В лабиринта на европейската интеграция

Не можем да решим проблемите,
като използваме същия начин на мислене,
който сме използвали, когато сме ги създали.
Алберт Айнщайн

Днес слаба политически, икономически и военно беззащитна  България, с бързо намаляващо по брой и качество население, се нуждае преди всичко от мир, сигурност и благоприятна икономическа среда поне за няколко десетилетия напред, за да възроди своя човешки и икономически потенциал, възползвайки се от историческия „прозорец” на съвпадение в посоката и динамиката на тенденциите в технологиите, икономиката и политиката. Затова, когато правим исторически избор в лабиринта на международните отношения, трябва много добре да преценяваме дали този избор ни води към укрепване на мира, към по-голяма сигурност, към по-благоприятна икономическа среда за нас, за нашите непосредствени съседи и за региона, в който живеем.

Интеграционните процеси в досегашната човешка история са протичали на всички нива насилствено. Достатъчно е да си припомним грабителската колонизация на света от великите сили и дори налагането с огън и меч на християнството и на исляма. Днес мирната и доброволна интеграция е един от най-мощните еволюционни социални процеси в различните общества, икономики и култури, неотклонно водещи цивилизацията към по-висока зрялост, към по-сложна организация, към по-ефективна икономика. Глобализацията е само част от тях - с всичките й плюсове и минуси. Предполагаме, че в периода до 2050 г. светът ще се движи напред с големи напрежения, но предимно мирно, без поредната световна или регионална война, от еднополярност и йерархична структура към многополярност, хетерогенност, мрежова структура и все по-голяма взаимозависимост на големи и малки национални държави и съюзи. Това ще наложи по-сложни механизми на балансиране и договаряне на глобалните и регионалните интереси и вероятно до лимитиране и постепенно отпадане на военните конфликти като средство в международните отношения.

Предполагаме също, че през следващите няколко години Европейският съюз ще успее да се реформира и ще продължи да се развива като мирно и единно икономическо и жизнено пространство на силни национални държави. Как точно да се преформатира и презареди считаният доскоро най-успешен опит за интеграция в съвременната история, е отворен въпрос от най-висша трудност. Преди да намерят отговорите, страните членки трябва да достигнат до консенсус в оценката си за това какво постигна и в какво се провали ЕС. Ето няколко щрихи от тази нееднозначна картина:

Въпреки всички недостатъци и провали на ЕС, претегляйки постигнатото, грешките, проблемите и възможностите за реформиране, а също внимателно оглеждайки се наоколо за алтернативи, ние не виждаме днес в архитектурата на международните отношения и съюзи друго по-добро и надеждно място за развитие на България от ЕС. Ние сме неразривна част от историята, културата и икономиката на Европа. В обозрима перспектива България не разполага с по-мощен, стабилизиращ и изгоден механизъм за икономическо развитие от членството в един реформиран Европейски съюз – най-големият и платежоспособен свободен пазар за нашите стоки и услуги, повечето от които са с ниска добавена стойност. Българската експортна листа самостоятелно не би била конкурентна на защитените с мита, такси, квоти, стандарти и други протекционистични регулации пазари в цял свят, с които ЕС има най-изгодни дългосрочни търговски споразумения. Единното икономическо пространство на ЕС е висококонкурентна, но и най-здравословна среда за органичен растеж на нашата икономика. Не е нужно да сте ерудиран политик или икономист, за да разчетете правилно красноречивите знаци на класацията на търговските марки по-долу.

През 2018-2020 г. се налага да дефинираме и мотивираме своите средносрочни и дългосрочни интереси и активно да ги защитаваме в хода на предстоящите преговори за реформиране на ЕС. Нашата сила да се договаряме успешно ще нарасне, ако съумеем своевременно да синхронизираме част от интересите си с другите страни от Централна и Югоизточна Европа. Това е още една много сериозна  причина да имаме Национална визия, разработена и приета след експертно и представително обсъждане в обществото и институциите.

Европейската комисия предложи за дискусия няколко опции за бъдещето на Съюза, но не се ангажира с дефинирането на визия каква Европа искаме да видим след 30 години. Несъмнено, всяка от опциите е различен път, в различна посока, водещ ни към много различни места:

Опцията да оставим нещата така, както са, още известно време, едва ли ще помогне те да бъдат реформирани успешно по-късно. Най-вероятно Съюзът ще продължи да затъва в кризата и ще премине в режим на неуправляем разпад.

Опцията за федерализация на Европейския съюз днес е недостатъчно популярна и би могла да остане като политическа идея за обсъждане в по-далечна перспектива, ако гражданите на страните членки са узрели или принудени от историческите обстоятелства за такова развитие.

Все повече анализатори от цял свят допускат бърз или постепенен разпад на ЕС и еврозоната, поради неспособност на европейския елит да реформира съюза дори в рамките на действащата парадигма, породила проблемите.  Тази опция трябва да се обсъжда на експертно и политическо ниво като вероятна, но несъмнено неизгодна икономическа и политическа перспектива за нашата страна. Би било добре  българският бизнес и  правителството да имат готов план  и за такава възможна развръзка на системната криза в ЕС през 2018-2020 г.  Този сценарий крие най-трънливия и опасен път, не само за нас. Загубата на историческо време, усилия и доверие за всички страни в Европа ще бъде неизмерима. Дезинтеграцията на развитите западноевропейски страни, довеждали света многократно до кръвопролитни войни, не е добра алтернатива нито за тях, нито за по-малките им бедни съседи, а по-голяма икономическа несигурност и взаимно недоверие, нарастващи военни разходи и претенции към съседите е най-добрата среда за манипулации, конфронтация и военни конфликти. Поколенията, преживели Втората световна война, вече са напуснали активния живот. По-младите поколения в Европа сякаш недооценяват, че днес войната все още е реална опасност и най-ужасната трагедия, която може да сполети един народ навсякъде по света. Мирът не е даденост, а най-трудното и рядко постижение в досегашната световна и европейска история. Българската територия е вероятен плацдарм за бъдещи, потенциално възможни регионални и глобални войни, както и за насилствено масово заселване на мигранти с коренно различна етническа, културна и религиозна принадлежност, което е равносилно на война с други средства и с много по-трайни последствия. Ние предполагаме, че икономическата интеграция и взаимните интереси са най-добрата среда за съхранение на мира.

Опцията за Европа на различни скорости е приоритетен средносрочен национален интерес на големите и развити страни-членки - Германия, Франция, Италия, Испания, Холандия, но тя е нееднозначна за България, защото крие рискове да останем сами със себе си и проблемите си, без коректив, в периферията на съюза, формално и неформално като второкласни членове, и то за много дълъг период от време. От друга страна, погледнато обективно и отстрани, ние и сега сме второкласни членове, но главно по своя вина - със слабата, едва забележима светлина, която излъчваме. Различните скорости и формати съществуват отдавна в ЕС, например Еврозоната, Шенген, огромната разлика в икономическата и предприемаческа активност, в производителността, качеството и заплащането на труда в различните страни-членки, несравнимите нива на образование и подготовка на младите хора, на качеството на медицинското обслужване, на основните публични услуги, нивата на управленчески умения и много други. След присъединяването към ЕС на първите централно- и източноевропейски страни, с течение на времето стана ясно, че политическите, икономическите, социалните и културните различия между тях и старите членки са много по-големи от очакваните и навярно ще отнеме десетилетия, за да се сближат. Нещо повече, вече разбираме, че основополагащите документи и институциите на ЕС предполагат близки нива на целите, средствата и капацитета на страните членки, а не различия, за преодоляването на които се изисква многогодишна помощ, огромни финансови ресурси на водещите страни и неопределени усилия и крайни резултати за изостаналите.

Няма сериозни аргументи  против движението на различни скорости и различни степени на интеграция. В крайна сметка не трябва да интегрираш някого насила, още по-малко да пречиш на други, които искат да се интегрират по-бързо. Това се отнася в пълна степен за нас, българите, тъй като досега нашите собствени усилия за развитие са с много скромен резултат, непредполагащ възможност за висока скорост на интеграция с развитите страни в повечето сфери. Погледнато без песимистични предположения и драматичност, интеграцията на различни скорости предоставя възможност на нежелаещите и неготовите в момента страни да се включат в един или друг интеграционен проект, да го направят по-късно, когато неговата състоятелност и полза са безпорно доказани във времето. Това ще предпази слабите страни от първоначалните големи рискови разходи и усилия, както и от скъпоструващи потенциално възможни грешки. Най-добрата илюстрация за този подход е еврозоната: всеки може да се включи, ако покрива критериите, които не са космически недостижими, но не всеки включил се е успешен и безпроблемен, както показва примерът на нашия южен съсед.

Навярно движението на различни скорости е реалистичното и възможно най-балансираното решение за страните членки на ЕС. За да се включим в по-дълбока интеграция, трябва не само да можем и да искаме, но и партньорите да могат и да искат да се интегрират с нас.

Най-вероятно тази философия за бъдещето развитие на ЕС ще се наложи и ние трябва да сме готови със сериозно мотивирани предложения за формати и скорости на интеграция, гарантиращи ни мирно и ускорено развитие във високотехнологичния свят, изпълнен с нови и стари опасности.

Предефинирането на принципите и юридическата рамка на ЕС е жизненоважен етап от развитието на Съюза и на страните членки през следващите десетилетия. Решенията, които ще се приемат вероятно в периода 2018-2020 г., ще бъдат фундаментални и определящи. Формирането на българската позиция и интереси не бива и не трябва да се оставя само като задължение и отговорност на правителството, независимо кой управлява. Обществото трябва активно да ги обсъжда, а най-добрите умове и обществените, дори духовните авторитети да се ангажират с предложения в защита на националните ни интереси.

Една от формите на тази дискусия е настоящият форум - „Визия за България“ - отворен за всеки гражданин, притежаващ нужната експертиза, да се включи в обсъжданията и формулирането на нашите стратегически цели. Освен обсъждане, обществото чрез своите най-активни членове и субекти трябва да окаже натиск за гарантиране на необходимите промени в правилната за всички ни посока. Защото това, което се договори през 2018-2020 година, ще доминира в голяма степен условията ни за развитие през следващите десетилетия.

Рамката на дискусиите за възможните реформи на ЕС би могла да включва три основни групи въпроси:

Първо: Какъв съюз искаме да постигнем в перспектива до средата на века? Каква форма на политическа интеграция (каква степен на отказ от суверинитет на страните членки) целим – федерация, конфедерация, империя, съюз с ограничени политически цели и/или съюз около моралните ценности на гражданското общество? Каква икономическа интеграция искаме да постигнем за следващите 2-3 десетилетия, само свободен пазар на стоки и услуги или общ пазар на стоки, услуги, капитали и човешки ресурси с общи регулации и стандарти? Как ще развиваме и интегрираме икономиките на отделните страни и как ще изравняваме стандарта на живот - всеки на собствени сили, докъдето стигне, или преимуществено на собствени сили заедно с целеви фондове за развитие на изостаналите региони и страни? Как ще реформираме органите на ЕС във всеки от възможните варианти?

Второ: Кои страни биха могли да членуват в ЕС в обозримо бъдеще? Всички европейски страни, включително Турция и Русия, или друг формат? Каква мотивация „за“ и „против“ има за всеки един от възможните формати? Какъв особен благоприятен статут биха могли да имат отношенията на ЕС с европейските страни, които не са членове на ЕС, като Обединеното Кралство (след отделянето), Швейцария, Русия и други през следващите 2-3 десетилетия?

Трето: Какво бъдеще чертае ЕС пред Еврозоната до 2050 г.? Какви безспорно измерими критерии и условия за членство в Еврозоната могат да бъдат дефинирани? Какво бъдеще очаква страните членки на ЕС, неуспяващи да достигнат критериите на Еврозоната? Къде изостаналите икономики ще растат по-бързо, в Еврозоната или извън нея?

Без страните членки да постигнат консенсус по тези основни въпроси, не можем да очакваме особено успешно развитие на ЕС като един от центровете на световната икономика и на възникващия многополярен свят.

Дискусията за бъдещето на ЕС би могла да включва също и някои от тезите и алтернативите за промяна, изложени по-долу. Част от тях са в рамките на сегашната парадигма на ЕС и могат лесно да се имплементират, друга част са „политически некоректни”, засега трудни за преглъщане, но логични в рамките на една възможна нова парадигма за целите и формата на Европейски съюз - съюз на суверенни държави, обединени около моралните ценности на гражданското общество:

Нуждаем се от продължаване с нови средства и форми на кохезионната политика. Само чрез изграждане на високотехнологични производства, иновационни центрове и високо качество на човешкия капитал във всяка страна членка, можем да интегрираме  икономиките на богатите и по-бедни региони и да разчитаме като следствие на постепенно изравняване на стандарта на живот. Сега, в условията на четвъртата технологична революция, това скокообразно движение напред е възможно, особено ако бъде издигнато като обща цел на съюза и разбира се, като национална цел на страните от периферията. Многократно увеличаване на общите фондове за инвестиции в това направление би било правилното перкспективно решение;

Нетните финансовови средства, получени от ЕС за 10 години членство на  нашата страна, са 9 милиарда евро в замяна на свободен пазар, ликвидиране на местното промишлено производство и 30 години свободно изтичане на квалифициран човешки капитал към развитите страни на съюза. Несъмнено компенсацията за нас не е голяма. Тя е вложена неефективно, главно в магистрали, пречиствателни станции и друга инфраструктура и по-малко в реалната икономика, за съжаление предимно в традиционни и несложни производства. Това е една от причините за ниския стандарт и за продължаващата външна емиграция. Средствата от новите кохезионни еврофондове (ако има такива, които всъщност ще са компенсация за продължаващото изтичане на високо качество човешки капитал от България към богатите региони) може и трябва да бъдат вложени в образователната система, в науката и в реалната икономика - от ново поколение български бизнесмени и предприемачи, свързани с трансформиращите технологии на четвъртата промишлена революция;

ЕС се нуждае от общи законодателни мерки за ускорена трансформация на европейската икономика в 4-ата индустриална революция, стимулиране на производството на иновативни, висококачествени конкурентни продукти, решения и услуги, изграждане на общ дигитален пазар, нови адекватни на промените „умни” стандарти и регулации, установяване на предсказуема и интегрирана среда в целия съюз;

Резонно е да се намали делът на общите разходи за селското стопанство в бюджета на ЕС, който в момента е 40% , докато делът на аграрния сектор в GDP на съюза е едва 5%, и пренасочване на тези средства за по-ефективни общи проекти от взаимна полза за страните членки;

Нуждаем се от радикални промени в технологиите и стандартите на хранителната индустрия, съответно повишени изисквания за вноса на храни, гарантиращи еднакво високо  качество на здравословни продукти за цялото население на ЕС, и особено на детските храни;

Изграждане на енергиен съюз и максимално диверсифицирана по източници и трасета енергийна инфраструктура за пренос на ел. енергия, нефт и газ, повишаващи енергийната сигурност на всички европейски страни, но отчитаща също интересите на доставчиците и способността им за дългосрочни инвестиции;

Запазване на по-ниско данъчно облагане в по-бедните страни, в частност за България  до 2050 година, като стимул за трансфер на капитали и ноу-хау от богатите региони, нарастваща предприемаческа активност, редуциране на икономическата външна емиграция на квалифицирани хора и сформирането на високотехнологични клъстери и центрове;

Фундаментален политически въпрос е реформираният ЕС да следва принципите на отказ от използване на средства за натиск, като икономически санкции, отказ от военни интервенции в чужда територия и подкрепа на прокси воюващи групи, въздържане от всякакви форми за износ на демокрация,  силова защита на ценности и вмешателство във вътрешните работи, на която и да е държава по света. Страните членки на ЕС не трябва да продават оръжие на правителства и опозиционни групи, участници в граждански войни. Държавите-членки, които не се придържат към горните принципи в своята външна политика, не трябва да обвързват ЕС като цяло и останалите страни членки  със своите действия и политика;

Каква миграционна политика да провежда, е изключително суверенно право на всяка страна член на ЕС, съобразно нейните икономически нужди и възможности, както и в дългосрочна защита на исторически наложилата се етническа и културна структура на населението на страната;

Общата миграционна политика на ЕС да се основава на принципите на затворени външни граници за незаконно преминаване на мигранти,  общ бюджет за борба с трафикантите, незабавно връщане на незаконно преминалите границите мигранти; изграждане на лагери за бягащите от войните хора в безопасни зони на територията на тяхната страна, договорени в сътрудничество с местното правителство и службите на ООН, снабдяването им надлежно с храни и медикаменти, осигуряване на медицинско обслужване и грижи за образование на децата, активно участие в невоенни хуманитарни и животоспасяващи мисии изключително под флага на ООН;

Страните членки на ЕС да се обединят около принципа на ограничаване на миграционния натиск и решаване на хуманитарните проблеми на място чрез подпомагане с преки дългосрочни инвестиции и ноу-хау развитието на бедните региони в Азия и Северна Африка, както и ненамеса в техните вътрешни работи.

Належещо е да се декларира ясно и широко от всички страни-членки законодателен отказ от изплащане на социални помощи на незаконно влезлите на територията на ЕС икономически мигранти с цел редуциране на стимулите за имиграция;

Необходимо е предоговаряне на Дъблинското споразумение за предоставяне на убежище с оглед справедливо разпределение на тежестите на граничните приемащи страни;

В наш средносрочен интерес е ЕС да сформира обща армия, защитаваща външните граници на ЕС, но с твърди  рестрикции за използването й за други военни цели в и извън територията на Съюза, освен отбранителни;

В наш интерес е ЕС да съдейства за спиране на процеса на дезинтеграция и остро противопоставяне на страните от Западните Балкани, и след реформи, покриващи изискуемите критерии, те да бъдат приети в Съюза;

В наш интерес е ЕС да подпомогне стабилизирането на гръцката икономика, да не допусне фалита на страната и отпадането й от еврозоната;

В наш интерес е ЕС да води много внимателно преговорите за членство с Турция, както и всяка друга форма на политически диалог и икономическо сътрудничество, независимо от вътрешните процеси в тази страна. Едновременно с това ЕС следва да пресече твърдо всички неоосмански имперски амбиции и опити на Турция за създаване на „стратегическа дълбочина” за влияние на Балканите и в Централна Европа;

В наш интерес е ЕС да снеме санкциите срещу Русия и военното напрежение по границите й. Споровете на ЕС с всяка страна по принцип трябва да се водят с преговори, подкрепени не със сила и заплахи, неизпълними предварителни условия и санкции, а с делови предложения за  взаимноизгодно икономическо сътрудничество.

ЕС има фундаментален интерес да се интегрира все по-мащабно и  дългосрочно икономически със САЩ, Канада, Русия, Китай, Япония, Индия и останалите бързорастящи икономики. Няма по-естествен път за мирен и благополучен живот на народите от интегрираните икономически пространства.

Българските общественици, които с право критикуват провалите на ЕС, както  и абсурдите, които периодично поражда Еврокомисията (като всяка друга бюрокрация), трябва да бъдат предпазливи и да не преминават границата на хладния разум, правейки дългосрочен баланс и заключения. Европейският съюз не е загниващ организъм, а много млада организация с огромен неразгърнат потенциал за развитие. Кризата, която изпитва Съюзът, не е криза на разпада, както очакват мнозина, а по-скоро криза на натрупаните грешки на растежа. България е член на съюза само от десет години и нарастващият евроскептицизъм сред част от обществото е по-скоро оправдание за собствените ни неудачи и провалените ни, корумпирани политически елити. Ако не се справяме в ЕС, къде са гаранциите, че ще се справим извън него или в който и да е друг съюз, хитрувайки за нови помощи и с очакванията, че новият началник автоматично ще реши проблемите ни? Оставена сама на себе си в един враждебен и по-силен свят, нашата малка, бедна, зле управлявана и зле функционираща държава няма да стане нито по-свободна, нито по-сигурна, нито  по-богата. Това е изключително опасна илюзия и може да завърши бързо с поредната национална катастрофа, този път на лъжепатриотична основа. Примерите за манипулирани, дезинтегрирани, лутащи се и саморазрушаващи се слаби държави около нас са достатъчно много и несъмнено поучителни за тези, които искат и умеят да разсъждават трезво.

Пред очите ни в Европа се формират нови политически елити, които твърдо отстояват националните интереси на своите държави. Страните от Вишеградската група, заедно с Австрия, обединяват своите усилия срещу провалените политики на Съюза. Тези процеси ще предизвикат трансформация на силите на Стария континент и нов шанс на България да се интегрира в предстоящото обновление на Европа. Но обновлението трябва да започне от самите нас. България има нужда от своя нов, достоен, отговорен и компетентен политически елит. Когато обществото узрее напълно и осъзнае нуждата от дълбока и качествена трансформация, то ще излъчи по естествен път своите най-добри индивиди, способни на смели, адекватни решения и разумни действия за бъдещето на България.

Дългосрочният български национален интерес е установяването на мирно, единно и свободно икономическо пространство от Лисабон до Владивосток, в цяла Евразия, а в паралел и в перспектива - единен световен пазар с правила, стимулиращи устойчивото развитие на всички държави и региони. Междинните етапи са укрепване на ЕС и другите съществуващи икономически съюзи, приемане на нови междурегионални търговски споразумения и премахване на бариерите пред инвестициите и свободната търговия.

Мнозина ще нарекат това утопия, великите сили и големи страни винаги ще налагат интересите си силово, ще разделят, за да владеят и ще си играят на геополитика, която някои цинично сравняват с шахматната дъска. Повечето държави, в т.ч. нашата, дори нямат фигури на тази глобална геополитическа дъска. Да не говорим за обикновените хора, които никой не слага в баланса, нито в разходите, нито в печалбите. Харесва ли ви този замръзнал мрачен свят от миналото? Какво очаквате от него за бъдещето на народа си? Ще позволим ли вечно да ни манипулират с мантрата, че такава е за съжаление непредсказуемата човешка природа? Или че лявото ви защитава, а дясното ви ограбва, или пък точно обратното - за тези, които искат да го чуят? 

Не, в 21 век това не би трябвало да бъде утопия, а възможност и тенденция; желана и подкрепяна от милиарди хора глобална разумна визия за развитие на човешката цивилизация във всичките й форми и проявления. Технологичните и социални вълни разчистват пътя напред към многополюсен, свързан, взаимозависим, сложен, мъдър, свободен и мирен свят. Съвременният свят на текущото геополитическо разделение, на подло дебнене и остро противопоставяне, на груба военна и финансова сила, скован от разяждащи подозрения и хроничен страх от взаимно унищожение, работещ с нисък коефициент на полезно действие, няма бъдеще. Това е доминиращата парадигма на миналото, отстоявана с последни сили от заинтересованите от хаоса и войните групи. Този  безмилостен свят ще рухне от собствената си тежест, глупост и пренапрежение, оставяйки горчив спомен в историческата памет. Неговият крах ще освободи огромни съзидателни сили и нова етика в човешките общества. Те ще преобразят до неузнаваемост международните отношения и ще наложат по-справедливи правила и баланси. На нас, заедно с другите народи, ни предстои да изминем последната част от този нелек цивилизационен път, утвърждавайки мирния начин на живот, необратимо и безалтернативно, навсякъде и за всички хора.

И да, това не е утопия, а свещено право на милиарди хора по света да имат обща мечта за собствения си живот, за бъдещето на децата си и за съдбата на човешката цивилизация.

Както е известно, освен Европейския съюз, има още три мащабни интеграционни проекта в евроазийското пространство - Евразийският икономически съюз и китайският проект "Един път, Един пояс"; наскоро Япония обяви структурирането на трети голям трансконтинентален инвестиционен проект.

Евразийският икономически съюз, покриващ най-голяма територия, включва Армения, Беларус, Казахстан, Киргистан и Русия като свободно икономическо пространство за постигане на взаимна изгода, с институции и модели на интеграция, много подобни на ЕС. Свободното движение на стоки, услуги, хора и капитали се установява постепенно на премерени стъпки. Евразийският съюз не е политическа организация, но обединява огромни енергийни ресурси и суровини, които несъмнено имат политическа тежест. Структурирането на този единен пазар и новите трасета на енергийни и суровинни потоци към Европа и Азия, променят сегашния баланс. Русия и Казахстан полагат големи усилия за изграждане на модерна нересурсна икономика и много вероятно в следващите две-три десетилетия ще успеят да го направят.

Пътят на коприната, или новото му име „Един път, Един пояс“, който Китай промотира, е най-мащабният интеграционен проект, обхващащ огромен брой население - най-амбициозната инициатива на Китай за икономическо развитие на страните по Пътя на коприната чрез реализация на общи проекти и свързващ Китай с Европа по суша и по море. Той не е планиран като икономически съюз с институции, а като система от големи, главно инфраструктурни проекти от значение за развитието на цяла Евразия, финансирани чрез инвестиционна банка с китайски капитали. Пътят на коприната има допълнително пояс от Китай през Югоизточна Азия към Индонезия и трети пояс от Китай през Южна Азия, Африка до Южна Европа.

Към момента между тези проекти съществува негласна конкуренция и напрежение. Всяка страна подозира останалите в умисъл да използва икономическата интеграция за свои политически цели и за надмощие в евроазийското пространство. Ако към това добавим и различните интереси на сегашния световен хегемон САЩ, на Япония, Южна Корея, Саудитска Арабия, Индия, Пакистан и още няколко страни, ще се получи картина от нерешими на пръв поглед противоречия.  С преднамерени и погрешни стъпки няма да бъде трудно тази картина още повече да се влоши за всички участници.

Редица анализатори, като Ян Бонд, директор по външна политика на Центъра за европейски реформи, проевропейски, но критичен към ЕС тинк-танк, отбелязва през март 2017 г., че погледнато в мащабите на 30-годишна мирна перкспектива за интегрирано развитие на Европа и Азия, трите проекта  взаимно се допълват, имат много допирни точки на взимнопреплитащи се дългосрочни интереси и огромен потенциал  за икономическа експанзия  в полза на 2/3 от световното население. Тяхното евентуално успешно развитие и реализация ще направи евроазийското пространство един от главните центрове на световната икономика. Търпеливото преодоляване на очевидните днес политически и протекционистки пречки пред свободната търговия на ЕС с Евразийския съюз и Китай и бързото стартиране на отделни неконфликтни съвместни инициативи и проекти, би било добро практическо начало за постигане на по-големи общи цели и налагане на взаимно доверие в близко бъдеще. Алтернативата ЕС да продължи подозрително да се вглежда в предполагаемата скрита политическа мотивация на Русия и Китай, да продължи васално да се съобразява с противоположните интереси на трети страни, е огромен риск да изгуби инициативата и да се окаже след години  в изолация и неатрактивна позиция в бързо развиваща се Азия и далече след иновативната Северна Америка.

Би било полезно за всички, ако лидерите на ЕС и на водещите държави се вслушат внимателно в тези съвети.

В горния контекст включването на българската държава и частния сектор във всички възможни форми на икономическа интеграция в Европейския съюз, както и с всяка друга страна, потенциален пазар за нашите продукти и услуги, трябва да е постоянно във фокуса на нашето внимание и действия. Проактивната мулти-векторна икономическа политика с респект към интересите на глобалните сили и на съседите, но защитаваща открито преди всичко българските национални интереси, е без алтернатива за малка България.

Един от най-горещите за решаване въпроси е възобновяване на част от проекта за пренос на природен газ „Южен поток” през нашата територия за Югоизточна и Централна Европа и предотвратяване на потенциалната енергийна зависимост от Турция като монополен транзитьор на газ за България. В дългосрочен план няма по-голям неуправляем за нас риск от такава зависимост. Тя ще ограничи съществено и без това слабата ни позиция в българо-турските отношения и ще застраши дългосрочно националния ни суверенитет. Макар и значително по-малки от първоначалните, транзитните такси и обемът на инвестициите на българска територия са добре дошли за нашата слаба икономика в този етап. Проекти като газовите връзки с нашите съседи, газов хъб Балкан, доставки на втечнен газ през гръцкия терминал и други източници трябва да се отстояват и реализират.

Друг належащ проблем е какво да правим с произведеното оборудване за АЕЦ „Белене”. Много добра инициатива е този проект да се реализира като регионален международен проект с финансиране от Европейската инвестиционна банка и външни инвеститори с вероятни ползи за енергийната независимост на страните от Западните Балкани и на България до 2080 г.

В заключение можем да се надяваме, че България ще преоткрие своя потенциал, за да се превърне в пълноценна част от световните интеграционни процеси - едновременно съхранявайки своето национално достойнство и гордеейки се не единствено с историческото и културното си минало, а и с решимостта да изгради съзнателно своето бъдеще.

***

Запознайте се с пълния текст на Визия за България и се присъединете към каузата!