап на зрялост в социалната си еволюция, при който бъдещето все повече ще се формира от експертната интелигентност и мирното взаимодействие на всеки с всеки - в един полицентричен, многопластов и мрежово организиран свят. Този исторически преход е с епохално значение и в движението от цивилизационен модел, доминиран от силата, към модел, доминиран от разума, няма еднозначен и универсален отговор на въпроса какво да се прави - нито за големите, нито за малките страни. Ето и част от контурите на тези две несъвместими визии за бъдещето на света.

Според последната прогноза на ООН през 2050 г. на Земята ще живеят 9.8 милиарда, а през 2100 г. – 11.2 милиарда души. Половината от световния ръст на населението ще се формира само в девет страни: Индия, Нигерия, Конго, Пакистан, Етиопия, Танзания, САЩ, Уганда и Индонезия. Нигерия ще стане трета по население страна. Групата на 47-те най-слабо развити страни, начисляваща през 2017 г. около един милиард, през 2050 г. ще нарасне до 1.9 млрд души. Населението на 26 африкански страни се очаква да се удвои. Населението на Европа ще продължи да намалява и застарява - 25% от населението вече е над 60 години. Този показател се очаква да нарасне до 35% през 2050 г. и да остане около това ниво през втората половина на века.

При запазване на доминиращия днес социално-икономически модел на обществата – либерален капитализъм и еднополюсен световен ред, основаващ се на финансовата и военната сила, а също и на глобализацията в досегашната й форма, най-вероятно нищо хубаво не ни очаква зад хоризонта.

Стотици милиони хора в Африка, Латинска Америка и Азия (а може би и в Европа) ще продължат да страдат от конфликти и полугладно съществувание. Факторите, предизвикващи миграция, ще засилват въздействието си. С нарастване на напрежението и на миграционния поток в пиковите моменти ще стане практически невъзможно затварянето на южните и югоизточни европейски граници. Шоковото, нерегулирано и значимо по мащаби смесване на култури, религии, раси и етноси ще задълбочи противоречията и ще преформатира балансите в Европа по (не)предсказуем начин. От друга страна, контролираният имиграционен подбор и стимулираното изтичане на таланти и капитали от цял свят към САЩ, Англия, Канада и Австралия ще поддържа тяхното развитие за сметка на редуциране на икономически най-активното население на страните-източници на мигранти.

Процесите на глобализацията, манипулирани преимуществено в интерес на няколко развити държави, на мултинационалните компании, на финансовия капитал и на свръхбогатия 0.01%, както стана очевидно дори за Световната банка, доведоха до нарастващи дисбаланси и напрежения във всички региони. Неравенството преминава бързо границата на търпимостта и абсурда: 82% от богатството вече се владее само от 1% от световното население, концентрирано в няколко страни.

Голяма част от хората и политиците, заети с грижите на ежедневието, пренебрегват глобалните и регионални рискове, оставяйки ги в ръцете на тези, за които управлението на рисковете е само още един добър бизнес.

Рискът от преднамерена или случайно задействана размяна на ядрени удари за последните двадесет години е нараснал значително с увеличаване броя на притежателите, промяната на структурата, прецизността и мощността на ядрените арсенали и особено на скоростта и ефективността на техните носители. Новите ракети летят със скорост 6-8 пъти по-бързо от скоростта на звука и не могат да бъдат прихванати от нито една действаща защитна система в света. Само една ракета носи заряди, достатъчни да унищожат напълно страни с размерите на Франция. Всяка от ядрените страни има своя собствена секретна програма за възмездие - нанасяне на автоматизиран масивен ответен ядрен удар върху територията на евентуалния агресор. Очевидно, в ядрената игра няма и не може да има победител.

Така наречените тактически ядрени оръжия с малка мощност сведоха прага на превантивното им използване на много ниско ниво, включително като част от официално приети военни доктрини. Заинтересовани лобита систематично обработват общественото мнение, че няма разлика между конвенционалните и атомните оръжия с малка мощност, загърбвайки международните споразумения за антихуманния характер на това оръжие.

Симулациите на риска, направени в Университета на Небраска-Линкълн установяват, че взривяването, независимо къде, само на една 5-мегатонна ядрена бомба, ще изхвърли 5 милиона метрични тона карбон, който, разнасяйки се в атмосферата, ще предизвикат „ядрена есен”, редуцирайки валежите и добивите във всички региони на света. Освен мигновено загиналите, над един милиард души ще умрат от глад до 5 години след взрива. Авторите на доклада посочват, че само Китай притежава 20 такива бомби.

Евентуална размяна на ядрени удари между две „примитивни” ядрени сили като Индия и Пакистан ще доведе до мигновена смърт на няколко милиона души от всяка страна и до мъчителна смърт на няколко стотици милиона - в рамките на седмица. В цяла Азия други стотици милиони дълго и неизлечимо ще страдат, в зависимост от посоката и скоростта на вятъра, в активната фаза на този много вероятен сценарий.

Независимо от усилията за ограничаване на ядрената технология за военни цели, ние виждаме че неспазването на международното право, нестихващите конфликти и демонстрацията на сила водят до хронично недоверие, тласкайки към притежание на ядрено оръжие всяка страна, която може финансово да си го позволи - явно или тайно. Вече не е необходимо да разработи оръжието самостоятелно, достатъчно е да може да го купи. Примерът на изостанали страни като Пакистан и Северна Корея, притежатели на ядрена и ракетна технологии, е заразителен. Един от потенциалните нови членове на ядрения клуб в недалечно бъдеще е наш съсед. Ако Турция придобие ядрено оръжие, кой ще спре Саудитска Арабия, Иран, Египет, Германия, Италия, Испания, Япония, Южна Корея, Нигерия, Южна Африка и други също да го направят?

Колкото повече се разтваря ножицата между напредналите технологично държави и останалите притежатели на ядрено оръжие, толкова повече нараства самоувереността на първите, че ще излязат „победители” от предполагаем горещ ядрен конфликт. Тази арогантно демонстрирана самонадеяност допълнително увеличава системния риск от ядрен катаклизъм. От друга страна, наблюдаваме как технологичното военно преимуществото се стопява за броени години от конкурентите и местата между първите трима бързо се пренареждат, отново и отново. Няма технологични и финансови причини първите трима да станат пет, седем и повече тежко въоръжени претенденти за челните места само в рамките на едно десетилетие.

Конвенционалните оръжия от последно поколение и новите технологични оръжия в рамките на една трета световна война са съизмерими по поражения на живата сила и на инфраструктурата с ядрените оръжия. Свръхточните и роботизирани оръжия създават илюзията за безкръвни войни, които след броени дни прерастват, както показват последните трагични събития в арабските страни, в опустошителни войни и неописуеми страдания за мирното население.

Появата и масовата разработка на сравнително евтини оръжия и носители на съвършено нова технологична основа, като умни дронове, самопроизвеждащи се нанороботи, синтетични био оръжия и други, правят безсмислени трилионите долари инвестиции за военни цели, включително ядрени. Вече никой не е защитен по дефиниция, независимо от количеството оръжия, които притежава. Шумната политическа риторика има за цел единствено да обработи неинформираната публика и да оправдае нарастващите военни бюджети и печалбите на свързаните компании и лица.

Не е трудно да забележим, че и сред най-промитата част от населението в развитите страни вече няма ентусиазирани патриоти-доброволци, желаещи да се бият за завоюване на чужди територии и материални ресурси. Заменилите щастието с удоволствията консуматори са негодни за военна служба. Нормалните хора, склонни да жертват живота си за висши каузи като свобода и родина, стават малцинство, да не кажем рядкост. Те разбират много добре безсмислието на войната и механизма на псевдопатриотичната манипулация. Доведените до абсурд обществени отношения преминават в своята противоположност и в един момент крайностите се срещат.

Но приватизацията на войната и формирането на частни наемни армии индуцира неограничено търсене на конфликти и се превръща в допълнителен мощен фактор за тяхното подклаждане, поддържане и разширяване в името на печалбите на малки групи наемни професионални убийци. Те тероризират многократно по-слаби противници и беззащитно цивилно население, представяйки се за пазители на мира, а всъщност са организирани престъпни синдикати за „законно” усвояване на  публични ресурси за стотици милиарди. В редките случаи, в които тези „войници” загубят живота си, те се представят церемониално като рицари на човешките права.

***

Експертните и политически дискусии дали климатичните промени се дължат на човешката икономическа дейност, на тайни военни експерименти или на природна циклична активност, дали ни очаква глобално затопляне или нова ледена епоха, дали и къде ураганите ще зачестяват, кой губи и кой печели от екология, скоро няма да утихнат. Неоспорим факт е обаче, че тези промени реално и бързо настъпват, екосистемите са силно дебалансирани, а материалните и енергийни ресурси се изчерпват. Щетите, които всички ще понесем, са огромни по мащаба си, предсказуеми във времето и описани в детайли от безброй изследвания. Една от тях ще бъде потъването на гъсто населените крайбрежия на световните океани и първа мощна вълна от милиони мигранти от най-засегнатите локации към климатично по-благоприятни региони за живот, още в периода 2030-2040.Много вероятно е част от Южна Азия с население над 1.5 милиарда да стане необитаема. Стотици милиони ще изпаднат в крайна бедност и безпомощност, загубвайки преждевременно живота си. Егоизмът на богатите да потребяват все повече и повече и стремежът на бедните да достигнат на всяка цена стандарта им, ни води ускорено към екологична катастрофа. Част от световния елит изгражда усилено свръхскъпи частни оазиси за оцеляване, а друга част се успокоява с мантрата, че един ден, когато ножът опре до кокала, науката ще реши проблемите. Обикновените хора, които ще станат първите жертви и които никой няма и да помисли да спасява, днес са прекалено заети с оцеляването си и не са активни в протестите си. Утре и да го направят, ще бъде късно. Средната класа се радва на благоденствието си и е глуха за тревогите на вече застрашените. Политиците, чиято популярност зависи от икономическия растеж, без колебания прехвърлят проблема към следващите поколения. Сякаш няма сила, която да ни спре да унищожаваме безразсъдно средата за живот и самия живот?!

***

С напредъка на синтетичните био- и нано- технологии в последните години нарасна неимоверно рискът от преднамерено или случайно разпространение на масови смъртоносни епидемии, фатални био- и нано- експерименти и други, доскоро напълно фантастични сюжети. Заслепените в противопоставянето си противници вече имат по-ефективни от ядрените опции за тотален бърз геноцид в огромни мащаби, и то под чужд флаг. Може би за някои тези възможности изглеждат дори привлекателни - с илюзорната представа, че ще избегнат заслуженото възмездие. Страхът ражда чудовища и поредните неразрешими абсурдни конфликти. За съвременния човек, ежедневно общуващ в социалните мрежи, е неразбираемо как част от най-висшия политически елит общува помежду си с непремерени публични заплахи, вместо с преговори за решаване на противоречията и за снижаване на риска от война.

Издаваният от 1947 година Бюлетин на атомните учени оценява ежегодно опасността от световен екзистенциален катаклизъм, причинен от ядрена, екологична или друга заплаха. Не може равнодушно да приемем предупреждението на експертите, че през последните години живеем в екстремен риск. Само две минути ни делят от полунощ - часът на Страшния съд, ярка метафора на границата на човешкото безумие.

Не знаем къде ще ни отведе неустоимото желание да властваме над други хора и над природата, да откриваме и да експериментираме с тайните на живота и смъртта, да преминаваме необмислено границите на неизвестни и неуправляеми рискове, създавайки нови биологични видове или намесвайки се в недостатъчно познаваеми от науката днес процеси.

***

Повечето хора не са информирани, че изкуственият интелект с ограничено приложение (ANI – Artificial Nerow Intelligence) е вече сред нас, съществено допринасяйки за развитието на икономиката и качеството на ежедневния ни живот. Намираме се на крачка (не повече от 30-40 години според най-песимистичните и не повече от 10-15 години, според най-оптимистичните прогнози) от създаване на общ изкуствен интелект (AGI-Artificial General Intelligence), съизмерим с най-добрите качества на биологичния интелект и несравнимо надвишаващ слабите страни на Homo Sapiens - нищожната изчислителна мощ, ограничената свързаност и физическата уязвимост. До 2025 г. изкуственият интелект ще достигне капацитетната мощност на човешкия мозък, а до 2050 г. само един компютър ще има капацитетната мощност на мозъците на всички хора на Земята. Засега остават без убедителен логичен отговор два въпроса: ако ние, хората, не успяваме да намерим общ език един с друг и прибягваме винаги до силата (във всичките й разновидности) като краен арбитър в нашите спорове и конфликти, как ще се „договорим” без сила с последната си рожба - изкуствения суперинтелект? Този, който евентуално успее да се „договори” преди всички, няма ли да злоупотреби с монопола си на интелектуално превъзходство, за да подчини напълно като нов бог останалите?

Неконтролираното от човека сливане, самовъзпроизводство и саморазвитие на изкуствената суперинтелигентност, заедно с постиженията на синтетичната биотехнология, нанотехнологията и роботиката, е най-големият екзистенциален риск пред човечеството, за който днес нямаме дори идея как ще се справим. Той вече съществува и нараства много бързо, не с десетилетия, а с всяка изминала година, многократно превишавайки ядрения риск, който досега е една от най-вероятните, но относително управляеми опасности за нашето съществуване, основаващ се на принципа на заплахата от взаимно унищожение на противниците. Очевидно този принцип е неприложим за предстоящата нова потенциална опасност за нашата цивилизация.

***

След драматичния 11 септември 2001 г. политици и експерти натрапчиво ни обясняват, че тероризмът е една от най-големите заплахи на съвременните общества. Да, той е заплаха за живота на всеки човек, който по стечение на случайни обстоятелства може да стане жертва на терористична атака. Статистически обаче смъртта от терор е с пренебрежимо малка вероятност, много по-малка от вероятността да загубиш живота си в пътна катастрофа. Но тероризмът е преди всичко мощна заплаха, разрушаваща чрез масов страх свободния градивен живот на обществата и подменяща го с подозрителност, враждебност, напрежение и тотален контрол. Милиони ужасени и зомбирани хора забравят за реалните си проблеми и доброволно ограничават свободите си. Заплахата от тероризъм бързо създаде огромна индустрия на сигурността и заинтересовани от ръста на този бизнес мощни групи. Числеността на претендиращите (главно неуспешни политици) за експерти и професори по сигурност и антитероризъм, пропиляното обществено време, разходваните бюджетни и частни средства надхвърлят многократно рамките на разумните представи за сигурност. Ограничаването на личните свободи на гражданите, следенето, подслушването и полицейщината се представят като крайна, но обоснована необходимост, защитаваща техния живот. Влиянието на специалните служби в държавното управление нараства за сметка на демократично избраните политици, експертите и духовните авторитети в обществата. Тероризмът днес е оправдание за регионални войни, унищожение на политически противници и враждуващи по съвсем други причини групи. Известната фраза на Бенджамин Франклин е напълно релевантна за съвременните паранои: “Онези, които са готови да се откажат от основна свобода, за да си купят малко преходна сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност”.

А всъщност истинските причини за явлението тероризъм не се коренят просто и само в ислямската религия, нито в дуализма на човешката природа. Те са в материалната и духовната нищета, в която тъне значителна част от човечеството (не само мюсюлманите), в крещящото неравенство и несправедливостта, в социалната безпътица на огромни маси млади хора, умело манипулирани от специални интереси. Извършителите са промити съзнания, удобни и евтини проксита на скритите поръчители и подбудители - могъщи организации за масова дестабилизация и тотален контрол на последващия хаос. Неадекватните изявления на европейските политици от типа „няма да ни уплашите” след поредния кървав атентат, затягането на мерките за сигурност, въвеждането на извънредно положение и прочие действия, ограничаващи свободите на гражданите, не са решенията, които ще ни позволят да заличим тероризма като заплаха. Истинската заплаха са скритите поръчители и подбудители, които често са в първите редици на най-шумните и активните „борци” срещу тероризма. Ако запазите хладнокръвие и способността си да мислите, не е трудно да ги разпознаете.

Основанията за песимистичната (или единствено реалистичната и дори спасителна, според други) визия за света през 21 век, е хилядолетната кървава човешка история и теориите за непреодолимата първосигнална агресивност, егоизъм, алчност, жестокост, манипулируемост и ненадежност на хората, за генетичната невъзможност на човешкия биологичен вид да живее безконфликтно, без насилие и с мотивация, различна от гонитбата на ресурси, печалби и борба за власт. Идеологиите и творбите на изкуството, които ни внушават, че човекът е слаб, несвободен и напълно зависим от капризните обстоятелства на съдбата, че човекът-творение на Сатаната (неверникът) е най-големият и непредсказуем враг за човека-творение на Бога, са философско-етичното основание на досега доминиращия исторически модел на междудържавни и междугрупови интереси и отношения, базиран на военната, икономическата, финансовата и медийната сила. „Мир чрез сила“ е най-изисканият и циничен публичен рефрен на тази нерадостна визия за бъдещето на света, подхранвана от печалбите на военно-промишления комплекс, от подстрекателите на войните и тероризма навсякъде по света, от групи, контролиращи безотчетно глобалните ресурси, финансовите, комуникационните и медийните инфраструктури, и изживяващи се като реалните господари на света.

***

Кредитът е най-мощният успешен инструмент за развитие в хилядолетната писана икономическа история. Доминирането обаче на глобалния финансов капитализъм над индустриалния през последните 50 години преднамерено отвежда стотици милиони хора от средната класа, цели страни и региони в блатото на всеобщата непремерена дългова спирала, обещавайки им бързо и светло настояще, но лишавайки ги от всякаква бъдеща сигурност. Собствениците и мениджърите на дълговото блато не планират спасителни операции за никого, не защото са по-алчни от длъжниците си, а защото функционалният модел не го позволява. Напротив, те разработват сценарии за управление на локални дългови кризи и глобален финансов колапс само в частта на обезценяване и преразпределение на собствеността на заложените и свободни активи и по-нататъшна концентрация на световните ресурси и богатства. Не е нужно да търсите примерите надалеч, наблюдавайте наглото ограбване на Гърция, страна-наследник на древна култура, уникална природа и на безценни материални активи. Въпрос на време е поредният финансов ураган (защо не в комбинация с трета световна война) да занули дълговете на най-богатите, но да отнеме безапелативно цялата собственост на неплатежоспособните, слабите, излишните и беззащитните по целия свят. Нещо повече, те ще се окажат главният виновник за собствената си неочаквана гибел.

Под претекста на борбата с прането на пари, незаконно финансиране на тероризма, укриването на данъци и прочие преувеличени заплахи, финансовата олигархия и държавният елит в цял свят разгръщат мащабна кампания за редуциране на кешовите плащания и пълно ликвидиране на банкнотите като платежно средство. Контролът дори на скромно парично богатство не се планира да остане повече ръцете на собственика. Лесно е да се досетите кой ще разполага неограничено с него и за какви цели може да бъде използвано. Обикновените граждани ще се окажат в капан, в истинска блокада и в невъзможност да защитят парите си.

***

И накрая, но не по-важност, стои глобалният и локален риск да бъдем масово манипулирани и противопоставени един на друг в безкрайни конфигурации – по националност, мироглед, вяра, религия, сексуална ориентация, по линията на малцинства и мнозинства, по всеки един проблем, във всеки един момент - чрез нарастващия технологичен и медиен инструментариум за дезинформиране, сплашване, парализиране, объркване, обезверяване, озлобяване и пр. - с цел тотален контрол върху индуцирания хаос, прикрит с воала на човешките права и демократичните ценности. Така реалните проблеми се изместват преднамерено от измислени драми. Засега не са намерени други ефективни решения за минимизиране на този риск, освен използването на същия, вече споменат медиен инструментариум, и разбира се, с прилагането на древния принцип за оценка: изясни кой има интерес, проследи пътя на парите, преди да вземеш важно лично и обществено решение.

Въпреки своята спорна научна обоснованост, една от тези разделителни линии - джендър политиката, се налага последователно в целия западен свят (както с пропаганда, така и законово), разрушавайки преднамерено традиционните семейни ценности и морала на обществата, подменяйки ги с нови норми. Не можем да се съгласим, че признавайки правото на всяко общество и индивид на избор, трябва да приемем и натрапването с натиск на чуждия избор над всички останали. Опитите да се внесе демокрация и ценности отвън навсякъде по света са неуспешни и като правило предизвикват  обществен хаос и страдания.

За разлика от миналото, днес правата на всички категории и групи малцинства в съвременните демокрации са защитени не само законово, но и в етичния обществен кодекс, следващ златното правило: не прави на другите това, което не искаш да направят на тебе. Насилствената механична  подмяна на установените социални баланси с привнесени такива, всъщност застрашава не по-малко и изконните права на малцинствата, поставяйки ги в центъра на изкуствено създадените нови обществени напрежения.

Рисковете съпътстват разумния живот навсякъде. Всяка крачка напред разкрива нови възможности, но крие и нови рискове. Умението да ги управляваме е важна част от способността ни да оцеляваме в динамична и враждебна среда. Всеки, който подценява рисковете, е сгрешил. Този, който хиперболизира опасностите и престава да се бори, е сгрешил два пъти. Този, който се опитва да спре процеса на познанието заради потенциални съпътстващи рискове, си е загубил времето.

Несъмнено, в основите на всеки глобален и регионален риск и конфликт се спотайва най-агресивната и егоистична част от природата на човешкия биологичен вид. Тази агресивност в различна степен и форми е характерна за всеки от нас. Но ние също сме разумни и социални същества, които не са спрели да се развиват и да изграждат високо-етичен код и модели на обществена организация, контрол и обратна връзка, които потискат агресията и определят насилието и войната като неморален и криминален акт. Дошло е време да изпратим необратимо войната, заедно с нейния примитивен псевдогероичен ореол, в гардероба на предисторията на цивилизацията.

***

Днес най-светлите умове на човечеството продължават да чертаят контурите и на една привлекателна, оптимистична визия на човешкото развитие и на света, възможна за постигане през 21 век и базирана на икономическия и социалния прогрес през последните три десетилетия, експоненциалното развитие на технологиите и наличните възможности за осигуряване на нормални условия за живот за всички хора на Земята.

В човешката история няма друг период, подобен на последните 25 години, в който вятърът на промените не затихва, а се усилва. Числеността на бедните е намаляла повече от два пъти: по данни на ООН - от 1.9 милиарда през 1990-та до 836 милиона през 2015 година; средната класа е нараснала три пъти; детската смъртност е намаляла два пъти; достъпът до образование и до знание е несравнимо по-реален за всеки, който желае да се учи и развива; хората живеят с по-висок стандарт, по-дълго и все по-рядко губят живота си насилствено. Войната като обичайно средство в миналото за решаване на конфликти за придобиване на територии и ресурси става икономически неефективно и неморално изключение, което получава все по-малка подкрепа в обществата. Броят на загиналите във войни през последните години е по-малък от броя на хората, жертва на други видове престъпност, на загиналите в пътно-транспортни произшествия, дори по-малък от броя на самоубилите се.

Всичко това се случва в социално-икономическата матрица на либералния капитализъм и на свободните пазари, като наред с бедите, които причинява, засега най-успешно мотивира икономическата активност на много различни по история, култура и структура общества. Несъмнено ускореното развитие и огромното по мащабите си новосъздадено богатство е плод предимно на преобразуващите икономиката, мощни технологични вълни. Днес няма друга по-глобална, универсална и общоприета икономическа система от капиталистическата. Спорен е въпросът дали този модел е способен да еволюира, дали е вече напълно изчерпан и кога какъв модел ще го смени. Към момента няма друга разумна алтернатива, която да грабне въображението дори на най-запалените социални инженери. Това не означава, че няма да се появи, там някъде в бъдещето.

Eкспертите прогнозират, че до 2050 година световната икономика ще се увеличи повече от два пъти и част от бързоразвиващите се страни могат да достигнат средногодишни ръстове от над 5%. Те ще стопят значително разликата в доходите с развитите страни, а най-успешните ще я затворят напълно. Общо над 1.5 милиарда души от Азия, Африка и Латинска Америка много вероятно ще излязат от зоната на бедността.

Двигателят на световната икономика постепенно се премества в Азия. Разорен от войната, но устремен в бъдещето, Виетнам вече претендира за челно място. Големи, до неотдавна третирани като безнадеждно изоставащи страни като Нигерия, Индонезия и Филипините, вече успяват да мобилизират и разгърнат своя потенциал. Редица други също ще се опитат да последват успешните и мирни модели за развитие.

Доминиращите през последните десетилетия нерегулирани глобализационни процеси вероятно ще отстъпят място на тренда за засилване ролята на националните държави, икономики и култури в 21 век, запазвайки предимствата на свободната търговия, технологичния обмен, отворените и регионално интегрирани икономики.

Възниква въпросът: идва ли краят на глобализацията? Отговорът е не, не идва и не бива да идва. Най-големите предизвикателства и рискове за човечеството са глобални и само глобалното им мирно решение, постигнато в диалог и компромиси, може да доведе до общо благоприятно развитие за всички. Не по-малко важно е, че новите технологии се развиват глобално и всеки, който желае да се възползва от мащабните им възможности и предимства, трябва да е част от този нов свързан свят. Дори движението на антиглобалистите е глобално. Затварянето в собствените граници е илюзорно спасение, може би възможно за отделни страни и групи хора, но за кратко време, с всички съпътстващи рискове да изпаднат в изолация и да утежнят допълнително проблемите си. Наложително е да преосмислим процеса на глобализация през последните 50 години по начин, който да спре наглото ограбване на по-слабите страни и социални групи, отнемането на суверинитета, разрушаването на местната култура; да минимизира рисковете пред човечеството и да гарантира справедливо разпределение на ползите от този процес за всички и особено на несравнимите с миналото ползи от експоненциалното развитие на технологиите и свободната търговия, водещи света към сложна мрежова взаимозависимост, мирно и устойчиво развитие. Глобализацията е важна част от социалната еволюция и няма нищо общо с хищничеството на глобалистите. Този процес неминуемо ще доведе до общоприета безконфликтна форма на глобално, национално и локално експертно управление на човешката цивилизация в близко бъдеще.

Утвърдилата се през 20 век индустриална икономика, днес ускорено се трансформира в дигитална, все по-автоматизирана, роботизирана и свързана мрежа от мрежи, платформи и пазари. Възникват нови модели на производство, разпределение и потребление. Заедно с дузината големи световни научни и технологични центрове израстват и се утвърждават регионални, които ще заличават оставащите национални и частни монополи върху знанието. „Нищо не е завинаги“, е принцип, недаващ спокойствие на бизнес лидерите. „За дълго време” днес означава период, по-малък от едно десетилетие.

Сред привидния хаос от пикове и спадове, новите икономически реалности ще движат света от еднополярност към многополярност, от строга йерaрхична, но неустойчива структура, към сложна мрежова, многопластова и по-балансирана структура. Вместо „индуциране на страх”, „управление на хаоса” и „мир чрез сила”, тази нова свързаност и непреодолима взаимозависимост ще даде шанс за утвърждаване на несиловите модели за компромисно договаряне и мирно решаване на конфликти и екзистенциални заплахи. Те са точно дефинирани още в приетите непосредствено след Втората световна война документи на ООН. Всеки агресор в наше време е принуден да търси много сериозни, публично приемливи морални мотиви за своите действия или да използва проксита за постигане на скрити интереси, което само по себе си е огромен напредък в еволюцията на общественото съзнание.

На 7 юли 2017 г. безпрецедентен документ на ООН, забраняващ притежанието, разработването и употребата на ядрени оръжия, събра гласовете на 122 страни. За пръв път болшинството от развиващите се и част от развитите страни се конфронтираха с ядрените държави и членовете на НАТО (в т.ч. България), заклеймявайки самото притежание на ядрени оръжия като неморален акт, застрашаващ човешката цивилизация. Организацията Международна кампания за забрана на ядрените оръжия ICAN бе отличена с Нобеловата награда за мир за 2017 година.

В хода на последните избори лидерът на най-голямата опозиционна партия в Германия за пръв път призовава за пълно изтегляне на ядрените оръжия от немска територия. Дори като обещание, което никой няма намерение да изпълнява, това звучи дръзко и нарушава табутата на действащия световен ред.

Наскоро 116 от най-известните учени от 26 страни, включително от САЩ, Русия, Германия, Франция, Обединеното Кралство, Китай, Индия, разработващи изкуствен интелект, публикуваха открито писмо до ООН, в което алармират за „опасността от създаването на роботизирани автономни смъртоносни оръжия, заплашващи да отключат трета революция във военната технология.“ Учените подчертават: „Веднъж разработени, те ще позволят въоръжените конфликти да се водят в по-голяма степен от всякога и по-бързо, отколкото хората могат да разберат. Те могат да бъдат оръжия на терор, оръжия, които деспотите и терористите използват срещу невинни народи, а оръжията могат да са проектирани по нежелани начини. Нямаме много време да действаме. Щом кутията на Пандора бъде отворена, ще бъде трудно да я затворите. Ето защо призоваваме високодоговарящите страни в ООН да намерят начин да ни защитят от всички тези опасности.”

Тези и много други събития и адекватни авторитетни публични реакции илюстрират, че макар и бавно, трудно, болезнено, но неотклонно светът съзрява, помъдрява и се движи от история на безкрайни конфликти и насилие към мирно, балансирано и устойчиво развитие. Само въпрос на време е парадигмата „отказ от прилагане на сила” да стане общоприета, безалтернативна норма и практика в международните отношения. Това няма да се случи само с добра воля, спонтанно и самопроизволно, а в остра борба със заинтересованите от напрежението, хаоса и войните сили. Сегашните модели на безкрайно геостратегическо противопоставяне (пакетирана във враждуващи блокове национална и регионална сигурност, страх от взаимно унищожение, респектиране на слабите чрез сила), обслужващи предимно военно-промишлените комплекси и глобалната финансова олигархия, ще бъдат заменени от единствено възможния модел на устойчиво развитие на човечеството – мирният, взаимнообвързан и взаимноподкрепящ се свят. Ние сме много близо до повратната точка тази най-важна и достойна мисия на човечеството през 21 век да се случи и да стане необратим процес. Алтернативата е самоунищожение или контролираното ни съществуване като биомаса в една от формите на Матрицата.

Бързо променящите се технологии, автоматизацията и роботизацията ще направят невъзможни за дълги периоди постоянната трудова заетост и тясното професионално профилиране. Машините скоро ще поемат всички видове работа, които са рутинни, монотонни, неприятни, опасни, мъчителни или унизителни за човека. Ще ги последват професиите, изискващи специфична квалификация и умения. Ще се закриват стари професии, но ще се откриват нови, изискващи по-висока степен на интелигентно развитие. Ще доминира частичната, поливалентна и проектна заетост, професионална мобилност, постоянно учение, преквалификация в хода на работата и увеличаващо се свободно време на хората в активна възраст. Ще се промени съществено разбирането, което днес влагаме в понятия „работодател”, „служител”, „наемен труд”, „работа”, „безработен”, „творчество”, „свободно време”, „социална сигурност”, „богатство”. Хората (поне в сегашната си менталност) винаги ще търсят смисъл в това, което правят, и все по-малко ще имат нужда да работят, само за да се прехранват и да оцеляват физически. Количеството време за духовно саморазвитие, творчество и забавления ще стане най-съществената част от личното и обществено богатство. Всички сериозни философски теории признават решаващата роля на труда и удовлетворението от съзиданието за човешкото развитие. Няма логически основания за безпокойство, че трудът ще изчезне в бъдеще, но ще се промени неговият характер, съдържание, сложност и мотивация.

Още преди средата на века човечеството ще разполага с мощни енергийни, производителни и разпределителни системи, осигуряващи достатъчно храна, енергия, жилища и потребителски продукти, за да обезпечи задоволяване на основните жизнени потребности на всяко родено човешко същество. Либералният капитализъм ще отстъпва място (еволюционно или революционно) на регулиран капитализъм, социално ангажирани държави и нови посткапиталистически модели на обществата, които вероятно ще възникнат във времето. Универсалният базов доход, безплатното образование и здравеопазване и други подобни форми на преразпределение на част от създаваното богатство ще се налагат постепенно като основно съдържание на новия обществен договор във всички страни. Задоволяването на базовите човешки нужди от храна, жилище, образование, здравеопазване и физическа безопасност ще станат постепенно изцяло задължение на развитите посткапиталистически общества. Ще отпаднат материалните бариери пред човечеството да прекрачи от „царството на необходимостта в царството на свободата”.

На фона на мащаба на съвременните сблъсъци на геополитически и регионални интереси, ужасяващи страдания, задълбочаваща се пропаст между бедни и богати, масови манипулации и неописуем хаос в света, вероятно за част от нас тази оптимистична визия и прогнозите за бъдещето звучат наивно и нереалистично, по-скоро фантастично, може би и възможно, но в много, много далечно бъдеще, на друго място и за други разумни същества. От Антигона до днес типичните страсти и мотиви в човешката природа и поведение са останали сякаш неизменни. Авторите на съвременни трагедии пишат своите произведения в класическия формат, установен още от Софокъл в далечната 442 година преди Христа. Въпросът, който вълнува от хилядолетия мислещите хора, е: Наистина ли сме обречени на невъзможност да се променим към по-добро?

Не, за щастие днес имаме все повече основания да считаме, че промяната е в ход.

Големи авторитети във всички култури насочват общественото внимание към възможността през 21 век човечеството да направи немислим до сега материален, социален и духовен скок в развитието си, овладявайки максимално ползите и управлявайки разумно рисковете от експоненциалното технологично развитие. За тези, които определят себе си като оптимисти и реалисти, ще изброим още някои от трендовете на тази така желана промяна в нашата социална еволюция:

Най-голямото събитие на 21 век е зараждащият се скок в човешката еволюция – технологичният и социално-икономическият трансфер от биологичен интелект към изкуствен интелект, от човешки производствени ресурси към роботизирани системи, нарастваща свръхинтелигентност и симбиоза между родения разум и създадения от човека разум - да се надяваме, че това ще бъде в полза на човешкото развитие. Когнитивното превъзходство на двойката „биологичен интелект-изкуствен интелект” ще разшири много бързо, експоненциално кръга на сегашното научно (а може би и духовно) познание за света и за самите нас, ще открие решението на много проблеми, ще се изправи пред нови препятствия, ще намери нова мъдрост и ще наложи нов етичен код за нашето мирно и устойчиво саморазвитие. Не знаем точно как, кога, докъде, но имаме все по-голяма увереност, че можем да се справим успешно.

Този преход е още в своето начало. Личностите и нациите, които успеят активно да го следват, ще бъдат богато възнаградени, нареждайки се в челото на спиралата на развитието. Тези, които изберат позицията на пасивни наблюдатели и игноранти, ще станат първите жертви на прехода поради своята неподготвеност, неспособност или нежелание да се приспособят своевременно.

Изобилието от технологични възможности да се самоунищожим или да прекрачим в нови измерения на развитието си, в постигане на целите и смисъла на живота, не е въпрос на бъдещето, а потенциална реалност. Коя тенденция ще се наложи като доминираща през идващите десетилетия е въпрос, чийто отговор ние не знаем. Знаем само, че историческите тенденции си пробиват път в непрекъсната борба на големи динамични групи от хора, обединени от еднакви интереси, култури, религии, идеали, визии, идеи, държави и съюзи. Знаем също, че досегашният изминат исторически път е противоречив, но в крайна сметка позитивен за човешкото развитие. В краткосрочна и средносрочна перспектива е наивно да приемем безрезервно желаното за възможно. Ще бъде трагично да подценим историческия опит и границите на човешкото двуличие, коварство и жестокост. Ще бъде безотговорно да тласнем младите хора незащитени към бъдещето, без да ги предпазим от реалните опасности на настоящето.

Следващите десетилетия ще бъдат решаващи. Трябва задълбочено и своевременно да вникнем в генезиса, в разрушителния и съзидателен потенциал на съвременните технологии, в усложняващите им се взаимовръзки със социалните и политически процеси, в алтернативите за развитие, и да изберем на чия страна стоим. Този, който не защитава активно убежденията си и не се бори за интересите си, независимо какви са те, няма шансове за успех. Единственият земен биологичен разумен вид Homo Sapiens (умният, мъдрият човек) или ще изчезне, или ще претърпи втора когнитивна и духовна революция, ще издигне до немислими до сега нива ценностната си система, управлявайки и насочвайки своята еволюция - за добро или за лошо.

Градивната експлозия на онази наша почти невидима индивидуална и колективна „втора природа” ще разпръсне и преоткрие живота и разума в Слънчевата система, а през следващите столетия - и в необятната Вселена; ще потърси, а може би ще открие и друг разум. Трансцеденталният копнеж и религиозният импулс на човечеството, като един от основните фундаменти на неговата цивилизационна идентичност в цялата му история, също ще претърпят неизбежна метаморфоза и трансформация в бъдещето, разширявайки духовния хоризонт и вярата на част от човешкия род. Там, на динамично променящата се граница между известното и неизвестното, между знанието и вярата, между материалното и духовното, между доброто и злото, в човешкото въображение винаги ще има място и за още една теза, за още една гледна точка. Тази поливалентност, търпимост и интуитивност във възприятията, в мисловния познавателен и духовен процес, е безценно достижение на човешкия разум. Скокът в интелектуалното ни развитие ще наложи нова етика и мъдрост в обществата - от по-висш порядък на сложност. Ние ще ставаме едновременно все по-близки, но и все по-различни в културата и в мирогледа си. И това не бива да поражда неразрешими конфликти, а потенциални възможности за взаимодействие.

Въпросите за спасението, за еволюцията, за смисъла и формите на разумния живот никога досега не са стояли по-конкретно и по-драматично пред човечеството и пред всеки един от нас. Те всъщност са един въпрос с един възможен отговор: Спасението без развитието няма смисъл! Да се надяваме, че ще оправдаем името Sapiens, с което засега, не особено заслужено самодоволно се кичим и гордеем.

***

Запознайте се с пълния текст на Визия за България и се присъединете към каузата!