Алтернативи пред българската икономика

Изтеглете
25/03/2018
Алтернативи пред българската икономика
Източник: iStock

Няма значение колко бързо тичаш,
щом не тичаш в правилната посока.
Рихард Вагнер

Дотук разгледахме глобалните дългосрочни тенденции и това как малките успешни  икономики навигират в бързо променящия се свят. Несъмнено, каквото и да правим като бизнес, почти всички човешки активности ще бъдат  преобразени в една или друга степен от новите технологии и от ускореното генериране на нови знания, иновации и приложения. Българската бизнес общност трябва да е в синхрон с тенденциите, да намери своите ниши в този ураганен прелом и да расте заедно с най-успешните компании. Загубата на време и скорост на адаптивност в този процес е равносилна на загуба на верния път към успеха.

В логиката на икономическото развитие на държавата и на всеки бизнес трябва неотклонно да следваме закона на Парето, известен като "принципът 80/20" и действащ на всички нива: винаги 80% от очаквания резултат в печалби и разходи се дължи на 20% от приложените ресурси и усилия. Дефинирането на ключовите 20% във всяко начинание е задължително предусловие в анализа и в избора на алтернативите пред българската икономика. Съблюдаването на правилото 80/20 е интелигентното и най-ефективно поведение на икономическите субекти.

Нуждаем се от възможно най-тясна кооперация с водещи технологични икономики, научни центрове и компании в Европа, Америка и Азия. Нашата страна не може да финансира мащабни научни и приложни изследвания, които изискват големи дългосрочни и рискови инвестиции. Но може да се включва много по-активно в избрани международни научни проекти и ниши като партньор или подизпълнител. Така българските учени ще се приобщават към глобалната научна общност и ще допринасят за създаване не само на ново знание, но и за изграждане на наш първокласен експертен капацитет в тези области. Постепенно те ще формират значима авторитетна група от независимо мислещи изследователи  с водеща роля в технологичните иновации в българската икономика. Участието на повече български учени в международни проекти, повече преподаватели и студенти в обменни програми трябва да стане част от държавната политика за развитие на науката и иновациите.

Националната стратегия за развитие на научните изследвания 2017-2030 г. предвижда тройно увеличение на инвестициите за наука за четири години - от 0.19% от БВП сега, на 0.7% от БВП през 2030 г. Ще продължи финансирането на научни изследвания от Оперативната програма на ЕС “Наука и образование за интелигентен растеж”. Това са първи крачки във вярната посока, добър подход, който трябва да се съчетае с частно съфинансиране на български иновативни продукти и технологии. За сравнение колко далече сме от желаното, отбелязваме, че ЕС разходва сега за наука 2% от БВП и планира до 2020 г. да стигне 3%. Частният сектор в ЕС разходва за наука едва 1.3% от БВП, далеч например зад Южна Корея – 2.7% и САЩ – 1.8%.

Мощен инструмент за стимулиране на науката могат да бъдат правителствени поръчки за внедряване на иновации, резултатите от които да стават публично достъпни и да допринасят за растежа на цели сектори от икономиката.

Съвременното технологично и икономическо развитие не минава задължително през големи и рискови инвестиции. Качеството на човешките ресурси е далеч по-важно от количеството наличен капитал. Днес, много по-често отпреди, млади предприемачи и изследователи с ограничен бюджет създават иновативни решения и нови продукти, както и разнообразни приложения на чужди иновации. В това поле няма ограничения за участие, освен собствената креативност, въображение и мащаб. Разбира се, необходима е и адекватна среда за отглеждане и развитие на човешкия капитал. Тази среда трябва да се създава целенасочено от частният бизнес, държавата, университетите, училищата, семейството.

Новите модели на споделяне на знание и свързаните научни и експертни мрежи в Интернет позволяват да се формират бързо временни целеви групи за създаване на оригинални продукти, услуги и решения на комплексни проблеми. Това променя формите на създаване на нова стойност чрез използване на споделено знание, време и капацитет, с привличане с конкретен интерес на голям кръг от креативни хора. С усилията на нарастващата глобална експертна общност знанието се премества бързо от защитените с интелектуална собственост корпоративни файлове към отворените в Интернет бази знание, отворени иновации, в т.ч. първокласен софтуер с отворен код.

Включването на страната в Европейския единен дигитален пазар ще улесни и ускори прехода на националната икономика към новите технологични стандарти.

Полезно е да погледнем с очите на анализатори от малка Финландия как се формират съвременните предприемачески екосистеми. Едно проучване на консултантите на тинк-танка Демос Хелзинки акцентира на следните основни фактори, определящи възхода на местното предприемачество:

  • Не всяка велика технология идва от Силиконовата долина, но никой стартиращ високотехнологичен бизнес не може да си позволи да игнорира американските хайтек актьори от Западното крайбрежие;
  • Предприемачеството расте в местни екосистеми, но стартиращите компании трябва да се конкурират за клиенти и финансиране в световен мащаб;
  • Правителството и общините могат да катализират предприемачеството чрез непреки интервенции, но влагането на публични средства в стартиращи фирми не генерира задължително успешни екосистеми;
  • Ключовите участници в предприемаческите екосистеми са самите предприемачи, инвеститорите, големите компании, публични институции и университетите;
  • Инвеститорите в ранна фаза  на стартъпите имат регионален фокус. Преди да търсят глобално финансиране, предприемачите се нуждаят от местни ранни инвеститори;
  • Прекомерният ентусиазъм на предприемачите може да доведе до неуспех, но традиционното недоверие води до пропуснати възможности;
  • Всяка предприемаческа фирма трябва да обмисли поне два стратегически въпроса, независимо от пазара, в който планира да навлезе: времето на влизане и очакваните реакции на пазара.

Значителна част от продуктите и услугите, които доминират днешната българска икономика, биха били конкурентноспособни и в обозрима перспектива, след модернизация и преструктуриране в т.ч., но не само:

  • Полуфабрикати и  крайни продукти от цветни метали;   
  • Добив на злато, фино рафиниране и производство на кюлчета и монети;
  • Клъстер преработка на алуминий в сложни полуфабрикати и крайни продукти;
  • Ниско серийно производство на високоспециализирани стомани, профили, конструкции и крайни продукти;
  • Фармацевтичен генеричен клъстер и регионална фарма логистика;
  • Клъстер Индустриална химия и производство на изкуствени торове;
  • Национални брандове и клъстери био зърнени храни, био пресни плодове, био сушени и лиофилизирани плодове,  био зеленчуци, био мед, натурални етерични масла, био козметика;
  • Национални брандове и клъстери  био месо, био деликатесни месни продукти, био мляко и млечни продукти;
  • Национален бранд и клъстер винопроизводство с деклариран произход, био вина;
  • Клъстер брандирани висококачествени преработени био храни и хранителни добавки;
  • Клъстер  аутсорсинг на бизнес услуги, който постепенно да прерасне в клъстер за разработка на специализиран софтруер;
  • Туристическият клъстер да се развие предимно в средния и луксозен пазарен сегмент с по-висока добавена стойност и качество на услугите и в комбинация на различни, специфични за страната ни туристически продукти като балнео- и културен туризъм;
  • Брандирани лимитирани серии модни облекла, обувки, чанти и аксесоари в луксозния сегмент;
  • Високо качество строителни материали, елементи и конструкции;
  • Диверсификация и конверсия на оръжейната промишленост към прецизни специални и граждански изделия, дронове, роботи, 3D принтери;
  • Медиен клъстер, филмови, телевизионни и мултимедийни продукции и услуги, в т.ч. специализирани софтуерни продукти за виртуална и добавена реалност;
  • Клъстер специализирана и регионална логистика с приложение на изкуствен интелект;
  • Платено висше образование и обучение за чужденци, в т.ч. онлайн;
  • Специализирано медицинско лечение и услуги.

В селското стопанство трябва да сменим латифундисткия модел на производство главно на пшеница, царевица и слънчоглед, който изтощава земята и облагодетелства неголям брой едри собственици и арендатори. Държавата трябва да стимулира хилядите собственици на малки парчета земя - вместо да я продават и дават под аренда, да се сдружават в кооперации, да прилагат новите технологии в земеделието, да произвеждат разнообразна здравословна крайна продукция и да печелят съобразно участието си със земя и положен труд. Тази организация трябва да се създава по съвременни бизнес модели с експертен капацитет и мениджмънт.

Не на последно по важност място, бизнесът и правителството трябва да си сътрудничат в амбицията и стратегията българските компании да израстват като международни, навлизайки задълго с конкурентна продукция и ноу-хау в перспективни пазари.

Без да подценяваме значението на чуждите инвестиции за българската икономика, трябва да сме наясно, че те създават работни места, но само защото местните разходи за труд и данъците ни са ниски. Засега това са нашите единствени стимули за привличане на инвестиции. Поради липса на висококвалифицирани млади хора не можем да привлечем инвестиции в технологичните отрасли. Природата на капитала в условията на либерален капитализъм предполага неговата мобилност там, където може да постигне максимална печалба или да направи по-добър нов продукт. Трябва да очакваме бърз отлив на чужди инвестиции от страната и загуба на работни места, ако изравним корпоративните данъци и заплащането на труда с развитите страни, без да сме направили други положителни промени и без да сме постигнали ново качество на човешкия капитал с по-широки възможности за реализация.

Умната държавна стратегия би била да се стремим постепенно  да увеличаваме заплащането на труда, съобразно неговата сложност и производителност, да задържим ниски корпоративни данъци за следващите 20 години, да подобрим бизнес средата чрез бързи административни реформи и усилено да създаваме нови, постоянно нарастващи качествени човешки ресурси. Както виждаме, независимо от високите разходи за труд и данъци, инвестициите в развитите страни не намаляват, защото те предлагат неспиращ поток от подготвени хора, благоприятна и предсказуема бизнес среда, стимулираща възможности за създаване на продукти с висока добавена стойност.

ПОТЕНЦИАЛНО ПЕРКСПЕКТИВНИ НОВИ НИШИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА

Българската бизнес общност следва постоянно и внимателно да анализира потенциално перспективните пазарни ниши, в които страната ни има шансове за успех. Нуждаем се от продуктова структура на икономиката, предимно базирана на новите преобразуващи иновативни технологии, която би могла да генерира 7-8 % годишен ръст в течение на следващите три десетилетия. Такъв растеж е немислим при досегашната стратегия за развитие. Това е единственият начин да преодолеем изоставането и към средата на века да влезем в клуба на развитите малки бутикови държави с висок стандарт и продължителност на живота.

В страната има зараждащи се благоприятни предпоставки, които частният бизнес би могъл да превърне в дългосрочни печеливши проекти, в част от перспективните глобални трендове, предимно в нишите, където човешкият интелект е по-важен от количеството инвестирани средства  в т.ч., но не само:

  • Информационни и комуникационни  приложения, решения и услуги;
  • Блокчейн технологии и приложения
  • Специализиран софтуер;
  • Изкуствен интелект;
  • Роботика и роботизирани производства;
  • Софтуер и асемблиране на дронове и услуги с дронове;
  • 3D printing оборудване и софтуер;
  • Наноматериали и нанотехнологии;
  • Напреднали синтетични биотехнологии, в т.ч. био земеделие, био животновъдство, био храни;
  • Онлайн търговия и дигитален маркетинг

Българските успешни компании с традиционни бизнеси, натрупали вече значителен собствен капитал и пазарен опит, би трябвало да са в челото на модерното преструктуриране на икономиката.  Ако най-добрата част от активните и образовани българи не навлезе умно във високо технологичните отрасли с инвестиции и дългосрочен личен ангажимент, нищо друго не може да ни помогне да ускорим развитието на обществото в следващите десетилетия. Големите национални цели ще получат шанс да се сбъднат, ако зад тях дългосрочно стоят личните високи цели и амбиции, трудът и усилията на бизнес лидерите, експертите и, разбира се, на новото поколение български предприемачи и иноватори. Пазарът ще ги подкрепи или отхвърли. Засега няма друга реалистична логическа парадигма.

БЛАГОПРИЯТНА БИЗНЕС СРЕДА

Забелязвам, че колкото по-здраво работя,
толкова по-голям късмет имам.
Марк Твен

Марк Твен явно добре е разбирал, че за успеха на което и да е начинание най-ценни и решаващи са личните усилия.

И все пак, бизнес средата в една страна е или благоприятна, или неблагоприятна. И в двата случая тя е един от мощните фактори, стимулиращи или демотивиращи предприемачите, експертите-иноватори и наемния персонал.

Основните международни индекси, които измерват бизнес средата, ни отреждат обикновено места във втората част на класацията - там, където са проблемните страни.  

Източник: Световна банка

Източник: Световна банка

Така например Индексът на икономическата свобода, който измерва свободата на търговията, на инвестициите, на бизнеса и още 7 други показатели, ни класира на 47-о място в света за 2017 г., в зоната на умерено свободните страни.

България е на 39-о място в класацията на Световната банка „Правене на бизнес“ за 2017 г. Индексът покрива 11 области на държавни бизнес регулации, които имат отношение към компаниите през целия им жизнен цикъл - от регистрация до обявяване на несъстоятелност.

Глобалният индекс на за конкурентоспособност на Световния икономически форум за 2016-2017 г. класира България на 50-то място, което е едно задоволително постижение.

Изследването „Глобален бизнес мониторинг“ за 2016 г. установява, че само 3.5% от икономически активните българи предприемат собствен бизнес, при това повечето започват търговска дейност. За сравнение, този индикатор за Латвия е 14,1%, за Естония е 13.1%, за Румъния е 10.8%, средно за ЕС - 7.8%.  За съжаление, българските граждани (не държавата) сме в дъното на тази класация с фрапираща липса на креативност, инициативност и амбиции.

Един от най-точните и авторитетни измерители - Легатум индекс на просперитета, ни класира на последно място в Централна и Югоизточна Европа за 2013 г. и на 57-о място в глобалната класация за 2016  г. сред 148 страни.

Детайлното анализиране на данните от горните измервания показват, че страната ни всъщност има задоволителни постижения и добри перспективи в редица аспекти на социално-икономическия живот, които са потиснати от недобрата организация и от отсъствието на фокус на обществото, на бизнеса и на държавата върху амбициозни дългосрочни цели.  

Очевидно, необходима ни е благоприятна и устойчива бизнес среда, стимулираща конкурентоспособността и предприемаческата активност на всички нива, подпомагаща високи темпове на развитието на компаниите и нарастване на частните и обществени капитали в страната. Стартирането на структурни реформи ще подобри макроикономическите условия и ефективността на институциите. Бихме могли да запазим дългосрочно постигнатото, да направим бързо редица промени и постепенно други, за които трябва време, за да сработи ефектът на натрупване.

Запазването на Валутния борд, докато страната се готви да влезе в еврозоната, е едно от решенията - основа за макроикономическата стабилност и предсказуемост на бизнес средата в следващите няколко години. Дали и кога да се присъединим към Еврозоната е въпрос, който трябва да обсъждаме само в контекста на по-общия въпрос – какво е нашето място и какви дългосрочни перспективи се очертават за България (както и за Еврозоната) в процеса на реформиране на ЕС. Отговорите ще станат по-ясни в периода 2018-2020 г.

Източник: Световна банка

Нуждаем се от предсказуемо и консервативно данъчно законодателство, стимулиращо инвестициите и предприемаческата активност, която днес е много ниска, неефективна и насочена главно в непроизводствената сфера. Запазването на 10% данъчни ставки за компании и частни лица за период от 20 години би било голям стимулиращ фактор. Високите темпове на развитие ще генерират по-голяма заетост, повече приходи в бюджета и в социалните фондове от алтернативата да изграждаме икономика с високи данъци и ниски темпове на развитие. Високите данъци са подходящи само за развитите икономики като Германия, Австрия и Швеция, с голяма предприемаческа активност, продуктов микс с висока добавена стойност, както и традиционно по-висока производителност и креативност на човешките ресурси. Искането за уеднаквяване на фискалната политика в ЕС на този етап ще стагнира още повече българската икономика. То е крайно несправедливо за нас, тъй като ще доведе до бърз отлив на външни инвестиции от страната и загуба на работни места, наред с продължаващото вече три десетилетия изтичане на български капитал и квалифициран персонал към развитите страни.

Това, което можем и трябва бързо да направим, е въвеждане на семейно подоходно облагане и нулев данък под определен минимален доход на член от семейството.

Ставките за социално осигуряване са пределно високи в нашата страна и ще бъде неефективно евентуалното им допълнително увеличаване. Една от техните цели е да поддържат  социалните помощи за безработни лица на нива, които временно спасяват от бедност, но не се превръщат в начин на живот, а стимулират личната активност за преквалификация и упражняване на труд. Живот на социални помощи за нарастващ брой хора е не само бюджетна тежест, но преди всичко лична екзистенциална трагедия за тези хора и за близките им. В общ интерес е държавата и бизнесът да се фокусират върху разкриването на нови работни места, повишаване на производителността и на работните заплати, а не върху увеличаване на социалните помощи.

Източник: Световна банка

Международно наложил се измерител на диспропорциите в разпределението на доходите в обществото е коефициентът на Джини. Колкото по-голям е коефициентът на Джини, толкова по-голямо е неравенството. България е най-бедната в ЕС страна с развиваща се пазарна икономика и държавата би трябвало да поддържа коефициента на Джини, измерващ доходното неравенство в разпределението поне 15-20% под средното ниво за Европейския съюз, чрез инструментите на първичното и вторично разпределение на новата стойност в обществото. Сегашното състояние е точно обратното - коефициентът на Джини за бедна България е 37, или  с  20% над средния за ЕС, който е 31.

Коефициент на Джини за неравенствoто

Източник: University of Denver

Отсъствието на чувството за справедливост в разпределителните отношения и ниските доходи демотивират хората на наемния труд. Това е основен фактор за забавяне на развитието и на вътрешното потребление на стоки и услуги, които произвежда главно местната промишленост. Анализите на МВФ показват, че увеличение с един процент на приходите на най-високите 20% води до намаляване на ръста на GDP с 0.08 % за следващите 5 години. И съответно един процент увеличение на най-ниските 20% доходи се асоциира с 0.38% увеличение на ръста през следващите 5 години. Ниски доходи означават нисък жизнен стандарт, лоша храна или недохранване, ранни заболявания, висока смъртност, лоши условия за отглеждане на децата, ниско образователно ниво и така отново в спиралата на бедността. В капана на бедността днес са над 22% от населението. Добавете към тях застрашените от бедност хора, които статистиката не регистрира, но навярно са не по-малко от още 10%. Трябва час по-скоро да ликвидираме бедността в нашето общество чрез органичен растеж, но и чрез по-голяма справедливост в преразпределителните отношения.

Поддържането на разумен баланс между интересите на труда и капитала е ключът на мотивацията за развитие, социален мир и благоденствие на обществата с пазарна икономика. Тук няма друг постоянен регулатор освен държавата. Тя трябва да постига по-широко и справедливо разпределение на ползите от икономическия ръст и технологичния прогрес.

Повишаване на работните заплати на различните групи наемен персонал в съответствие с повишаването на производителността на труда, сложността на труда, степен на принадена стойност в произвежданите продукти и приоритетността на труда за обществото трябва да е постоянно във вниманието на бизнеса и държавата. Ние можем да достигнем сравнително бързо, за 3-4 години, ниво на минималната и средната работна заплата, осигуряващи нормални условия за живот на застрашената от бедност част от населението.

Движещата сила зад четвъртата промишлена революция е интелектът на талантливите и висококвалифицираните хора, най-ценната част на човешкия капитал. Българският бизнес и държава могат да създадат много по-атрактивни условия за привличане и задържане на талантите не само чрез високо заплащане, но и чрез участие в печалбата и собствеността на компаниите. Нужна ни е поправка в Търговския закон за придобиването на опции за акции с отложено плащане от персонала на акционерни и публични дружества. Такава практика от много години работи успешно в САЩ и в други страни. Първо трябва да се опитаме да задържим своите таланти, а заедно с това да привлечем в българската икономика таланти и от други страни.

Успокоение и стабилност в бизнеса ще внесе едно елементарно законодателно регулиране на правата на данъчните служители по начин, изключващ възможността за преднамерени репресивни действия към компании и частни лица; лимитиране на броя и на тематиката на възможните и задължителни данъчни проверки на едно физическо и юридическо лице за периоди от 5 и 10 години. Необходимо е прецизиране на законодателството на страната, гарантиращо частната собственост и недопускане на предварителна конфискация на частно имущество без окончателно съдебно решение.

Внедряване на електронно правителство в хоризонтално и вертикално свързана администрация е азбуката на съвременното управление и не подлежи на отлагане или на палеативни решения и тиха съпротива. Въвеждане на 100% дигитализирано административно обслужване, пълен и лесен достъп на всеки гражданин и юридическо лице до публична информация, без посредничеството на чиновник, е мярка изцяло в ръцете и по силите на нашата държава. България е на последно място в Европейския съюз по ниво на цифровизация на публичните услуги. Модерните онлайн и мобилни публични услуги са най-важен инструмент за прозрачна и некорупционна среда, за намаляване на публичните разходи и повишаване ефективността на услугите за юридически и физически лица. Идва времето част от административното обслужване да се извършва от виртуални агенти, базирани на изкуствен интелект и блокчейн технологиите. Това вече е реалност в Лондон, в Сингапур, в осем общини в Полша и на други места. Безценен е опитът на малки страни като Естония и Малта, който просто следва да се изучи и приложи.

Източник: БНБ

Намаляване и опростяване на държавните регулации и бюрократичните процедури за всяка дейност; редуциране на времето за стартиране на бизнес в страната до 5 работни дни; редуциране на времето и разходите за закриване на бизнес; въвеждане на електронни обществени поръчки, базирани на международно признати стандарти и най-добри практики на всички публични институции, гарантиращи максимална прозрачност, публичност, отчетност, контрол и конкурентност на тръжните процедури за усвояване на публични средства; равностоен достъп до участие за утвърдени и нови компании – всичко това е напълно възможно и бързо осъществимо. Изисква се само политическа воля. Резултатът ще се почувства веднага в мащабите на цялата икономика, а авторитетът и доверието в институциите ще нарасне.

Недопускането на стартирането на скъпи дългосрочни инвестиционни държавни проекти и заеми, за които има формално право, но липсва широко обществено съгласие, има голямо значение за изграждане на интегрирано общество.

Нуждаем се от стимулиране на прехода към дигитална икономика и дигитално общество, установяване на прости, „умни“ регулации и адекватни закони в синхрон с технологичните промени и със стандартите на Европейската стратегия за Единен дигитален пазар. Той ще даде възможност на потребителите да осъществяват трансгранични сделки посредством цифровите технологии, в т.ч. електронна търговия, онлайн разплащания, поверителност на данните, киберсигурност, облачни технологии, обмен на големи информационни масиви, когнитивна аналитика, изкуствен интелект, интернет на нещата, трансгранични потоци от данни.

В икономическата политика на държавата по-значима тежест и внимание може да заемат мерки като:

  • Стимулиране на конкурентни национални брандове и експортно ориентирани ниши с висока добавена стойност. В съвременните пазари небрандираните продукти (дори с високо качество) се продават само в евтините ценови равнища;
  • Стимулиране на клъстърните модели за производство и услуги, които концентрират капитал, ноу-хау и квалифициран персонал, мигриращи и конкуриращи се свободно;
  • Стимулиране на развитието на малките и средни предприятия, като устойчив фундамент на българската икономика, които постепенно да растат пазарно, генерирайки 70-80 % от националния доход на страната;
  • Дългосрочни  публично-частни партньорства с технологични и пазарни лидери в капиталово интензивните отрасли и в изграждането на  модерна техническа инфраструктура;
  • Стимулиране на развитието на базирани в България многонационални компании с преобладаващо българско участие и контрол;
  • Нова регулация на функциониране на финансовия сектор, по-добре гарантираща дългосрочния национален интерес и интереса на вложителите;
  • Нова регулация на концесиите за добив на природни ресурси, защитаваща дългосрочните интереси на държавата; опция за 33% участие с право на вето на държавата или общините в дружествата-концесионери;
  • Приемане на стандарти и регулации за достъп и ползване на отворени бази данни на правителството и на частния сектор. Това ще даде тласък за нова аналитика и изкуствен интелект приложения, водещи до по-голяма ефективност на широк кръг дейности и бизнеси;
  • Стимулиране на създаването на приложения за електронна търговия, информационни системи в публичния транспорт и дигитализирана система за здравеопазването с персонализация на здравната история на  всеки пациент.

Развитие на капиталовия пазар като стратегически компонент на пазарната икономика, прилагане на международно утвърдени правила и надзор, прости и ясни процедури за листване на компании на борсата и търговия с борсовите финансови инструменти, защита правата на инвеститорите и равен достъп на всеки инвеститор - всичко това би могло да се подобри и прилага без компромиси. Българският капиталов пазар трябва да се освободи от бюрокрацията, от политическия натиск и да расте устойчиво, стимулирайки цялата икономика.

Усъвършенстването на националната статистика чрез технологиите за събиране и анализ на информацията във форматите на ЕС, поддържане на бази данни за международно утвърдени индекси, измерващи и класиращи България по различни показатели и методики, гарантиране на независимост и надеждност на измерванията и на данните е от изключителна важност за формиране на вярна политика и своевременна реакция към промените в бизнес средата. Държавата е най-големият монополист по отношение на личните данни на гражданите.  Досегашната информационна матрица може да бъде разширена с доброволното участие на желаещите и с допълнителни мерки за сигурност. Приложенията с изкуствен интелект за анализ на данните ще дадат нови идеи за персонализирани услуги, които администрацията може да предоставя на гражданите.

В много страни се налага полезната за обществото практика за лимитиране до два (три) мандата и до 8 години правото да се заема висша административна и изборна длъжност в държавните институции, както и ограничаване на правото на политици на изборни длъжности и висши държавни чиновници да упражняват консултантска и лобистка дейност в полза на частни компании и чужди юридически лица 8 години след като са напуснали поста си.

Без да подобрим квалификацията на административния персонал в държавните институции и да го мотивираме да съдейства на реформите, не можем да очакваме бърза промяна. Всеки държавен и общински служител може да бъде изключително полезен на обществото, но би могъл  да бъде и пасивен наблюдател или непреодолима пречка. Разбирането, че високата експертиза изисква усилия и време, ще ни направи търпеливи и последователни в процеса на повишаване на административния капацитет. От друга страна, следва да въвеждаме и спазваме без политически пристрастия задължителен образователен ценз и професионални изисквания за всяка длъжност, в т.ч. задължението за елементарна учтивост, добронамереност и уважение към нуждите на гражданите, проактивно информиране и търсене на мнението на обществеността преди решаването на всеки значим въпрос.

Свеж полъх и облекчение ще предизвика един нов закон за медиите, лимитиращ възможностите за манипулация на общественото мнение с невярна информация и платени публикации; въвеждане на отговорност за преднамерена манипулация на общественото мнение, за необосновано разрушаване на личната и фирмена репутация; публичен регистър за крайните физически лица - собственици на медии; лимитиране на възможността за концентрация над 5 % на медии в един собственик и свързани лица; насочване на държавните медии към позитивни програми, популяризиращи най-добрите български компании, продукти и предприемачи, популяризиране на преобразуващите иновативни технологии и трендове.

Върху бизнес средата оказват съществено значение изброените по долу, но развити в отделни точки мерки: пакет от дългосрочни мерки (национална политика) за стимулиране на положителни демографски трендове; пакет от дългосрочни мерки (национална политика) за развитие на човешкия капитал; социална сигурност и солидарност; върховенство на закона, независима прокуратура и независим съд, ефективно и бързо правораздаване; висока външна сигурност и вътрешна безопасност;

Не на последно място върху бизнес средата оказва голямо влияние доверието между различните страни и фактори в обществото. За съжаление, степента на доверие между субектите на българската бизнес среда не е висока. Без да променим това, без да изграждаме и да излъчваме авторитет, надеждност, интегритет, просто човешко доверие, уважение и добронамереност помежду си, не можем да се надяваме на добро бъдеще. Трябва да помислим сериозно и последователно да променяме с действията си сегашния неблагоприятен образ на българския бизнесмен.

Независимо дали това ни харесва или не, ние живеем в социално-икономическия модел на либералния капитализъм, който засега доминира световната икономика и най-добре мотивира съзидателната активност на хората. Нашите мащаби са миниатюрни и не можем да си позволим да експериментираме. Просто трябва да вземем най-доброто от опита на успелите преди нас страни и да поддържаме най-благоприятната за икономическото ни развитие среда, следвайки глобалните тенденции и принципа 80/20, когато правим избор. Свикнали сме да мислим, че за това отговарят преди всичко политиците и висшата държавна администрация. Без да снемаме отговорността от тях, трябва да отбележим, че това е вярно, но само донякъде. Ако ние, българските граждани на трудоспособна възраст, не сме активни икономически, не сме предприемчиви, иновативни и борбени, вероятно няма да успеем индивидуално и колективно дори и в най-добрата, идеална среда за бизнес и живот.

***

Запознайте се с пълния текст на Визия за България и се присъединете към каузата!

Споделяне:
3382

Вашите предложения за редакция на тази статия

Все още няма предложения за редакция към статията.

Вашите мнения

Иван Митев
14 май 2018 13:29

За българите най-големия враг е поведението на Българската народна банка да работи без защита срещу щетите от лева.
Запазването на държавната грешка е най-сигурният начин за провалът на правителството.
Възможностите са:
Първа: При запазването на неправилното поведение на Българската народна банка – щетите се увеличават.
Втора: Със защита срещу щетите от лева е прекратен водещият причинител за сегашните щети.

Веселина Христова
01 април 2018 10:11

Всичко в тази статия е безспорно. Много ми се иска това да не са алтернативи, а стратегия на българската икономика. На този етап без държавна намеса това не може да се осъществи. Законите ни трябва да бъдат такива, че да стимулират развитието на икономиката. Те трябва да се подлагат на широк обществен дебат. Особено когато се налага промяна в някой закон, тя трябва да бъде много добре обоснована.
Благодаря!