Управлението след края на демокрацията.
Философия на социалната еволюция

Изтеглете
25/03/2018
Управлението след края на демокрацията.
Философия на социалната еволюция
Статуята на Атина Палада пред Атинската академия, Източник: Аllwidewallpapers

Точната мяра в общността пречиства и съхранява.
Карл Густав Юнг

Най-сложната система, създадена от биологичната еволюция, е човешкият мозък, който е предпоставка за появата на съзнанието. Най-комплексната система, създадена от човека, е обществото, което е предпоставка за развитието на индивидуалното и общественото съзнание. Естествено е обществото и общественото съзнание да се развиват успоредно и да обуславят взаимно промените, протичащи в тях, което по същество представлява и социалната еволюция.

Накратко, социалната еволюция преминава през няколко етапа, отразяващи нарастващите по сложност нива от развитието и на двете явления. В зората на своето развитие хората са вярвали, че съдбата им се направлява от множество богове. Този период се определя като политеизъм и е продължил десетки хиляди години. По-късно се налага идеята, че има само един бог, който е сътворил и управлява света. На тази основа се формират шест световни религии. Този етап е продължил няколко хиляди години и може да се определи като монотеизъм. Последните няколко столетия обществото се еманципира от религията и се самоопределя като гражданско общество. През първите два периода доминира религиозното съзнание. В условията на гражданското общество като доминираща форма на общественото съзнание се налага политиката, представена от множество идеологии за същността на обществото и начина за неговото управление. Днес политиката с помощта на правото управлява обществото на всички организационни нива. Преходът от монотеизъм към гражданско общество подмени илюзията, че бог управлява света посредством поставени от него царе, крале и императори, с илюзията, че група от хора, определящи се като управляващ елит, могат да управляват обществото от позициите на своите разбирания за света като цяло и за обществото в частност. 

Разгледано като система, обществото има три основни подсистеми: икономика, култура и форма за управление. За нуждите на конкретния анализ ще се фокусираме само върху особеностите на социалното управление, без да забравяме, че онтологично трите подсистеми са неразделими и взаимно обуславящи се. За да осмислим протичащите социални процеси днес, без да навлизаме в дебрите на историята,  ще проследим накратко само какво се случи през 20 в.

Илюзията, че група от хора, определящи се като управляващ елит, могат да управляват обществото, най-ярко се прояви през миналия век, който протече под знака на три идеологии – комунизъм, националсоциализъм (фашизъм) и финансизъм (идеологията на финансовия или либералния капитализъм). Първата световна война беше провокирана от изживялата времето си и неспособна да управлява индустриалното обществото феодална аристокрация. В резултат на тази война четири световните империи се разпаднаха, а монархическата форма за управление мина в историята. Страничен ефект от тази война беше революцията в Русия и появата на комунизма, както и възходът на националсоциализма в Германия. Комунизмът и фашизмът са политически идеологии за структурата и управлението на света. Краят на монархизма и появата на политически идеологии е преход от териториални войни към идеологически сблъсъци, които доведоха до Втората световна война и последвалата Студена война между идеологическите противници.

Към края на Първата световна война в САЩ се заражда една друга революция, инициирана от финансовия елит. Това е една тиха, пълзяща и безименна революция, подменяща политическата форма на управление с налагане на финансов механизъм за управление, посредством манипулация на финансовата система на страната. Тази революция е осъществена стъпка по стъпка за около 50 години чрез приватизирането на паричната система на страната от картел от 12 частни банки, отмяна на златния стандарт и превръщането на долара в световна валута. По този начин промишленият капитализъм беше подменен с финансов капитализъм, който се самоопределя като „либерален”. Тези два типа капитализъм са принципно различни. Промишленият капитализъм е икономическа система, самоорганизираща се посредством свободния пазар и периодични кризи. Финансовият, или либерален капитализъм, е политико-икономическа формация, управлявана от субективния фактор, представен от финансов и корпоративен елит, чрез манипулация на финансовата система. Това е възможно, защото финансовата система е „кръвоносната система” не само за икономиката, но и за обществото като цяло. На практика това се постига чрез финансовите пазари и изкуствено провокирани кризи. По този начин парите от разменно средство се превръщат в лост за социално управление. Промишленият капитализъм акцентира върху производството и разпределението на материални блага, в резултат на което той формира средна класа. Финансовият капитализъм акцентира върху преразпределението на произведените блага, пренасочвайки ги към финансовия елит, в резултат на което пропастта между бедни и богати непрекъснато нараства, независимо от политическата ориентация на управляващите партии.

Тази безименна революция промени света до неузнаваемост. Най-същественото в тази насока е премахването на териториално базираната колониална система с много по-ефективна форма на икономически контрол на страните от третия свят, базиран на финансови манипулации. Другата фундаментална промяна е подмяната на представителната демокрация, наложила се от промишления капитализъм, с фасадна демокрация. При фасадната демокрация всички външни атрибути на демокрацията като всеобщо гласуване и легитимиране на политическо ръководство са запазени с манипулативна цел, но механизмът за вземане на управленчески решения е устроен по такъв начин, че стратегическите решения се определят не от електората, а от хората, които контролират финансовата система. По такъв начин контролът на легитимната политическа власт посредством парите формира задкулисие. В крайна сметка фасадната демокрация води до обезсмисляне на политическата система, политическите партии, ролята на партийните лидери и дори на самите избори, защото независимо от изборната система, те възпроизвеждат статуквото. Това днес е видимо навсякъде по света. За разлика от комунизма и фашизма, които са политически идеологии, финансизмът (идеологията на финансовия капитализъм) е икономическа по природа. Това определя нейния всеобхватен характер, който доведе до появата на еднополюсния модел в устройството на света, доминиран от САЩ, и определи развитието на обществото през втората половина  на 20 в.

В края на Първата световна война и в резултат от доминирането на политиката като форма на обществено съзнание, новопоявилите се идеологии предложиха собствени модели за преустройството на света. След победата на болшевишката революция и установяването на комунизма като политико-икономическа система, беше лансирана идеята за „Световна революция”, с главен идеолог Лео Троцки. След тоталната криза, настъпила в края на Първата световна война, за Германия, по подобие на Русия, възникна националсоциализмът. Приемайки част от идеологията на фашизма, пропагандиран от Мусолини, Хитлер обяви изграждането на „Хилядолетен Райх”. От своя страна, налагайки еднополюсния модел за устройството на света, финансовият елит на САЩ формира идеология за световно господство, известна под името „Нов световен ред”, или изграждане на световна държава, управлявана естествено от финансовия елит. Историята показа, че както комунистическата Световна революция, така и нацисткият Хилядолетен Райх, са политически илюзии. Единствената идеология, определяща все още геополитиката днес, е еднополюсният модел, представен от Новия световен ред. Еднополюсният модел за устройството на света вероятно е и последната идеологическа илюзия, защото съвременното обществото не може да бъде структурирано нито като еднополюсен, нито като двуполюсен или многополюсен модел. Съвременното общество е достигнало висока степен на комплексност, при която съществуващата йерархическа структура неизбежно ще се реорганизира в хоризонтална или мрежова структура. Това е и най-голямото предизвикателство пред човечеството за последните 10 000 години, от което зависи и оцеляването му.

ТЕНДЕНЦИИ В РАЗВИТИЕТО НА ОБЩЕСТВОТО ПРЕЗ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА 20 в. И НАЧАЛОТО НА 21 в.

Експоненциалното развитие на науката и технологиите след Втората световна война предизвика социални промени в границата на едно поколение, за които в миналото са били нужни столетия. Високата динамика на протичащите процеси и произтичащите от това промени правят някои тенденции в развитието на обществото лесно забележими. По-съществените от тях са:

ИНТЕГРАЦИЯ И ДИФЕРЕНЦИАЦИЯ НА ОБЩЕСТВОТО

Това е основният процес, протичащ в света днес като цяло. Интеграцията се изразява в териториалното обединение на нации и държави в една система, метафорично определяна като „жив организъм“, и се определя като „глобализация“, а диференциацията се осъществява по линия на функционирането на този организъм чрез формиране на подсистеми, аналогични на тези от човешкия организъм. Диференциацията се изразява в изграждането на социални мрежи, обхващащи засега предимно духовната сфера. Идеята за световно правителство, доминирано от финансовия елит, може да се определи като „глобализъм“. Това е субективна, следователно изкуствена конструкция или идеология, подобна на идеите за „световна революция“ на комунизма и нацисткия „хилядолетен райх“; един социално-инженерен проект, чиято идеология е провокирана от икономическия детерминизъм и проповядвана от хора, оставащи в плен на тази митология. Между „глобализация“ и „глобализъм“ има принципна разлика. Тя се изразява в това, че глобализацията е естествен, обективен процес на интеграция и диференциация на общностите в един цялостен организъм, а глобализмът е политическа идеология, целяща да внуши, че Новият световен ред се налага по „еволюционен път“.

ПРЕХОД ОТ ЙЕРАРХИЧНА СТРУКТУРА КЪМ МРЕЖОВА СТРУКТУРА

В продължение на около 10 000 години, след Аграрната революция, социалното устройство е изградено йерархически и все още е такова. Тази структура има големи предимства при по-елементарни социални системи като племена, държави, военни организации и др., където субординацията създава ред и е предпоставка за ефективно управление на конкретното образувание. С развитието си обществото става все по-сложно и комплексно. Комплексността отразява появата на стотици и хиляди подсистеми, които имат своята специфика и необходимост от относително самоуправление и самоконтрол. По този причина йерархическата структура става все по-проблематична и неефективна за управление на обществото днес и в обозримо бъдеще. В действителност всички свръхсложни или комплексни системи в неживата и живата природа като Вселената, биологичното равновесие, човешкият мозък, както и изкуствено създадени такива като въздушният трафик и интернет пространството, са организирани като мрежа и не могат да съществуват като йерархична структура. Днес човечеството е изправено пред едно от най-големите си предизвикателства – преход от йерархическа към мрежова структура, където всяка подсистема се обособява като отделен „възел“ от социалната мрежа с възможност за самоуправление и самоконтрол. В същото време той изгражда десетки връзки с други „възли“. Мрежовата структура на бъдещото общество наподобява организацията и функционирането на главния мозък, разглеждан като комплексна система от групирани според своята специфика неврони. Всеки индивид и социална общност ще представляват нещо като нервна клетка, свързана със стотици други, а група от „клетки“ ще се специализират в определени функции, наподобяващи функциите на мозъка и системите на човешкото тяло като: генериране на ново познание (мислене), съхранение на наличното знание (памет), предаване на информацията от поколение на поколение (образование), здравеопазване, сигурност, управление на обществото и т.н. (Оттук и метафората за обществото като „жив организъм“). 

Следователно изграждането на Нов световен ред с йерархическа структура и световно правителство при високо развито и силно диференцирано общество е принципно невъзможно. С други думи, светът е в процес на преход от йерархична структура  към мрежова структура. Организираното в мрежова структура общество е плод на обективните закони на социалната еволюция в резултат от експоненциалния ръст на познанието и произтичащата от това комплексност на обществото. Това е и насоката за търсене на решения за бъдещото структуриране на обществото. Пример за мрежата като структура в живата природа предлагат биосистемите, където стотици видове и хиляди относително самостоятелни живи организми взаимно балансират съвместното си съществуване и развитие, изграждайки единно функционираща система. Формиращата се социална мрежа не може да се управлява от колективния интелект на традиционно йерархично структурираното управление, представено от политически партии с различна ориентация. Тя може да се управлява единствено от формиращата се в момента мрежова интелигентност, базирана на колаборативния интелект.

ПОЯВА НА ОБЩЕСТВЕНО САМОСЪЗНАНИЕ

Човекът като индивид и обществото ката цяло са изоморфни системи и следователно съпоставими по характера на своето развитие. Индивидуалното развитие минава през няколко етапа, които са съпоставими с етапите на общественото развитие. Това частично е отразено в закона на Е. Хекел, според който онтогенетичното развитие е кратко повторение на филогенетичното развитие. От тази гледна точка появата на съзнание и самосъзнание в индивида е съпоставимо с появата на общественото съзнание и самосъзнание. Общественото съзнание е твърде комплексен феномен. То е свързано с появата на езика и мисленето и еволюира от политеизъм към монотеизъм до научно по отношение на познаването на света. В същото време то обособява няколко относително самостоятелни форми като: изкуство, религия, морал, право и наука.

Възникването на общественото самосъзнание е качествено ново явление в развитието на общественото съзнание. То е съпоставимо с появата и утвърждаването на самосъзнанието в индивида, което, както е известно, приключва към края на пубертета. От този момент индивидът се приема като субект, осъзнал себе си, своето място в обществото, цели, стремежи, мотиви за действие и най-важното, той е отговорен за постъпките и съдбата си, именно поради формирало се самосъзнание. Аналогичен на този процес е и появата на общественото самосъзнание. То се заражда през Възраждането с еманципирането от доминиращото тогава религиозно съзнание и появата на гражданското общество. Изразява се в осъзнаване на обществото като субект и мястото му в природата, както и в поемане на отговорност за действията си. В момента обществото е в процес на забележимо развитие на съзнанието за себе си, своето място във Вселената,  връзката с екосистемите и отговорността си за оцеляване на живота, дори на планетата като цяло. В този смисъл може да се каже, че обществото е в края на своя „социален пубертет”, след който следва период на „социална зрялост”. Това е качествено нов и по-висш етап от развитието на обществото, който налага тотално преосмисляне на неговото битие и поемане на отговорност за оцеляването и развитието си.

ПРЕХОД ОТ ДЕМОКРАЦИЯ КЪМ КОЛАБОКРАЦИЯ

Политолозите изброяват около 200 форми за управление на обществото, използвани през различни периоди от развитието му. В зависимост от прилагания интелект – индивидуален или групов, те биха могли да се сведат до две основни групи: индивидуални и колективни или автокрация и демокрация. В продължение на около 10 000 години относително простите социални образувания, като племена и държави, са управлявани еднолично от хан, цар, султан, крал, император. С появата на капитализма обществото става по-сложно и управлението му от един човек с група съветници става практически невъзможно. Необходим е по-мощен интелект. Това е колективната интелигентност и управлението приема нови форми. Представителната демокрация с разделение на властите се приема като най-адекватна форма за управление на модерното общество. Този механизъм за управление предполага  наличие на различни политически партии, представляващи различни групови интереси, периодични избори и система за гласуване. В парламента представителите вземат решение също с гласуване, като истината се определя от болшинството от гласувалите. Очевидно е, че по-сложните общества изискват по-мощен интелект за ефективното си управление. Демокрацията сменя автокрацията, защото колективният интелект е по-мощен от индивидуалния. Всеки опит модерно общество да се управлява от един или няколко индивида се изражда в диктатура с разрушителни последици за диктатора, управляващата хунта, държавата и управляваната общност.

Бъдещото общество с мрежова структура ще бъде неимоверно по-сложно от днешния финансов капитализъм и изисква по-мощен интелект за управлението си. Това е колаборативната интелигентност. „Колективна” и „колаборативна” интелигентност звучат подвеждащо подобно, но те са принципно различни по форма и съдържание. Колективната интелигентност се базира на система за гласуване, като истината се определя от мнението на болшинството от гласувалите. Предполага се, че болшинството е по-интелигентно от всеки отделен индивид и в повечето случаи това е така, но не винаги. С други думи, колективната интелигентност е количествен метод за вземане на решение. Голямото предимство е простотата на метода. Колаборативната интелигентност се прилага в науката и технологиите. Гласуването е изключено по принцип; в процеса за вземане на решение участват само експерти, а истината се проверява в практиката. Накратко, колективната интелигентност предполага избор между две или повече възможни алтернативи, колаборативната интелигентност е форма за решаване на проблеми. При колективната интелигентност участват всички членове на обществото или техните представители, при колаборативната интелигентност участват само експерти по конкретния проблем. Следователно, тя е качествено различна форма за разрешаване на проблеми и генериране на информация.

В действителност  колаборативната интелигентност е стара колкото света. Усъвършенстването на оръдията на труда, създаването на митове и легенди, фолклорът - това е проява на колаборативния интелект, посредством привнесени приноси от най-добрите умове на човечеството за конкретната ситуация. През вековете се е променяла само „платформата” за колаборация: вербално общуване, поява на писменост, изобретяване на печатарската преса, а в наши дни се появява дигиталната платформа. Именно последната прави практически възможно приложението на колаборативната интелигентност и в сферата на социалното управление. При всяка смяна на „платформата” човечеството е преживявало истински бум на развитие. Прилагането на колаборативната интелигентност в системата за управление на обществото означава преход от демокрация към колабокрация.

Колабокрацията е формата за управление на структурираното като мрежа общество, при което всеки „неврон” от мрежата ще решава проблемите си, съобразно своята специфика и връзката си с други „неврони”. Може би най-интересното е, че тази форма вече съществува в зародишен вид. Това са така наречените „тинк танк” или мозъчни центрове, които решават комплексни въпроси с използването на колаборативния интелект. Това са групи от експерти, работещи с научни методи, без гласуване. За сега тези групи се организират от политически партии, правителства и корпорации, и нямат реална власт. Не бива да забравяме, обаче че и днешните парламенти, върхът на колективната интелигентност и представителната демокрация, са започнали като кралски съвети без никаква власт и за период от  осемстотин години са еволюирали до днешната законодателна структура.

Колабокрацията се налага като обективна необходимост, защото възникващите проблеми от локален, регионален и глобален характер престават да бъдат избор между две или повече алтернативи и решавани от определени идеологически позиции. От друга страна, представителната демокрация е много лесна за манипулиране на изборите и корумпиране на овластените. Тя често се превръща във фасадна демокрация, прикриваща диктаторски режими и олигархични форми на управление. По този начин тя губи своя смисъл като колективен механизъм за вземане на решения, защото само легитимира властта, но не влияе на самото управление. Впрочем, в повечето страни по света днес демокрацията е именно фасадна. Наличието на дигитална платформа прави възможно приложението на колаборативния интелект в сферата на социалното управление. Решенията, естествено, ще се вземат от експерти не в интерес на групови интереси, а в интерес на общността като цяло. Това изключва корупцията по принцип и обезсмисля съществуването на днешните властови структури, политически партии и елити.

Пример за възможностите на колаборативната интелигентност в съвременни условия е списването на световната енциклопедия Уикипедия. Подобна платформа за решаване на проблеми може да се създаде и приложи на всички нива – локално, национално, регионално и глобално. Без съмнение, участие в решаването на проблемите ще взимат само експерти с необходимата квалификация и опит. Нещо повече, подобни платформи вече са разработени и използвани от големите корпорации. Прилагането на този подход в управлението на обществото означава преход от демокрация към колабокрация.

ПРЕХОД ОТ ПАЗАРНА КЪМ КОЛАБОРАТИВНА ИКОНОМИКА

Икономиката в условията на едно колаборативно общество следва да се определи ката „колаборативна”. Без съмнение, това е принципно различна форма за производство, разпределение и преразпределение на благата в условията на една мрежова структура. Този преход е обективно необходим от протичащите структурни промени, следователно без алтернатива. Как точно ще функционира този механизъм, е трудно да се предвиди днес поради принципните различия между двете икономики – едната е базирана на конкуренцията и печалбата, а другата е ориентирана към колаборация и сътрудничество при производството и преразпределението на стоки и услуги. Вероятно в условията на мрежова структура на обществото на природните ресурси ще се гледа като на всеобщо достояние, от експлоатацията на които ще се ползват всички членове или човечеството като цяло, с всички произтичащи от това последици. Това може да звучи утопично, но дори в днешните условия някои икономисти предлагат въвеждането на базов доход и финансови реформи, които фундаментално променят пазарната икономика. Това само свидетелства, че финансизмът (идеологията на финансов капитализъм) вече е неадекватен за управление на бързо развиващото се общество.

КРИПТИРАНИТЕ ВАЛУТИ, БЛОКЧЕЙН ТЕХНОЛОГИЯТА И УПРАВЛЕНИЕТО В МРЕЖОВОТО ОБЩЕСТВО

Дигиталната революция, подобно на Индустриалните революции, е поредица от вълни с нарастваща мощ за промени в света. Само за няколко десетилетия преминаха няколко технологични вълни – появата на персоналния компютър, развитието на интернет пространството, бумът на мобилните устройства и социалните мрежи. Днес светът е изправен пред поредната дигитална революция – появата на криптирани валути и свързаната с тях блокчейн технология. Идеята на блокчейн технологията е  много проста – това е огромна база данни за общо ползване, която функционира без централизирано ръководство и при отсъствие на посредници.

Криптираните (виртуални, цифрови или дигитални) валути, представляват децентрализирана система за директно разплащане, без посредничеството на банките. Това се осъществява посредством хиляди компютри, разпръснати по целия свят. Първата и най-известна виртуална валута е биткойн. Тя е създадена от Сатоши Накамото (Satoshi Nakamoto, най-вероятно псевдоним) и е представена като софтуер с отворен код през 2009 г. Мрежата е открита и всеки може да я използва, но личността и персоналната информация остават скрити. Това, което се вижда, са данните по конкретната операция.

Криптовалутите се произвеждат посредством използването на мрежа от компютри с голяма изчислителна мощност. С криптовалута може да се закупи всичко в интернет, тя се търгува на борсите и може да се заменя за други валути. В Сингапур дори има автомати за обмяна на биткойни за конвенционални валути. Най-съществените особености на криптовалутите са тяхната децентрализация (което значи, че те не могат да бъдат контролирани от централните банки или от какъвто и да е друг орган), простота при използването, анонимност на участниците и публичност на транзакциите, защита от мошеничество посредством математически алгоритми, безплатни и практически мигновени транзакции.

На този етап към виртуалните валути и свързаната с тях технология най-голям интерес проявяват световните банки.  Goldman Sachs, JP Morgan, Credit Suisse и още шест международни баки разработват общ стандарт за банкови услуги с използването на блокчейн технологията. Испанската банка Santander  твърди, че блокчейн технологията може да се използва при двадесетина вътрешни дейности, с което да се икономисат за няколко години $15–20 млрд от издръжката на банката, икономии от международни плащания, търговията с ценни книжа и др. Руската Сбербанка разработва платежна система QIWI, работеща със собствена валута  — битрубль.

Макар че сами по себе си криптираните валути могат да извършат революция във финансовата система, на практика се оказва, че технологията, разработена за тяхното функциониране, е много по-интересна и по-важна за обществото. Наистина, криптовалутите могат да ограничат ролята на парите до основната им функция като средство за размяна, с което биха елиминирали ролята им като лост в управлението на обществото и по този начин сериозно да подкопаят основите на финансовия капитализъм. По този начин се ограничават и възможностите на финансовия елит да контролира обществото, но самата технология открива безгранични възможности за приложение практически във всички сфери на живота. Блокчейн технология е превод от английското „blockchain”, което значи верига от блокчета. При криптовалутите например блокчейн представлява децентрализирана база данни, които съдържат информация за всички транзакции, направени от участниците в системата. Самата информация се съхранява във верига от блокчета за определен брой транзакции. Архитектурата на децентрализираната база данни изключва възможността за промяна на записаната вече информация. Децентрализацията на базата данни при тази технология е много надеждна, защото хакерите не са в състояние да хакнат хиляди компютри, както това става с централизирана версия от база данни. 

Блокчейн технологията може да се приложи навсякъде, където има ценност и е необходимо доверие, при което банковите услуги са само един частен случай. По този начин се открива възможност за изграждане на нов слой от интернет, наречен „интернет на ценностите” (ValueWeb). В момента се повяват множество стартиращи компании, имащи за цел да приложат технологията в определена сфера. Например Block Notary е нещо като виртуален нотариус или регистратор от ново поколение. Той позволява в базата данни да се регистрират всички лични данни, включително фотографии, пръстови отпечатъци, зеници и други особености, определящи сигурността, и да се потвърди правото върху определена собственост и времето на регистрацията на данните. По този начин се елиминират всички възможности за злоупотреба със собствеността. В ролята на нотариус встъпват потребителите на системата. Самата процедура е практически мигновена.

Наскоро бразилската компания Bitnation е предложила технологията да се използва при решаването на въпроса с бежанците без документи, посредством оформяне за мигрантите на „виртуално гражданство” с регистрация на техните данни в блокчейн технология, която ще представлява нещо като виртуален паспорт, признаван от другите страни; ще могат да се регистрират бракове, свидетелства за раждане и други документи. Американската компания Factom прави опит да разработи поземлен кадастър за Хондурас на базата на блокчейн технологията. Гърция също проявява интерес към този проект, защото поземленият й кадастър включва само 7% от територията на страната. Друга американска компания възнамерява да внесе в открит регистър  данните от уникалните отличителни признаци на брилянти, при което в случай на кражба записите биха били неоспоримо доказателство за тяхната собственост. Разработва се също така система за контрол на лекарствените средства, както и за много услуги. Разликата между електронното правителство, въведено в много страни, и услугите, базирани на блокчейн технологиите е, че в първия случай базата данни се дигитализира, но остава в централизиран регистър. Във втория случай базата данни е децентрализирана и всички посредници са премахнати.

Очевидно е, че през следващите десетина години, когато блокчейн технологиите се внедрят в различни сфери на живота, контролът на банките, различни държавни органи, одитори, ревизори, застрахователни компании и различни регистри ще станат напълно излишни. Това означава, че управлението на обществото ще претърпи фундаментални промени и по същество ще се осъществи преход от йерархически модел на управление към мрежови модел, който е и най-адекватният модел за самоуправлението на бъдещото мрежово общество.

ОБЩЕСТВОТО КАТО САМООРГАНИЗИРАЩА СЕ СИСТЕМА ИЛИ "ЖИВ ОРГАНИЗЪМ"

Днес на Запад има множество различни икономически, макросоциологически и геополитически теории, които обясняват какво представлява и как ще се развива обществото в бъдеще. По-известни са теориите за индустриалното и постиндустриалните общества. Според тях с развитието на обществото, науката и технологиите решават социалните проблеми, потребностите на хората се задоволяват и антагонистичните противоречия се преодоляват - един вид потребителското общество е последният етап от развитието на човечеството, когато настъпва благоденствие за всички. В сегашния свят господстват корпорациите, а потребителското общество е високо развито, лишено от пороците на капитализма. Държавата има регулираща роля. Тя установява условията и правилата за функциониране на обществените сфери. Според някои, разделението в света и определящите конфликти ще бъдат от културен характер и ще се проявят като сблъсък между цивилизациите. Други смятат, че в резултат от разпространението на либералната демокрация и свободния пазар на Запад, обществото е достигнало върха в своето развитие и това вероятно е окончателната форма на човешко управление. С други думи, настъпил е краят на историята. Една от най-популярните днес метафори за света е сравнението му с шахматна дъска, на която мерят сили политически и глобални играчи и където най-силният налага своя императив и определя правилата на играта. Това звучи убедително и е вярно за определени периоди от развитието на обществото, но не за цялата му история. Например, то  не е валидно при относително редките случаи на структурни промени в обществото и при прехода от една епоха към друга, когато самите „играчи” се сменят и започва нова „партия” шах. Тази метафора не отчита фактора развитие, а е очевидно, че обществото еволюира. От друга страна, историята свидетелства, че при структурни промени се сменят не само „играчите”, но и правилата на играта. Прави впечатление, че всички западни теории са апологетични. Те имат един общ недостатък – интерпретират протичащите събития в границата на съществуващата парадигма за света, която се основава на илюзията, че определен управляващ елит може да управлява света от позициите на собствените си разбирания за устройството му и в свой интерес, без да отчита обективните фактори на социалната еволюция.

Разбирането, че обществото може да се управлява от човешкия разум, без да се съобразява със законите на социалната еволюция, представено в метафората за шахматната дъска и практически с всички останали съвременни социални теории, е толкова погрешно, колкото и вярата, че всичко зависи от бога. Проблем за обществото през всички етапи от историята е осъзнаването на ролята и отношението между обективния и субективния фактор в развитието му. Днес е очевидно, че обществото се определя двустранно от обективни и субективни фактори, които следва да се разглеждат в единство и взаимодействие. Големият проблем на общественото познание е да намери мярата в техните взаимоотношения, а геополитиката да се основава на това познание, вместо на нечия воля или политически пристрастия в защита на групови интереси.

Новата парадигма за обществото е опит да се очертаят рамките на една нова концепция за общественото развитие. Според тази парадигма обществото метафорично може да се опише като „жив организъм”, развитието на който се определя от диалектиката на въпросните два фактора – обективните закони и човешкия разум. За правилното разбиране на обществото като „жив организъм” следва да се имат предвид някои фундаментални особености от диалектиката между обективния и субективния фактор.

КОЛИЧЕСТВЕНИ НАТРУПВАНИЯ И КАЧЕСТВЕНИ ПРОМЕНИ В СОЦИАЛНАТА ЕВОЛЮЦИЯ

Развитието на обществото не е плавен или линеен процес. Знанието се натрупва постепенно и  на определено ниво от количественото натрупване протича качествена промяна, която може да се определи като революция. В зависимост от нивото, на което се извършват тези революции, те могат да се определят като: духовни (културни), икономически и политически.

Ко-еволюция на подсистемите – диалектика на култура, икономика и управление.

За да анализира взаимоотношенията между икономика и култура, Маркс въвежда понятията „база” и „надстройка”. Понеже според историческия материализъм икономиката е движещата сила на общественото развитие, то тя се определя като база, а духовното или формите на обществено съзнание са една надстройка над тази база. Оттук следва изводът, че „битието определя съзнанието”. Идеята за база и надстройка е опит да се опише обществото като система във време, когато научното познание все още не е достигнало до идеята за системите. В действителност взаимоотношението между материалното и духовното, между икономиката и културата е по-сложно от „настройване”. И най-повърхностен исторически поглед може да ни убеди, че трите подсистеми на обществото – духовна, материална и управление, ко-еволюират, като взаимно обуславят количествените и качествените промени, протичащи в тях, резултат на вътрешни противоречия и на неизбежния преход към по-висша форма на организация.

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА СОЦИАЛНАТА ЕВОЛЮЦИЯ

От анализа в развитието на обществото и диалектиката между обективния и субективен фактор, се налага изводът, че в основата на общественото развитие е познанието. Развитието на познанието и обществото взаимно се обуславят, което от своя страна представлява и самата същност на субективния фактор. При изучаването на диалектиката между обективния и субективния фактор се очертават няколко закономерности, които могат да се определят като принципи с тежест на обективни социални закони. Първият се отнася до познанието като движеща сила на социалната еволюция; вторият - до „разделението на труда между обективните и субективните фактори; третият – до последователността в промените, протичащи в трите подсистеми: общественото съзнание, икономиката и управлението на обществото; и четвъртият – до факторите, които определят  хода (спиралата) на социалната еволюция.

Първият принцип отразява зависимостта между ръста на познанието и промените в обществото и може да се формулира като – Идеите движат света. Вторият принцип се отнася до разделянето  на функциите между обективния и субективния фактори в социалната еволюция и може да се формулира като – Субективният фактор определя развитието (формата) на обществото, а комплексността определя неговата структура. Третият принцип се отнася до зависимостта между промените, протичащи в общественото съзнание, икономиката и управлението на обществото или – Културата се материализира в цивилизация, отмиращата цивилизация поражда нова култура.

Прави впечатление, че всяка икономическа формация се структурира около един фактор, който има ресурсен характер и може да се определи като структурообразуващ фактор. За Античния свят това е физическият (робският) труд, за феодализма – земята, а за капитализма – природните ресурси, които са предпоставка за развитието на индустрията. Разбираемо е също така защо всички войни през съответните епохи са се водили за тези ресурси. С прехода от капитализъм към пост-капиталистическа организация на обществото като структуроформиращ фактор и най-важен ресурс се очертава интелектуалният труд. С този преход човечеството прави един пълен цикъл на развитие от физически към интелектуален труд. Разбираемо е, че само на този етап в обществото може да настъпи траен мир. По тази причина четвъртият принцип може да се формулира така  – Смяната  на структуроформиращите фактори определя хода (спиралата) на социалната еволюция.

Една парадигма за прехода от капитализъм към посткапиталистическа организация на обществото следва да посочи и възможните сценарии за този преход. В случая теоретически се очертават три сценария. Към тях ще се върнем по-късно, след като анализираме накратко какво се случи в България през последния четвърт век.

БЪЛГАРСКИЯТ ПРЕХОД – ПРОДУКТ НА ГЕОПОЛИТИКАТА И ЖЕРТВА НА КРИМИНАЛНАТА ПРИВАТИЗАЦИЯ

Преходът в България се определя от два фактора – а) разпадът на Съветската империя, част от която беше България и б) влиянието на външни фактори, произтичащи от геополитическата реалност на финансовия капитализъм.

Съветският съюз се разпадна от нарастването на вътрешни противоречия, характерни за залеза на всяка империя. Спецификата в колапса на Съветския съюз се определя от два фактора – а) за първи път в световната история управляващ елит осъзнава неизбежния си крах; б) той решава да извърши реформи „от горе надолу”. В хода на тази перестройка, комунистическата номенклатура реши да предаде политическата власт, като заграби икономическата и чрез нея по-късно да контролира политическата власт. Този ход определи одиозния характер на прехода не само в Русия, но и в другите страни от съветския блок, в това число и в България. Използването на тази стратегия на номенклатурата доведе до разграбване на ресурсите на страната, без да се осъществи преход към гражданско общество. В това отношение съществена роля изиграха и „доброжелателните” апологети на либералния капитализъм, които никога не са живели в условията на социализма и познават тази система само от пристрастните западни медии. Те наложиха идеята за „бърза приватизация”, а в България се намериха хора, случайно изтласкани от вълната на събитията, заслепени от огромната власт и откриващите се възможности за бързо забогатяване. Те извършиха една приватизация, която може да се определи единствено като криминална. По този начин бързата приватизация доведе до бавен преход, или по-точно казано, до невъзможност да се осъществят каквито и да е реформи. За да се прикрие целта и действията на номенклатурата, в Русия, Украйна и България беше включен криминален елемент. В този смисъл преходът в България не само не е приключил, той просто не е започвал. В общи линии е приключило само разграбването на ресурсите, а самият преход предстои да се осъществява.

Има огромна разлика между „разграбване” и „преход”. Преход означава подмяна на тоталитарен режим с гражданско общество. От своя страна, гражданското общество предполага наличието на 70% средна класа, която е в състояние да избира компетентно правителство и да го контролира ефективно по времето на неговия мандат. Естествено, в условията на бърза и криминална приватизация, това не се случи. В крайна сметка в източния блок националното богатство беше разграбено, а гражданско общество не беше изградено.

Разграбването на националните ресурси причини много страдания на народите от източния блок, доведе до отчаяние и чувство за безизходица в масовото съзнание. Нещо повече, тази стратегия наложи олигархичен модел и провокира изплуването на посредствеността и невежеството, които окупираха управлението и нанасят непоправими щети на страната – срив на икономиката, унищожаване на водещи предприятия и заводи, разпускане на армията, приватизация на банковата система, загуба на суверенитет, посредственост и политическо невежество. Властта е подла изкусителка. Днес България няма шанс да формира средна класа, защото грабежът продължава. Краде се от настоящето чрез европейските фондове за развитие и от бъдещето чрез сключването на външни заеми. Преходът е отсрочен във времето и ще се осъществява успоредно с предстоящите глобални промени.

Снимка: БГНЕС

Ясно е, че България не може да се измъкне сама от блатото, без да се отчитат процесите, протичащи на европейско и глобално равнище. Ставащото в България е отражение на това, което става в ЕС и в света като цяло. В  същото време то е и по-ясна илюстрация на нарастващия хаос и политическа апатия, провокирана целенасочено с научно обосновани методи.

Когато една страна е изправена пред национална катастрофа или е достигнала до дъното на своето падение, се открива една странна възможност. Предимството да погледнеш света в състояние на шок, в болезнена прострация и от самото дъно на пълната разруха е в това, че го виждаш без розови отблясъци, пропагандни окраски и напълно лишено от всякакви идеологически илюзии. От този поглед се заражда един освобождаващ катарзис. В такава ситуация изпада Германия след края на Първата световна война. Всъщност, катарзисът открива възможността да се осъзнаят по-ясно от всички останали нации причините, същността и ходът на протичащите процеси не само на национално равнище, но и на европейско и световно ниво.

Например, става ясно, че проблемите и на трите нива произтичат от това, че всички усилия за промени са насочени към реформи „отгоре-надолу”, а качествените преходи между две епохи се извършат „отдолу-нагоре”. Горбачовата перестройка се провали и доведе до днешния хаос именно по тази причина. Това обяснява защо съществуващият механизъм за легитимиране на властта у нас не позволява да се формира интелигентно правителство, което знае, може и иска да осъществи необходимите реформи. На практика изборите изтласкват на повърхността лоялност, посредственост и некомпетентност; партии и хора, които нито знаят, нито могат, нито искат да осъществят реформи.

Днес, в условията на икономическия детерминизъм, за политиците е трудно да разберат простата истина, че обществото не е фирма и не може да се управлява като фирма от борд на директори, фокусирани върху печалбата, конкуренцията и налагането на волята си над другите „фирми”. Договарянето не решава всички въпроси. Законите регулират обществото, но не могат да гарантират неговия интегритет. Интегритетът се определя от морални норми, култура, традиции и други духовни ценности, които не подлежат на договаряне, а тяхното игнориране води до появата и задълбочаването на неразрешими национални и глобални проблеми. Подходът за промени „отдолу-нагоре” все още не е осъзнат напълно и, което е по-важно, липсва исторически опит за това. Опити за промени „отдолу-нагоре” досега са ставали посредством бунтове, въстания и революции. Този насилствен подход не е приложим в 21 век. Нужен е нов механизъм за вземане на решения за управление на обществото, който да бъде адекватен на нивото на развитието му, както и нов подход към неговото създаване и налагане, отговарящ на моралните ценности на обществото днес.

Точно тук пред България се открива един изключителен шанс да се измъкне от блатото, който тя може да използва или пренебрегне. Става въпрос за това, България да се освободи от идеологически илюзии, да се захване за набиращия скорост влак на обективно протичащите процеси, някои от които бяха посочени по-горе, и да работи в синхрон с тях. Това, от което има нужда светът, ЕС и България в частност днес, са реформи „отдолу-нагоре” и  нов механизъм за вземане на решения. За България би било шанс само да инициира този процес с изграждане на мрежа за колаборативно вземане на решения, алтернативни на решенията, налагани от официалните институции, и по този начин - техен коректив. Ясно е, че при изграждането на подобен механизъм за управление, подходът трябва да бъде „отдолу-нагоре”, за да  се разрешават възникващите проблеми на по-ниско ниво, без те да се вграждат в голямата система. От друга страна е ясно, че механизмът следва да е приложим на всички нива за управление – локално, регионално, национално, наднационално и глобално. По този начин България ще отговори на обективната потребност от изграждането на мрежово общество, което рано или късно ще бъде реализирано с участието или без участието на България.

Огромен успех би било, ако създаването на подобна мрежа започне от България, а по-късно положителният опит се пренесе в ЕС, където предстоят радикални реформи. Проблемите на ЕС са идентични с проблемите в България – Съюзът се нуждае от реформи, но управляващите от Брюксел не са в състояние да ги проведат по две причини: а) защото тези реформи не могат да имат „перестроечен” характер и да се осъществят отгоре; б) колективната интелигентност на Европейската комисия и Европейския парламент не е достатъчна, за да разрешават възникващите проблеми. И в двата случая е необходим преход от колективна към много по-мощната колаборативна интелигентност. За целта е необходимо да се мобилизира интелектуалният потенциал на Съюза, като се организира нов механизъм за вземане на решения. България би могла да експериментира и да предложи модела за този механизъм.

Хипотетичният механизъм за колаборативно вземане на решения също така следва да изключва всички недостатъци и ограничения на колективния механизъм за управление и да предлага нови, по-големи възможности. По тази причина към него следва да се предявят някои предварителни изисквания, които  априорно могат да се  формулират като основни принципи на този механизъм:

  • Решенията да се вземат на нивото, на което възникват, и от хората, които са засегнати.
  • Решенията да предлагат възможност за включване на всички слоеве от обществото, като се провокира тяхната социална активност и социално творчество.
  • Решенията да изключват по принцип корупционни практики и лобизъм.
  • Решенията да са в полза на обществото като цяло, а не в интересите на една привилегирована група.
  • Решенията да променят общественото съзнание в позитивна насока чрез утвърждаване на моралните норми на гражданското общество.
  • Решенията да променят структурата на обществото в съответствие с неговото развитие.

Оръжието за протест и промени днес са постиженията на науката и технологиите – компютри, интернет и социални мрежи. Факт е, че комуникацията и взаимодействието между хората днес се осъществява посредством дигитални платформи. Очевидно е също така, че управляващите трудно могат да контролират подобни мрежи. Някои политици дори се опитват да ги използват в предизборната си борба и за влияние върху общественото мнение. Днес светът е наситен с персонални компютри и мобилни устройства за връзка, което открива огромни възможности за взаимодействие и колаборация между хората на всички равнища – локално, регионално, национално и глобално. Следователно, създаването на дигитална платформа за колаборативно вземане на решения и решаване на социални проблеми изглежда естествен избор на посоката за търсене. Създаването на такава платформа превръща обикновения компютър в оръжие, а изграждащата се мрежа – в средство за самоуправление на обществото  на всички организационни нива.

Изграждането на мрежа, базирана на специално разработена за целта платформа, би мобилизирала общностите, като провокира социалната активност и стимулира социалното творчество на всички нива. Тя представлява модификация на популярната МедиаУики платформа, на която се списва световната многоезична енциклопедия Уикипедия. Модификацията предлага възможност да се споделят впечатления от протичащите събития и да се правят предложения. На платформата също могат да се вземат колаборативни решения и да се разрешават конкретни проблеми. Разликата между двата процеса е в това, че при вземането на решение се прави избор между няколко възможни алтернативи. При решаването на проблеми процесът е по-сложен, защото наличната информация не е достатъчна и е необходимо да бъде генерирана допълнително нова информация. По тази причина алгоритмите, по които работи мозъкът в тези два случая, са различни. Тази разлика е отразена и в платформата, като в нея са вградени въпросните алгоритми, за да направляват процеса на колаборацията.

Включването на интелектуалния потенциал на общността при вземането на решения и разрешаването на проблеми ще провокира социалното творчество и ще предложи алтернативни решения на официалните институционални решения. По такъв начин ще се повиши прозрачността и качеството на решенията и ще се ограничат корупционните практики. Вероятно в обозримо бъдеще всяка община, град, район ще създаде своя платформа за колаборация. Мрежа от подобни сайтове ще се изграждат не само на  териториален принцип, но и на други принципи, като професионални обединения, културни интереси, етнически общности, социални каузи, национално, европейско и световно равнище за решаване на наднационални и глобални проблеми. Разбира се, с развитието на платформата и при прилагането й на по-високи нива на социална организация, тя ще се допълва и с други полезни опции.

ТРИ ВЪЗМОЖНИ СЦЕНАРИЯ

Описаният процес за иницииране изграждането на мрежа за алтернативно управление на всички нива – град, област, нация, която в последствие да обхване ЕС, други региони и света като цяло, по същество представлява и първият възможен сценарий за преход от либерален капитализъм към посткапиталистическа организация на обществото, която може да се реализира за едно или две десетилетия. Ако този сценарий не проработи, на ход са две други възможности, налагани от обективния фактор. Те са лесно предвидими, защото големите събития в историята се повтарят, маскирани под нови имена.

В момента най-вероятен е вторият сценарий - сблъсък между оформилите се вече няколко геополитически полюси. Това е аналогично на ситуацията и грешката, която направиха световните империи с провокирането на Първата световна война, водени от илюзорните си представи за своите сили и възможности и с наивната надежда, че някоя от тях ще наложи своя императив на всички останали. В резултат на тази война световните империи изчезнаха от картата на света, а с тях и безнадеждно остарелите и неспособни да управляват едно по-модерно индустриално общество по-малки монархии. Разликата между „империи” и „полюси” е по-скоро номинална, защото в основата си те остават все сфери на влияние и е без особено значение дали механизмът на това влияние е икономически или идеологически. По-съществен е фактът, че на определен етап те стават неадекватни на постигнатото ниво на социално развитие и е обективна потребност да изчезнат от историческата сцена.

Третият възможен сценарий е една определена държава от времето на еднополюсния модел, разчитайки на икономиката и военното си превъзходство, да играе va banque и да инициира гореща война. Това е познатият сценарий от Втората световна война. Известен е и изходът от нея. Впрочем, независимо от сценария, избран от властовия елит, за да продължи своето съществуване, крайният резултат ще бъде един и същ, защото той се определя от обективни закономерности, които субективният фактор е безсилен да промени. Цената обаче, която човечеството следва да заплати за този преход, варира в много широки граници. При тези два сценария, в зависимост от използваните оръжия, има реална опасност от апокалиптични за човечеството последствия. Това може да се случи, когато упадъкът на морала се окаже по-силен еволюционен фактор от разума. Това означава, че подло наложеният от финансовия капитализъм олигархичен модел се е изродил в клептокрация; че разумът е несъвместим с еволюцията и на определен стадий от развитието си неизбежно се самоунищожава.

Днес България има уникалната възможност да инициира промени, които да я измъкнат от блатото и да възвърнат самочувствието й на древна нация. Става въпрос да се заложи не на парите и партиите, а на интелекта на българите, разпръснати по света. На практика може да се започне с изграждането на колаборативна платформа за нуждите на София, а останалите градове в страната да изградят подобни платформи, които да се обвържат в мрежа. По-късно на базата на този опит може да се предложи такава платформа за нуждите на ЕС, която да обедини европейския интелектуален елит. Единствено този елит може да намери решения на проблемите и да предложи адекватни реформи, които да работят не за групови интереси и отделни страни, а за всички европейци. Колаборативната демокрация не е в правото на глас, а в това – вземаните решения да са в интерес на демоса.

***

Запознайте се с пълния текст на Визия за България и се присъединете към каузата!

Споделяне:
9587

Вашите предложения за редакция на тази статия

Все още няма предложения за редакция към статията.

Вашите мнения

Димитър Чуровски
30 юли 2018 13:45

Теоретически погледнато има само два възможни сценария за смяна на системата. Първия е процеса да върви „от горе на долу” или някой друг да ни измъкне от блатото. Като член на Европейския съюз, това разбира се може да бъде само този Съюз. За зла участ ЕС има сериозни проблеми за да се занимава с нас. Някои анализатори дори допускат възможност за разпад на ЕС след Брекзит. От друга страна ЕС се нуждае от радикални реформи, за които бюрократичния апарат в Брюксел няма визия и не е в състояние да проведе. Очевидно е, че по този сценарии България може да се оправи 10-15 години след реформирането на ЕС, ако той не се разпадне. Без съмнение при този сценарии агонията ни ще бъде дълга и мъчителна.

Втория сценарии предполага подход „от долу на горе” т.е. подобно на един барон Мюнхаузен сами да се изтеглим от блатото, или ако изоставим метафората за блатото поради негативните конотации, сами да си сменим системата. За целта трябва да се проведе референдум за легитимиране на едномандатно управление от представители на гражданското общество. Това са хора с ясно изразени граждански позиции и не обвързани с политически партии от статуквото. Референдума не ограничава правото за участие в изборите на всички граждани имащи право да гласуват. Той само временно изключва партиите участвали в управлението на страната да участват в предстоящите избори, с което понасят партийната си отговорност за провала на прехода. Референдума не променя избирателната система или конституцията. Това не е референдум за мажоритарен вот, а за гражданско (безпартийно) управление само за един мандат.

Доколкото политическите партии не участват в изборите, то листите в избирателните райони се подреждат от Централната избирателна комисия. Тя се назначава от президента и включва интелектуалци с ясно заявена гражданска позиция и необвързани с политически партии. ЦИК определя критерии, по които подрежда кандидатите за народни представители по избирателните райони като: възраст, образование, необвързани политически, без роднински и приятелски връзки с активисти от политическите партии и др. подобни. Новоизбраният парламент следва да има средна възраст от около 30-35 г., т.е. връстници на прехода. Парламента избира министър председател и главния прокурор, които се назначават от президента. Министър председателя формира кабинет от народните представители, а тяхното място се заема от други по съответния ред. И двамата са длъжни да се отчитат пред НС на три месеца за постигнатите резултати. При незадоволителни резултати те могат да бъдат сменени, както и всеки народен представител заподозрян в корупция или лобизъм. Разбира се всички права, задължения и възможни наказания се определят от Правилника на Народното събрание и други закони.

Основната цел на безпартийното НС е да смени системата на управлението. Тази цел се постига посредством решаването на няколко задачи: разделяне на властите, изработване на нов обществен договор, реформиране на съдебната система, промени в някой лобистки закони и стабилизиране на обстановката в страната. За времето на мандата си то със сигурност ще реши и много актуални проблеми посочени във визията за България.

Това което може да се очаква при този сценарии е смяна на системата посредством дълго отлагани реформи поради липса на политическа воля за това. По-конкретно може да се очакват следните промени:

• При този референдум се ограничава се възможността за купуване на гласове и други порочни практики присъщи на партийните избори.
• Референдума ще повиши избирателната активност. В него ще се включат хора, които никога не са гласували в парламентарни избори.
• Ще бъде изработен нов обществен договор.
• На практика ще се проведе временна лустрация.
• Ще се ограничи корупцията.
• Оставени за четири години без субсидии от държавата, политическите партии ще се прочистят от корумпираните си лидери, а по-младите ще преосмислят кадровата си политика, политическите си ценности и устави. Много вероятно е през тези години да се появят хора с държавническо мислене и млади лидери с висок морал.
• Този парламент дава шанс на младите хора да изградят страната такава каквато биха искали да я оставят на своите деца.
• Днес младите хора с интерес към политиката стават членове в младежките организации на партиите, където усвояват всички порочни практики от по-старото поколение политици и така „обиграни” продължават да злоупотребяват с власта когато я поемат изцяло.
• Възможно е да се появи нов политически проект, нещо като младежко движение за развитие където младежката енергия ще бъде насочена към изграждането на една нова България. Подобен политически проект би бил сериозен претендент при бъдещи парламентарни избори.

Наистина решението на проблема за смяна на системата е нестандартно, но и положението в страната е извънредно и привидно безизходно. Без съмнение политическите партии от статуквото ще се противопоставят най-яростно на подобен референдум, но друга алтернатива няма. Да напомним, че човечеството е използвало около 200 форми за управление при различни исторически условия и ситуации. Няма нищо страшно ако към тях прибавим още една – граждански (безпартиен) парламент, за един мандат. Нека напомним баналната истина, че властта произтича от народа и принадлежи на народа. Народа е носител на държавната власт и суверен. Референдума представлява непосредствено правотворчество на народа и е най-важния инструмент на пряката демокрация. Върховно право на народа е да реши Кой и Как ще го управлява. Това народа може да постигне както чрез революция, така и по демократичен път посредством референдум.

Valentin Korchev
16 май 2018 10:38

С едно изречение:
Противоречието между йерархия и мрежа не се решава като изключваме едното, а когато включим в мрежа върха на йерархията.

Valentin Korchev
16 май 2018 09:12

Имам две принципни възражения към платформата.
Първо.
"Решенията да се вземат на нивото, на което възникват, и от хората, които са засегнати." ?!?
Решенията не могат да са противозаконни. Казано с думите на уважаемите автори, и най-"мрежовата" система за управление е, остава, и винаги ще бъде йерархична, тъй като някой друг създава правилата на мрежата и следи за спазването им. Казано простичко, всеки може да пътува накъдето иска, но законът за движението по пътищата си остава.
Второ.
"Става въпрос да се заложи не на парите и партиите, а на интелекта на българите, разпръснати по света. На практика може да се започне с изграждането на колаборативна платформа за нуждите на София, а останалите градове в страната да изградят подобни платформи, които да се обвържат в мрежа." ?!?
По кой начин "интелектът на българите, разпръснати по света" ще промени каквото и да било, произлизащо от "парите и партиите"? С повече пари? С повече партии? И защо трябва да се почва със София, по-късно и с други градове, щом залагаме на интелекта (парите? партиите?) на "българите, разпръснати по света"? :)
Главното:
Въпросната платформа е измислена. Нарича се Народно събрание. Наистина, не е "колаборативна". Засега.
Би станала, ако, както са писали в долупосочената тема в "Сега", народните представители:
- се избират от единна национална листа, в която се влиза само с 5 000 подписа на избиратели;
- броят им е неограничен; вероятно ще бъдат 2-3 000;
- не са "щатни", работят си, каквото си работят, допълнително получават само минимална или средна заплата;
- работят онлайн, с 2-3 присъствени сесии годишно.
Ето ви я "мрежовата колаборативна" структура на управлението.
А можем да си я наричаме и просто - демокрация. Истинска.

Valentin Korchev
16 май 2018 08:15

Харесва ми логиката на писалите в посочената тема.
Те казват: преамбюлът на Конституцията прогласява ли нашата "решимост да създадем демократична, правова и социална държава, за което приемаме тази КОНСТИТУЦИЯ"?
Прогласява. Впрочем, тъй като Конституцията има пряко действие, длъжни сме да я създаваме. Всички ние, без изключение. Не по желание и от благи намерения. По задължение.
Питат: създаде ли се демокрация в България или партийният монопол на БКП върху властта бе заменен с партиен олигопол на две-три партии?
А щом е така, какво правим?

Valentin Korchev
16 май 2018 07:41

Разсъжденията са интересни, но твърде отвлечени и без практическо приложение.
Във форума на вестник "Сега" има тема
ДЕМОКРАЦИЯ ще се състои ли? Кой исторически път пропуснахме? Ще го открием ли или сме отровени необратимо?
http://www.segabg.com/replies.php?id=307759
с простичко, но ключово предложение за промяна, чието осъществяване може да започне незабавно.

Миролюб Теслов
04 май 2018 15:03

Анализът на състоянието на България през последните 30 години не включва един много важен елемент - Влиянието на американските "НПО" -та като Америка за България с нейните производни и Отворено общество, които почти изцяло са завладели управлението в образованието, културата, правораздаването и изиграха основна роля в процесите на раздържавяване.

Миролюб Теслов
04 май 2018 14:56

Благодаря за интересните разсъждения!
Като основна идея можем да определим трите форми на социална организация
1. Автокрация
2. Демокрация
3. Колабокрация.
Първите две са свързани с мотивация на хората, доминирана от личния и собствено-груповия интерес. Третата предполага хората да поставят интереса на цялата общност на първо място. Ако припомним думите на Христос - "Обичай ближния като себе си", ще забележим, че става въпрос за равенство на интересите, което всъщност е интереса на цялата общност. Всяко неравновесие в ляво или в дясно ще води до нарушаване на състоянието на цялото.
Не съм сигурен, че новите социални системи могат да функционират без йерархичност. При липсата на йерархия няма кой да вземе решение и да носи отговорност. Не е ясен въпроса със собствеността и с разпределението на доходите. Ще съществува ли пазар и как ще работи, ако исключим конкурентния принцип? Ако няма ток и съответно компютри, ще спре ли колаборацията? Има и други неясни въпроси, но приведствам търсенето на нещо ново и по-добро.