Алтернативи пред българската икономика

Няма значение колко бързо тичаш,
щом не тичаш в правилната посока.
Рихард Вагнер

Дотук разгледахме глобалните дългосрочни тенденции и това как малките успешни  икономики навигират в бързо променящия се свят. Несъмнено, каквото и да правим като бизнес, почти всички човешки активности ще бъдат  преобразени в една или друга степен от новите технологии и от ускореното генериране на нови знания, иновации и приложения. Българската бизнес общност трябва да е в синхрон с тенденциите, да намери своите ниши в този ураганен прелом и да расте заедно с най-успешните компании. Загубата на време и скорост на адаптивност в този процес е равносилна на загуба на верния път към успеха.

В логиката на икономическото развитие на държавата и на всеки бизнес трябва неотклонно да следваме закона на Парето, известен като "принципът 80/20" и действащ на всички нива: винаги 80% от очаквания резултат в печалби и разходи се дължи на 20% от приложените ресурси и усилия. Дефинирането на ключовите 20% във всяко начинание е задължително предусловие в анализа и в избора на алтернативите пред българската икономика. Съблюдаването на правилото 80/20 е интелигентното и най-ефективно поведение на икономическите субекти.

Нуждаем се от възможно най-тясна кооперация с водещи технологични икономики, научни центрове и компании в Европа, Америка и Азия. Нашата страна не може да финансира мащабни научни и приложни изследвания, които изискват големи дългосрочни и рискови инвестиции. Но може да се включва много по-активно в избрани международни научни проекти и ниши като партньор или подизпълнител. Така българските учени ще се приобщават към глобалната научна общност и ще допринасят за създаване не само на ново знание, но и за изграждане на наш първокласен експертен капацитет в тези области. Постепенно те ще формират значима авторитетна група от независимо мислещи изследователи  с водеща роля в технологичните иновации в българската икономика. Участието на повече български учени в международни проекти, повече преподаватели и студенти в обменни програми трябва да стане част от държавната политика за развитие на науката и иновациите.

Националната стратегия за развитие на научните изследвания 2017-2030 г. предвижда тройно увеличение на инвестициите за наука за четири години - от 0.19% от БВП сега, на 0.7% от БВП през 2030 г. Ще продължи финансирането на научни изследвания от Оперативната програма на ЕС “Наука и образование за интелигентен растеж”. Това са първи крачки във вярната посока, добър подход, който трябва да се съчетае с частно съфинансиране на български иновативни продукти и технологии. За сравнение колко далече сме от желаното, отбелязваме, че ЕС разходва сега за наука 2% от БВП и планира до 2020 г. да стигне 3%. Частният сектор в ЕС разходва за наука едва 1.3% от БВП, далеч например зад Южна Корея – 2.7% и САЩ – 1.8%.

Мощен инструмент за стимулиране на науката могат да бъдат правителствени поръчки за внедряване на иновации, резултатите от които да стават публично достъпни и да допринасят за растежа на цели сектори от икономиката.

Съвременното технологично и икономическо развитие не минава задължително през големи и рискови инвестиции. Качеството на човешките ресурси е далеч по-важно от количеството наличен капитал. Днес, много по-често отпреди, млади предприемачи и изследователи с ограничен бюджет създават иновативни решения и нови продукти, както и разнообразни приложения на чужди иновации. В това поле няма ограничения за участие, освен собствената креативност, въображение и мащаб. Разбира се, необходима е и адекватна среда за отглеждане и развитие на човешкия капитал. Тази среда трябва да се създава целенасочено от частният бизнес, държавата, университетите, училищата, семейството.

Новите модели на споделяне на знание и свързаните научни и експертни мрежи в Интернет позволяват да се формират бързо временни целеви групи за създаване на оригинални продукти, услуги и решения на комплексни проблеми. Това променя формите на създаване на нова стойност чрез използване на споделено знание, време и капацитет, с привличане с конкретен интерес на голям кръг от креативни хора. С усилията на нарастващата глобална експертна общност знанието се премества бързо от защитените с интелектуална собственост корпоративни файлове към отворените в Интернет бази знание, отворени иновации, в т.ч. първокласен софтуер с отворен код.

Включването на страната в Европейския единен дигитален пазар ще улесни и ускори прехода на националната икономика към новите технологични стандарти.

Полезно е да погледнем с очите на анализатори от малка Финландия как се формират съвременните предприемачески екосистеми. Едно проучване на консултантите на тинк-танка Демос Хелзинки акцентира на следните основни фактори, определящи възхода на местното предприемачество:

Значителна част от продуктите и услугите, които доминират днешната българска икономика, биха били конкурентноспособни и в обозрима перспектива, след модернизация и преструктуриране в т.ч., но не само:

В селското стопанство трябва да сменим латифундисткия модел на производство главно на пшеница, царевица и слънчоглед, който изтощава земята и облагодетелства неголям брой едри собственици и арендатори. Държавата трябва да стимулира хилядите собственици на малки парчета земя - вместо да я продават и дават под аренда, да се сдружават в кооперации, да прилагат новите технологии в земеделието, да произвеждат разнообразна здравословна крайна продукция и да печелят съобразно участието си със земя и положен труд. Тази организация трябва да се създава по съвременни бизнес модели с експертен капацитет и мениджмънт.

Не на последно по важност място, бизнесът и правителството трябва да си сътрудничат в амбицията и стратегията българските компании да израстват като международни, навлизайки задълго с конкурентна продукция и ноу-хау в перспективни пазари.

Без да подценяваме значението на чуждите инвестиции за българската икономика, трябва да сме наясно, че те създават работни места, но само защото местните разходи за труд и данъците ни са ниски. Засега това са нашите единствени стимули за привличане на инвестиции. Поради липса на висококвалифицирани млади хора не можем да привлечем инвестиции в технологичните отрасли. Природата на капитала в условията на либерален капитализъм предполага неговата мобилност там, където може да постигне максимална печалба или да направи по-добър нов продукт. Трябва да очакваме бърз отлив на чужди инвестиции от страната и загуба на работни места, ако изравним корпоративните данъци и заплащането на труда с развитите страни, без да сме направили други положителни промени и без да сме постигнали ново качество на човешкия капитал с по-широки възможности за реализация.

Умната държавна стратегия би била да се стремим постепенно  да увеличаваме заплащането на труда, съобразно неговата сложност и производителност, да задържим ниски корпоративни данъци за следващите 20 години, да подобрим бизнес средата чрез бързи административни реформи и усилено да създаваме нови, постоянно нарастващи качествени човешки ресурси. Както виждаме, независимо от високите разходи за труд и данъци, инвестициите в развитите страни не намаляват, защото те предлагат неспиращ поток от подготвени хора, благоприятна и предсказуема бизнес среда, стимулираща възможности за създаване на продукти с висока добавена стойност.

Българската бизнес общност следва постоянно и внимателно да анализира потенциално перспективните пазарни ниши, в които страната ни има шансове за успех. Нуждаем се от продуктова структура на икономиката, предимно базирана на новите преобразуващи иновативни технологии, която би могла да генерира 7-8 % годишен ръст в течение на следващите три десетилетия. Такъв растеж е немислим при досегашната стратегия за развитие. Това е единственият начин да преодолеем изоставането и към средата на века да влезем в клуба на развитите малки бутикови държави с висок стандарт и продължителност на живота.

В страната има зараждащи се благоприятни предпоставки, които частният бизнес би могъл да превърне в дългосрочни печеливши проекти, в част от перспективните глобални трендове, предимно в нишите, където човешкият интелект е по-важен от количеството инвестирани средства  в т.ч., но не само:

Българските успешни компании с традиционни бизнеси, натрупали вече значителен собствен капитал и пазарен опит, би трябвало да са в челото на модерното преструктуриране на икономиката.  Ако най-добрата част от активните и образовани българи не навлезе умно във високо технологичните отрасли с инвестиции и дългосрочен личен ангажимент, нищо друго не може да ни помогне да ускорим развитието на обществото в следващите десетилетия. Големите национални цели ще получат шанс да се сбъднат, ако зад тях дългосрочно стоят личните високи цели и амбиции, трудът и усилията на бизнес лидерите, експертите и, разбира се, на новото поколение български предприемачи и иноватори. Пазарът ще ги подкрепи или отхвърли. Засега няма друга реалистична логическа парадигма.

„Забелязвам, че колкото по-здраво работя,
толкова по-голям късмет имам.“
Марк Твен

Марк Твен явно добре е разбирал, че за успеха на което и да е начинание най-ценни и решаващи са личните усилия.

И все пак, бизнес средата в една страна е или благоприятна, или неблагоприятна. И в двата случая тя е един от мощните фактори, стимулиращи или демотивиращи предприемачите, експертите-иноватори и наемния персонал.

Основните международни индекси, които измерват бизнес средата, ни отреждат обикновено места във втората част на класацията - там, където са проблемните страни.  

Така например Индексът на икономическата свобода, който измерва свободата на търговията, на инвестициите, на бизнеса и още 7 други показатели, ни класира на 47-о място в света за 2017 г., в зоната на умерено свободните страни.

България е на 39-о място в класацията на Световната банка „Правене на бизнес“ за 2017 г. Индексът покрива 11 области на държавни бизнес регулации, които имат отношение към компаниите през целия им жизнен цикъл - от регистрация до обявяване на несъстоятелност.

Глобалният индекс на за конкурентоспособност на Световния икономически форум за 2016-2017 г. класира България на 50-то място, което е едно задоволително постижение.

Изследването „Глобален бизнес мониторинг“ за 2016 г. установява, че само 3.5% от икономически активните българи предприемат собствен бизнес, при това повечето започват търговска дейност. За сравнение, този индикатор за Латвия е 14,1%, за Естония е 13.1%, за Румъния е 10.8%, средно за ЕС - 7.8%.  За съжаление, българските граждани (не държавата) сме в дъното на тази класация с фрапираща липса на креативност, инициативност и амбиции.

Един от най-точните и авторитетни измерители - Легатум индекс на просперитета, ни класира на последно място в Централна и Югоизточна Европа за 2013 г. и на 57-о място в глобалната класация за 2016  г. сред 148 страни.

Детайлното анализиране на данните от горните измервания показват, че страната ни всъщност има задоволителни постижения и добри перспективи в редица аспекти на социално-икономическия живот, които са потиснати от недобрата организация и от отсъствието на фокус на обществото, на бизнеса и на държавата върху амбициозни дългосрочни цели.  

Очевидно, необходима ни е благоприятна и устойчива бизнес среда, стимулираща конкурентоспособността и предприемаческата активност на всички нива, подпомагаща високи темпове на развитието на компаниите и нарастване на частните и обществени капитали в страната. Стартирането на структурни реформи ще подобри макроикономическите условия и ефективността на институциите. Бихме могли да запазим дългосрочно постигнатото, да направим бързо редица промени и постепенно други, за които трябва време, за да сработи ефектът на натрупване.

Запазването на Валутния борд, докато страната се готви да влезе в еврозоната, е едно от решенията - основа за макроикономическата стабилност и предсказуемост на бизнес средата в следващите няколко години. Дали и кога да се присъединим към Еврозоната е въпрос, който трябва да обсъждаме само в контекста на по-общия въпрос – какво е нашето място и какви дългосрочни перспективи се очертават за България (както и за Еврозоната) в процеса на реформиране на ЕС. Отговорите ще станат по-ясни в периода 2018-2020 г.

Нуждаем се от предсказуемо и консервативно данъчно законодателство, стимулиращо инвестициите и предприемаческата активност, която днес е много ниска, неефективна и насочена главно в непроизводствената сфера. Запазването на 10% данъчни ставки за компании и частни лица за период от 20 години би било голям стимулиращ фактор. Високите темпове на развитие ще генерират по-голяма заетост, повече приходи в бюджета и в социалните фондове от алтернативата да изграждаме икономика с високи данъци и ниски темпове на развитие. Високите данъци са подходящи само за развитите икономики като Германия, Австрия и Швеция, с голяма предприемаческа активност, продуктов микс с висока добавена стойност, както и традиционно по-висока производителност и креативност на човешките ресурси. Искането за уеднаквяване на фискалната политика в ЕС на този етап ще стагнира още повече българската икономика. То е крайно несправедливо за нас, тъй като ще доведе до бърз отлив на външни инвестиции от страната и загуба на работни места, наред с продължаващото вече три десетилетия изтичане на български капитал и квалифициран персонал към развитите страни.

Това, което можем и трябва бързо да направим, е въвеждане на семейно подоходно облагане и нулев данък под определен минимален доход на член от семейството.

Ставките за социално осигуряване са пределно високи в нашата страна и ще бъде неефективно евентуалното им допълнително увеличаване. Една от техните цели е да поддържат  социалните помощи за безработни лица на нива, които временно спасяват от бедност, но не се превръщат в начин на живот, а стимулират личната активност за преквалификация и упражняване на труд. Живот на социални помощи за нарастващ брой хора е не само бюджетна тежест, но преди всичко лична екзистенциална трагедия за тези хора и за близките им. В общ интерес е държавата и бизнесът да се фокусират върху разкриването на нови работни места, повишаване на производителността и на работните заплати, а не върху увеличаване на социалните помощи.

Международно наложил се измерител на диспропорциите в разпределението на доходите в обществото е коефициентът на Джини. Колкото по-голям е коефициентът на Джини, толкова по-голямо е неравенството. България е най-бедната в ЕС страна с развиваща се пазарна икономика и държавата би трябвало да поддържа коефициента на Джини, измерващ доходното неравенство в разпределението поне 15-20% под средното ниво за Европейския съюз, чрез инструментите на първичното и вторично разпределение на новата стойност в обществото. Сегашното състояние е точно обратното - коефициентът на Джини за бедна България е 37, или  с  20% над средния за ЕС, който е 31.

Отсъствието на чувството за справедливост в разпределителните отношения и ниските доходи демотивират хората на наемния труд. Това е основен фактор за забавяне на развитието и на вътрешното потребление на стоки и услуги, които произвежда главно местната промишленост. Анализите на МВФ показват, че увеличение с един процент на приходите на най-високите 20% води до намаляване на ръста на GDP с 0.08 % за следващите 5 години. И съответно един процент увеличение на най-ниските 20% доходи се асоциира с 0.38% увеличение на ръста през следващите 5 години. Ниски доходи означават нисък жизнен стандарт, лоша храна или недохранване, ранни заболявания, висока смъртност, лоши условия за отглеждане на децата, ниско образователно ниво и така отново в спиралата на бедността. В капана на бедността днес са над 22% от населението. Добавете към тях застрашените от бедност хора, които статистиката не регистрира, но навярно са не по-малко от още 10%. Трябва час по-скоро да ликвидираме бедността в нашето общество чрез органичен растеж, но и чрез по-голяма справедливост в преразпределителните отношения.

Поддържането на разумен баланс между интересите на труда и капитала е ключът на мотивацията за развитие, социален мир и благоденствие на обществата с пазарна икономика. Тук няма друг постоянен регулатор освен държавата. Тя трябва да постига по-широко и справедливо разпределение на ползите от икономическия ръст и технологичния прогрес.

Повишаване на работните заплати на различните групи наемен персонал в съответствие с повишаването на производителността на труда, сложността на труда, степен на принадена стойност в произвежданите продукти и приоритетността на труда за обществото трябва да е постоянно във вниманието на бизнеса и държавата. Ние можем да достигнем сравнително бързо, за 3-4 години, ниво на минималната и средната работна заплата, осигуряващи нормални условия за живот на застрашената от бедност част от населението.

Движещата сила зад четвъртата промишлена революция е интелектът на талантливите и висококвалифицираните хора, най-ценната част на човешкия капитал. Българският бизнес и държава могат да създадат много по-атрактивни условия за привличане и задържане на талантите не само чрез високо заплащане, но и чрез участие в печалбата и собствеността на компаниите. Нужна ни е поправка в Търговския закон за придобиването на опции за акции с отложено плащане от персонала на акционерни и публични дружества. Такава практика от много години работи успешно в САЩ и в други страни. Първо трябва да се опитаме да задържим своите таланти, а заедно с това да привлечем в българската икономика таланти и от други страни.

Успокоение и стабилност в бизнеса ще внесе едно елементарно законодателно регулиране на правата на данъчните служители по начин, изключващ възможността за преднамерени репресивни действия към компании и частни лица; лимитиране на броя и на тематиката на възможните и задължителни данъчни проверки на едно физическо и юридическо лице за периоди от 5 и 10 години. Необходимо е прецизиране на законодателството на страната, гарантиращо частната собственост и недопускане на предварителна конфискация на частно имущество без окончателно съдебно решение.

Внедряване на електронно правителство в хоризонтално и вертикално свързана администрация е азбуката на съвременното управление и не подлежи на отлагане или на палеативни решения и тиха съпротива. Въвеждане на 100% дигитализирано административно обслужване, пълен и лесен достъп на всеки гражданин и юридическо лице до публична информация, без посредничеството на чиновник, е мярка изцяло в ръцете и по силите на нашата държава. България е на последно място в Европейския съюз по ниво на цифровизация на публичните услуги. Модерните онлайн и мобилни публични услуги са най-важен инструмент за прозрачна и некорупционна среда, за намаляване на публичните разходи и повишаване ефективността на услугите за юридически и физически лица. Идва времето част от административното обслужване да се извършва от виртуални агенти, базирани на изкуствен интелект и блокчейн технологиите. Това вече е реалност в Лондон, в Сингапур, в осем общини в Полша и на други места. Безценен е опитът на малки страни като Естония и Малта, който просто следва да се изучи и приложи.

Намаляване и опростяване на държавните регулации и бюрократичните процедури за всяка дейност; редуциране на времето за стартиране на бизнес в страната до 5 работни дни; редуциране на времето и разходите за закриване на бизнес; въвеждане на електронни обществени поръчки, базирани на международно признати стандарти и най-добри практики на всички публични институции, гарантиращи максимална прозрачност, публичност, отчетност, контрол и конкурентност на тръжните процедури за усвояване на публични средства; равностоен достъп до участие за утвърдени и нови компании – всичко това е напълно възможно и бързо осъществимо. Изисква се само политическа воля. Резултатът ще се почувства веднага в мащабите на цялата икономика, а авторитетът и доверието в институциите ще нарасне.

Недопускането на стартирането на скъпи дългосрочни инвестиционни държавни проекти и заеми, за които има формално право, но липсва широко обществено съгласие, има голямо значение за изграждане на интегрирано общество.

Нуждаем се от стимулиране на прехода към дигитална икономика и дигитално общество, установяване на прости, „умни“ регулации и адекватни закони в синхрон с технологичните промени и със стандартите на Европейската стратегия за Единен дигитален пазар. Той ще даде възможност на потребителите да осъществяват трансгранични сделки посредством цифровите технологии, в т.ч. електронна търговия, онлайн разплащания, поверителност на данните, киберсигурност, облачни технологии, обмен на големи информационни масиви, когнитивна аналитика, изкуствен интелект, интернет на нещата, трансгранични потоци от данни.

В икономическата политика на държавата по-значима тежест и внимание може да заемат мерки като:

Развитие на капиталовия пазар като стратегически компонент на пазарната икономика, прилагане на международно утвърдени правила и надзор, прости и ясни процедури за листване на компании на борсата и търговия с борсовите финансови инструменти, защита правата на инвеститорите и равен достъп на всеки инвеститор - всичко това би могло да се подобри и прилага без компромиси. Българският капиталов пазар трябва да се освободи от бюрокрацията, от политическия натиск и да расте устойчиво, стимулирайки цялата икономика.

Усъвършенстването на националната статистика чрез технологиите за събиране и анализ на информацията във форматите на ЕС, поддържане на бази данни за международно утвърдени индекси, измерващи и класиращи България по различни показатели и методики, гарантиране на независимост и надеждност на измерванията и на данните е от изключителна важност за формиране на вярна политика и своевременна реакция към промените в бизнес средата. Държавата е най-големият монополист по отношение на личните данни на гражданите.  Досегашната информационна матрица може да бъде разширена с доброволното участие на желаещите и с допълнителни мерки за сигурност. Приложенията с изкуствен интелект за анализ на данните ще дадат нови идеи за персонализирани услуги, които администрацията може да предоставя на гражданите.

В много страни се налага полезната за обществото практика за лимитиране до два (три) мандата и до 8 години правото да се заема висша административна и изборна длъжност в държавните институции, както и ограничаване на правото на политици на изборни длъжности и висши държавни чиновници да упражняват консултантска и лобистка дейност в полза на частни компании и чужди юридически лица 8 години след като са напуснали поста си.

Без да подобрим квалификацията на административния персонал в държавните институции и да го мотивираме да съдейства на реформите, не можем да очакваме бърза промяна. Всеки държавен и общински служител може да бъде изключително полезен на обществото, но би могъл  да бъде и пасивен наблюдател или непреодолима пречка. Разбирането, че високата експертиза изисква усилия и време, ще ни направи търпеливи и последователни в процеса на повишаване на административния капацитет. От друга страна, следва да въвеждаме и спазваме без политически пристрастия задължителен образователен ценз и професионални изисквания за всяка длъжност, в т.ч. задължението за елементарна учтивост, добронамереност и уважение към нуждите на гражданите, проактивно информиране и търсене на мнението на обществеността преди решаването на всеки значим въпрос.

Свеж полъх и облекчение ще предизвика един нов закон за медиите, лимитиращ възможностите за манипулация на общественото мнение с невярна информация и платени публикации; въвеждане на отговорност за преднамерена манипулация на общественото мнение, за необосновано разрушаване на личната и фирмена репутация; публичен регистър за крайните физически лица - собственици на медии; лимитиране на възможността за концентрация над 5 % на медии в един собственик и свързани лица; насочване на държавните медии към позитивни програми, популяризиращи най-добрите български компании, продукти и предприемачи, популяризиране на преобразуващите иновативни технологии и трендове.

Върху бизнес средата оказват съществено значение изброените по долу, но развити в отделни точки мерки: пакет от дългосрочни мерки (национална политика) за стимулиране на положителни демографски трендове; пакет от дългосрочни мерки (национална политика) за развитие на човешкия капитал; социална сигурност и солидарност; върховенство на закона, независима прокуратура и независим съд, ефективно и бързо правораздаване; висока външна сигурност и вътрешна безопасност;

Не на последно място върху бизнес средата оказва голямо влияние доверието между различните страни и фактори в обществото. За съжаление, степента на доверие между субектите на българската бизнес среда не е висока. Без да променим това, без да изграждаме и да излъчваме авторитет, надеждност, интегритет, просто човешко доверие, уважение и добронамереност помежду си, не можем да се надяваме на добро бъдеще. Трябва да помислим сериозно и последователно да променяме с действията си сегашния неблагоприятен образ на българския бизнесмен.

Независимо дали това ни харесва или не, ние живеем в социално-икономическия модел на либералния капитализъм, който засега доминира световната икономика и най-добре мотивира съзидателната активност на хората. Нашите мащаби са миниатюрни и не можем да си позволим да експериментираме. Просто трябва да вземем най-доброто от опита на успелите преди нас страни и да поддържаме най-благоприятната за икономическото ни развитие среда, следвайки глобалните тенденции и принципа 80/20, когато правим избор. Свикнали сме да мислим, че за това отговарят преди всичко политиците и висшата държавна администрация. Без да снемаме отговорността от тях, трябва да отбележим, че това е вярно, но само донякъде. Ако ние, българските граждани на трудоспособна възраст, не сме активни икономически, не сме предприемчиви, иновативни и борбени, вероятно няма да успеем индивидуално и колективно дори и в най-добрата, идеална среда за бизнес и живот.

***

Запознайте се с пълния текст на Визия за България и се присъединете към каузата!