Човешкото развитие е пътят и смисълът

Изтеглете
25/03/2018
Човешкото развитие е пътят и смисълът

Случайни открития правят само подготвените умове.
Паскал

Нашата страна има ограничени природни ресурси, но е с разнообразна красива природа, плодородна чиста земя и най-добрите климатични условия за живот. Продуктите и услугите, които днес създаваме, за съжаление са предимно традиционни, нискотехнологични, със средна потребителска и много скромна добавена стойност.

Ние, българите, нямаме друг източник за растеж и благополучие, освен човешкия ресурс, който възпроизвеждаме, отглеждаме, възпитаваме, образоваме и реализираме. Сърцевината на този ресурс е интелектът. Само интелектът чрез труда създава нова стойност. Интелектът се предава генетично от 30% до 70 % по различни конкуриращи се научни оценки. Останалото е развитие, застой или регресия на интелектуалния потенциал в резултат на социализацията на личността и усилията, които полага за саморазвитие.

С други думи, интелектът е подвластен на законите на еволюцията - или се развива, или постепенно изчезва. Очевидно интелектуалният потенциал на нацията ни още по-прогресивно ще намалява, ако образованите и интелигентни хора създават по-малко деца от необразованите и нискоинтелигентните, ако общите условия за отглеждане, възпитание и образование на децата се влошават и най-подготвените и блестящи умове напускат страната. Разчупването на този затворен кръг на интелектуална и духовна деградация на нацията е ключът за оцеляването и евентуалния успех на България през следващите десетилетия.

Развитието на хората от всички етноси и култури в нашата страна е целта, пътят и смисълът за постигане на Визия България 2050. Развитието на интелекта на всяко дете и млад човек се счита за негова лична грижа, детерминирана от природната целесъобразност, но трябва да бъде и първостепенна постоянна грижа на всяко семейство и на българската държава. Нашето бъдеще зависи преди всичко от развитието на качествени човешки ресурси, способни да водят устойчиво цялото общество напред.

Днес се нуждаем от добре образовани и обучени хора, особено в природоматематическите и инженерните науки. Нуждаем се от независимо мислещи, креативни, инициативни и амбициозни личности с богато въображение, малко луди в мечтите си, способни да разработват и реализират мащабни проекти, да вземат балансирани решения, да поемат риск, да носят  лична отговорност, да не се боят от грешки, да работят в отбор, да умеят да се договарят и сдружават с респект към общите и различните интереси.

Нуждаем се от хора, възпитани в духа на непреходните човешки, национални и цивилизационни ценности, за които развитието на другите е условие за тяхното собствено развитие и успех; хора с богата душевност, изпитващи любов към семейството и народа си, с постоянна грижа и висока отговорност към децата си, със съпричастност към по-слабите, с уважение към другите култури, религии и народи. Така е било векове наред в нашата история - в традиционните ценности е стабилният фундамент, поддържащ нашето национално здраве и идентичност; тази е отправната точка, позволяваща ни да имаме обща национална мечта и да поемем заедно и успешно по пътя към общото ни бъдеще.

Нуждаем се от хора, които блестят със способностите и уменията си, а не само с вещите, които притежават. Нуждаем се от общество, доминирано от активни умни съзидатели, а не от примитивни потребители.

Всяко дете е уникално създание и нашите колективни усилия трябва да му осигурят оптимална среда да разгърне максимално своя интелектуален, духовен и физически потенциал, преминавайки през различни интеракции, въздействия и етапи на развитието си. Нашето общество и семейства трябва да се научат да управляват този сложен процес максимално прецизно.

Изключително важно е да съумеем да създадем благоприятна конкурентна среда, издигаща най-добрите и талантливите на лидерски и ръководни позиции. Нормалното човешко поведение е всеки да се саморазвива, да се сравнява, конкурира и да има благородната амбиция да стане част от елита в своята област на професионална и обществена изява.

Човешкото общество не е прост аритметичен сбор от хората в активна възраст. Той е нещо много повече – сложна функция от синергията на милиони преплетени човешки съдби, лични и общи активности, интереси, цели, взаимоотношения, историческа памет, национална, културна и цивилизационна идентичност.

1. ОБРАЗОВАНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ

Нуждаем се от обективни измерители на качеството на човешкия потенциал, с който разполага страната ни. С разбирането, че методиките и резултатите на тестовите измерители са спорни и относителни, а и поради липса на други, ще приведем за илюстрация най-популярните от тях.

Един от международно наложили се тестове за измерване степента на развитие на младежите е PISA тестът на OECD (Организацията за икономическа кооперация и сътрудничество), който се прави на всеки три години. България участва от 2002 година насам заедно с 32-те най-развити и още 40 развиващи се страни. PISA тестът оценява основните знания и умения на 15-годишни ученици за успешен живот в модерното общество, в т.ч. уменията да приложат наученото по природни науки, математика и четене в реалния живот. На последния тест през 2015 г.  българските 6000 ученици, случайно избрани в цялата страна, заеха 45-то място от 72 страни. Спрямо останалите страни на ЕС българските деца заемат последно място по четивна грамотност, на предпоследно по математика и пред-предпоследно по природни науки. Представилите се добре ученици са само 6.9%, а представилите се лошо - 29.6%.  Само 2.9%  са се справили с най-трудните задачи на теста. Представянето на децата от социално слаби семейства е още по-лошо. Подобно е представянето ни и на тестовете от предишни години. Първите 20 страни са далеч напред, може би на десетилетия от нас по качествата на младото поколение. Това показва, че нашата образователна система, социална среда и българското семейство не работят ефективно в полза на подготовката на децата. Бихме могли да се поучим от опита на Финландия, трайно заемаща първите места на всички тестове, от малка Естония, заела трето място в класацията за 2015 г. или от Словения – 13 място. Тези страни стартираха промени преди 28 години при приблизително еднакви условия с България, а сега са несъмнено по-добри в умението да образоват и възпитават децата си. Неслучайно те ни изпреварват и по всички социално-икономически показатели на международните класации.

Източник: Център за оценяване в предучилищното и училищното образование

Ето три установени от анализите фактори за успешното образование в европейските училища:

  • Мотивацията на учениците да се образоват е от решаващо значение за резултатите, които постигат. По-добрата социална и семейна среда предполага по-висока мотивация на децата. Добре мотивираните ученици от по-лоша социална среда имат същите резултати като добре мотивираните от по-добра среда;
  • Учителите и начинът на преподаване са факторът с най-голяма тежест за постигнатите резултати в различните образователни системи. Комбинацията от подробни инструкции на учителя към учениците за усвояване на фундаменталните познания и подробни отговори на учителя на зададените въпроси от учениците в хода на обучението им, дава най-висок резултати в образованието във всички 72 изследвани страни;
  • Използването на компютърни устройства (не софтуер) като учебно средство в училищата има неголямо положително или неутрално влияние в сравнение с първите два фактора. Прекаленото използване на таблети и мобилни устройства над 4 часа извън училище има отрицателно влияние върху постиженията на учениците.

Публична тайна е, че част от учебните заведения правят бизнес и срещу платена такса за обучение буквално подаряват дипломи, зад които не стоят реални знания. Това обяснява сравнително високия процент на завършили средно и висше образование млади хора в страната и тяхното ниско образователно, културно и професионално ниво.

Тестът TALIS на OECD измерва на всеки 5 години педагогическите качества на учителите и директорите, както и умението им да създават благоприятна творческа среда в училищата за образованието и възпитанието на децата.  Тестът PIAAC на OECD измерва основните знания, умения и пригодността на възрастните на трудоспособна възраст да участват за просперитета на обществото и икономиката.

Отново с уговорката за тяхната относителност, препоръките на независимите анализатори на тестовете PISA, TALIS  и PIAAC са изключително ценни за нашата образователна система, защото се базират на голям брой представителни измервания в развити и развиващи се страни, направени по най-модерни методики. Статистическите данни са обработени с алгоритми на изкуствен интелект, за да се гарантира обективност на установените факторни взаимозависимости и адресираните препоръки към образователната система. Те са безценни като ориентир за формиране на политически цели и реформи, които вече са изпробвани с успех в подобни условия. За нас би било полезно не само да участваме в тестовете, но да изучим и да приложим опита на водещи страни в образованието като Сингапур, Естония, Финландия, Словения, Холандия, Германия. Много важно е резултатите и препоръките от тестовете да достигат разбираемо да обществото и до политиците, своевременно да ги алармират и подготвят за извършване на промени, адекватни на всеки етап от развитието ни. И в тази област копирането няма да даде очаквания резултат. Трябва да осмислим и изберем най-подходящото от чуждия опит и да надграждаме собствените постижения и традиции. Част от българските педагози навярно с право критикуват тестовата система за подготовка и оценяване на учащите се, наложила се в развитите страни. Да, тя има сериозни недостатъци, но тук възниква и въпросът - можем ли да се откажем от нея, без да рискуваме успеха на кандидатстващите в чужди университети български младежи? Отговорът е амбивалентен и не може да не е съобразен с наложените световни образователни стандарти. Но в същото време не е невъзможно да се потърси и открие златната среда, в която да намерят своето място безспорно добрите български образователни традиции и техният уникален дух.

Източник: ЦОПУО

Бихме могли да повишим съществено качеството на националния човешки капитал чрез:

Реформиране на образователните програми и възпитателния процес на принципите на непреходните класически морално-етични норми, богата обща култура, задълбочено разбиране на движещите сили зад събитията, солидни природоматематически познания, умения за аналитично мислене, креативност, предприемчивост, критична самооценка, непрекъснато саморазвитие, готовност за професионална промяна и мобилна заетост през целия жизнен път.

Днес ние не можем да предскажем пазарната мозайка от професионални умения за период, надхвърлящ 7-8 години. С увеличаване на скоростта на промените ще намалява хоризонтът на нашата прогнозна конкретика. Ето защо трябва да заложим на усилено изучаване на математика, физика, химия, биология и информатика в училище. Задълбочените знания и разбиране по всички тези фундаментални науки позволяват на по-късен етап човек безпроблемно да усвоява потока от нови знания и информация, да се самообразова и саморазвива в един много бързо променящ се свят.

Усилено упражняване на уменията на децата в началните училища за концентрация и анализ, за изследване на света чрез опита и сравнението, за свободно и продължително  четене на текстове, разбиране и запомняне на прочетеното, всичко онова, което съвременната психология и педагогика определят като основата за развитието на интелектуалния потенциал, е най-доброто, което бихме могли да направим за тяхното бъдеще. Ако тези умения не се придобият своевременно, когато е отворен биологичният прозорец, те не се изграждат по-късно и децата изостават. В последните години хиляди български деца израстват с недостатъчни умения да четат и да разбират прочетеното, поради отсъствие на своевременна родителска и учителска помощ. Компютърните игри и филми удобно са заменили книгите и персоналното общуване, ограничавайки детското умствено и емоционално развитие на ниско ниво. Подценяването на този феномен ни води в задънената  улица на интелектуалната деградация.

Досега неграмотен човек беше онзи, който не умее да чете и да пише. Сега и все повече в бъдеще функционално неграмотен човек ще бъде онзи, който не умее да се учи през целия си живот. Как да изграждаме в децата умението и нагласата да се учат непрекъснато, е най-голямото предизвикателство пред образователната система.

Следва формално и неформално да издигнем задължението за възпитание на децата и младите хора като висш дълг на учителите, на семейството, на държавните институции. Ние сякаш избягваме думата „възпитание“ в общуването си. Тя звучи старомодно. За много хора терминът „възпитание“ не означава нищо повече от периодични забележки и забрани без обяснение, а често за назидание и физическо насилие над децата в семейството. Оставен на самотек, процесът на възпитание и социализация на децата се запълва от профанизиращите масмедии, от циничните агресивни реклами, от „забавните“, унижаващи човешкото достойнство реалитита, от „успелите“ притежатели на маркови вещи, от примитивните модели на поведение, преследващи децата навсякъде.

Ето защо трябва да върнем отговорността за възпитание на децата в центъра на училището и семейството. Трябва да подготвяме организирано бъдещите майки за отглеждането и възпитание на децата от първите дни на техния живот; да доведем до знанието на всеки родител елементарната истина, че природата е дала на всеки изключително много възможности за развитие, но е установила биологични времеви „прозорци“ за овладяване на определени умения и знания и за отключване на поредната „врата“ в интелектуалния потенциал на децата. Отговорността за пропускане на „прозорците“ и на „вратите“ на развитието на децата е на родителите, на детските заведения и на училищата, последствията обаче са изцяло в ущърб на самите деца и на обществото. Но отговорността за неразкрития и загубен безвъзвратно интелектуален потенциал на децата е и на всеки от нас, които знаем как и защо, но комфортно премълчаваме, вместо да бием тревога и да предизвикваме необходимите промени.

Задължителното безплатно средно образование до 18 години трябва да остане не само юридическа норма, а успешна реалност в една от формите на системата, поне 6 часа на ден. Може да обмислим възможността за въвеждане на изпитания немски модел на дуалното обучение и задължително въвличане на утвърдени компании в процеса на професионално образование, ясни правила и различни пътища за повишаване на квалификацията на всеки млад човек, съобразно достигнатото ниво на развитие. Бързината на пазарните промени ще наложи реформиране на професионалното обучение на основата на 5-6 годишни прогнози за пазарните нужди, ежегодно пренастройващи се модули за  квалификация за нововъзникващи професии.

Източник: Национален статистически институт

Не се нуждаем от много средства, за да организираме задължителни целодневни учебни и спортни занимания в училищата и да редуцираме до минимум загубеното време на децата, прекарвано безцелно като правило в къщи пред телевизора, компютърните игри или на улицата.

Поддържането на материалната база на детските заведения и училищата в съответствие с най-добрите образци и стандарти в Европа трябва да е приоритет на държавния бюджет.

Задължително отглеждане и възпитание на децата в неравностойно положение и лоши домашни условия още от 2-3-годишна възраст в безплатни целодневни общински детски ясли и градини е единственият начин за откъсването им от силно намаляващата шансовете им за развитие неблагоприятна среда.

Прилагането на програми за отглеждане, развитие и възпитание в детските ясли и градини, базирани  на принципите на свободното развитие, откриването на света през личния опит, креативност и уникалност на всяка човешка личност е това, което съвременната наука ни препоръчва. То също не струва много пари, изисква смяна на методиките, компетенциите и на фокуса на учителските  усилия.

Нуждаем се от приемане на нови критерии и изисквания към съдържанието на учебниците по всеки учебен предмет с участието на утвърдени национални  експерти и общественици; недопускане на чуждестранна намеса в този процес и на финансиране от страна на неправителствени организации, частни фондации и лобисти на различни от националните интереси; установяване на прозрачен механизъм за избор на авторски колективи за писане на учебници и съответно прозрачен механизъм за приемане и утвърждаване на учебници.

Необходимо е да предизвикаме интерес от ранна възраст и да мотивираме значително повече млади хора да се насочват към професионално изучаване на природо-математическите и инженерни специалности. Сегашният брой и относителен дял на завършилите бакалаври и магистри по тези специалности е незадоволителен. Не трябва да забравяме, че главно хора с тези професии генерират и внедряват иновациите в реалната икономика. Без наличието и постоянното нарастване на такъв качествен капацитет не можем да се развиваме успешно.

Публични разходи за образование

Източник: Световна банка

Ще постигнем по-добра ефективност във висшето образование и в академичната  наука, концентрирайки финансови и експертни ресурси за стабилизиране на големите университети, в т.ч. Софийския университет “Св. Кл.Охридски”, Техническия университет и Медицинския университет в София, с качество на обучение и активна научна дейност, отговарящи на най-високите критерии. Би било добър знак, ако нашите три водещи университета напредват в международните годишни класации, а защо и да не си поставят амбициозни цели да заемат престижни места сред най-добрите европейски центрове за образование.

Плодотворната научна среда като организация, управление и финансиране днес съществено се различава от миналото. Би било недалновидно да се правим, че не го забелязваме.  Има три възможни сценария за бъдещето на Българската академия на науките.

Първата, най-мрачна перспектива, е да се запази сегашното положение, нищо съществено да не се предприема, правителството да имитира загриженост, гарнирана с мизерно бюджетно  финансиране, да се обезценяват и постепенно приватизират активите на БАН по модела на вече осъществяващата се ликвидация, например на Селскостопанската академия.

Вторият сценарий за реформиране, който не се ползва с подкрепа сред учените, предполага вливане на част от сегашните научни институти на БАН в трите големи национални университета (Софийски университет, Технически университет и Медицинска академия) и по-нататъшното развитие на научната им дейност в университетските  форми, утвърдили се в малки страни с добро образование и продуктивна наука като Израел, Холандия, Финландия и други.

Третият, реалистичен модел за реформиране на БАН, би могъл да бъде реализиран чрез значително увеличение на държавните инвестиции и обществените поръчки за БАН за следващите десет години срещу реформиране на дейността в съответствие с избраните от страната технологични ниши и регламентирано със законови актове отваряне на обновената материална база за ползване от университетите, както и задължително участие на всеки учен в учебния процес и практическата подготовка на студентите.

Наред с това Българската академия на науките би могла да се утвърди формално и неформално като национална почетна институция на най-изявените учени и творци, на мъдреците-академици, които периодично и при необходимост заседават и дават становища и препоръки към обществото по различни актуални и фундаментални въпроси на развитието на страната. Много добър пример за такъв модел е Френската академия и нейните пожизнени 150 членове и 300 член-кореспонденти. Една от най-важните задачи на тази институция би могла да бъде да утвърждава учебниците за образователната система в страната.

Приравняване към статута на колежи на по-малките частни и държавни университети, които не разполагат със собствени постоянни кадри и не развиват сериозна научна дейност, ще бъде справедливо за актуалното ниво на предоставяните от тях образователни услуги. Ако искат да оцелеят и да се развиват, още сега и в близко бъдеще, тези колежи биха могли да се специализират в средносрочно и краткосрочно обучение и преквалификация за нововъзникващи професии, в т.ч. онлайн обучение. Търсенето на нови умения и нови професии ще расте бързо и ще формира една много важна част на образователно-квалификационната система, в която малките колежи, покриващи територията на страната, ще могат гъвкаво, бързо и най-добре да задоволяват тези пазарни нужди.

Източник: Университет на Мериленд

Развитие, с място и за онлайн обучението, следващо промените в технологиите и в световните образователни тенденции, би било движение в перспективна насока за всички учебни заведения. Информационните технологии и новите устройства за свързване, отворените бази знание, социалните мрежи, изкуственият интелект, виртуалната и добавена реалност ще променят все по-радикално начина, по който хората мислят, учат, общуват, забавляват се и участват в обществения живот. Ще се промени още по-радикално и начинът на дефиниране, съхранение, акредитиране и ползване на знанието. През следващите 10-15 години днешните училища и университети могат силно да се реформират, отстъпвайки част от функциите си на онлайн обучението и на някои негови предимства, без да се измества традиционното академично обучение и безценния пряк контакт между преподавател и студент, между учител и ученик. Но все пак - интеракцията между елементите на триъгълника на знанието – образование, наука, бизнес  –  ще придобива нови форми и измерения.

Експерти считат, че прилагането на изкуствения интелект (ИИ) за персонализирано структуриране на съдържанието на обучението не е само решение, което спестява разходи, то също така открива изцяло нов начин на управление на обучението и постигане на по-висока ефективност. Хората се учат по различни начини, с различни темпове в различни области на знанието. Едно от основните нерешени предизвикателства в класните стаи досега е поддържането на баланс между по-бързо учещите се и приспособяването на по-бавните. В тези ситуации адаптивните учебни среди с разумното, внимателно и прецизирано приложение на изкуствения интелект могат да позволят напълно индивидуализирано темпо и програми. Това включва среди, които могат да се приспособят към индивидуалните стилове на учене и могат да работят успоредно. По този начин се създава далеч по-ефективна учебна среда и се увеличават шансовете на различните групи хора да усвояват информацията според възможностите си. Интелигентните учебни среди могат да анализират данни във всички персонализирани случаи на обучение, да препоръчат подобрения и последователност на придобиване на знание, което не би било възможно по друг начин. Освен качеството на обучение изкуственият интелект представлява изключително ценно решение за обучение в индустрии с висока динамика на професионалните знания и умения. Фирмите, които трябва непрекъснато да актуализират материалите си за курсове, ще се възползват от адаптивните учебни среди.

Би било полезно да се обмислят и проведат и други мерки, в т.ч.:

  • Министърът на образованието да се избира само  сред хабилитирани кандидати с висок интегритет и успешен професионален опит в образованието, като утвърдени директори на училища, ректори на университети и ръководители на университетски катедри;
  • Въвеждане на по-високи изисквания за квалификацията и опита на кандидатите в конкурсите за директори на детски заведения и училища;
  • Съществено повишаване заплащането на учителите и университетските преподаватели над средното за страната и издигане на техния обществен престиж; конкурси за избор на най-добрите кандидати за всяко учителско и преподавателско място; диференцирано заплащане в зависимост от получената атестация; ежегодни задължителни курсове за повишаване квалификацията и периодични атестации на учителите в общинските и частни детски заведения и  училища;
  • Трикратно увеличаване на сегашното бюджетно финансиране на образователната система; пренасочване на повече средства от еврофондовете към образованието;
  • Повишаване на изискванията и критериите за акредитация на детските заведения, училища и университети; закриване или сливане на неотговарящите на изискванията;
  • Държавни и частни стипендии за ученици и студенти с постоянен отличен успех и за особено талантливи и изявени в природоматематическите науки, независимо от средния им успех;
  • Стимулиране на обучението на български студенти във водещи чужди университети; подпомагане чрез стипендии и банкови заеми срещу задължение за работа в България;
  • Привличане на високообразовани талантливи млади чужденци за постоянна работа и местоживеене в България;

Очевидно е, че в обществото и в бизнеса трябва да вземат връх образованите, квалифицирани и добре възпитани граждани, за да запазим демокрацията, свободата и шансовете си за развитие. Равенството между неукия и образования, между нагаждача и експерта, между разрушителя и съзидателя, между обяснителя и визионера не допринася по никакъв начин за прогреса. Толерирането на политически верните назначения пред силните професионални алтернативи задръства администрацията с паразити и деморализира институциите. Всичко това отблъсква и демотивира болшинството способни млади хора да се занимават с политика и държавна кариера. Тази тяхна пасивност и неспособност да се борят и оцеляват отваря безпрепятствено пътя на посредствеността към властта. Когато критична част от най-добрите и подготвени умове с волеви характери съзреят за своята отговорност да се заемат с обществените дела, тогава ще настъпи истинската положителна промяна в нашия обществен живот. Не по-рано. Дотогава ще търпим мимикрията на известните трагикомични, некомпетентни и цинични персонажи.

2. ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

Здравеопазването е един от трите най-съществени фактора за пълноценен човешки живот, както и за развитието на човешкия ресурс. Българската здравна система по общо мнение не действа ефективно през последните 30 години. Нещо повече: тя е подложена на риска от своеволно вмешателство на всеки новоназначен чиновник; тя е „златна кокошка“ на фармацевтични компании и търговци, на псевдо-лекари и „здравни мениджъри“, всички заедно фокусирани повече върху здравния бизнес, отколкото  върху лечението на пациентите.

Нуждаем се от радикално преосмисляне, предефиниране и регулиране на пазарната страна на системата, наречена преди много години с многозначителното име „хуманитарна медицина“; на организацията на здравеопазването, особено за децата; за предпазване от некачествени ваксини и свръхваксиниране, предизвикващо имунна недостатъчност и аутизъм; да прекъснем наглата неприкрита бизнес-обвързаност „лекар – фармацевтична компания – фармацевт –  Здравна каса – Здравно министерство“;  да организираме равнопоставен достъп до  спешната и базова медицинска помощ във всички селищни системи; да постигнем прозрачно разходване на публичния многомилиарден бюджет на Здравната каса; да въведем реална конкурентност на кооперативни здравноосигурителни каси с Националната каса. Горното не омаловажава професионализма и всеотдайността, характерни за голямата част от българските лекари, сестри, фармацевти и помощен персонал в ежедневната им работа с пациентите. Само благодарение на техния професионален интегритет здравната ни система продължава да функционира задоволително, макар и с много проблеми.

Източник: Световна банка

Ключът към бъдещето на здравеопазването, според Световната здравна организация, е да се промени начина на мислене на политиците, изпълнителите на медицинска помощ и представителите на обществото. Всички те трябва да престанат да гледат на здравеопазването като на система за борба със заболяванията и да започнат да поставят фокуса върху прeвенцията на здравето и доброто физическо състояние. Успехът изисква политическа подкрепа, технически и административни иновации и промени в разпределението на финансовите ресурси и други активи.

По-нататък ще приведем препоръките на американския технологичен експерт д-р Берталан Меско за реформиране на здравеопазването в началото на 21 век. Той подчертава, че единственият ясен път да направим медицината по-ефективна и хуманна е да подготвим професионалистите и пациентите за внедряване на преобразуващите технологии в цялата система на здравеопазването. Доминиращата сега медицинска технология за диагностика е твърде стара: 200-годишният стетоскоп (слушалки за слушане на гърдите и сърцето), 135-годишното устройство за измерване на кръвното налягане и 70-годишния дефибрилатор (устройство за активиране на сърдечната дейност с електрически импулси) са все още верни спътници на докторите навсякъде по света.

Източник: http://medicalfuturist.com

Източник: http://medicalfuturist.com

През последното десетилетие сме свидетели как преобразуващите технологии завземат нови територии и дават немислими доскоро възможности за диагностика и лечение. Стотици хиляди хора имат достъп до генетичните си данни, разкриващи какви са медицинските условия, към които са възприемчиви. Носещите се дигитални устройства ни позволяват да измерваме жизнените показатели и параметрите на здравето навсякъде и по всяко време. Точността на хирургическите роботи позволява на лекарите да изпълняват преди това невъзможни процедури. С телемедицината, интелигентните алгоритми и средствата за проследяване на здравето, които дават възможност за поточно предаване на медицински данни от всеки дом, пациентите няма да чакат седмици за среща с лекар или да се диагностицират, а ще получат незабавно необходимата им помощ. Проучванията показват, че медицинските резултати се увеличават и разходите намаляват, когато технологиите, прилагащи изкуствен интелект, се комбинират с биологичния интелект и човешкото докосване на лекарите.

Източник: http://medicalfuturist.com

Екзоскелетите вече позволяват на парализираните хора отново да ходят, а умни алгоритми помагат да се анализират образите от ядреномагнитния резонанс. Приложения и услуги като IBM Watson, интелигентно следене на здравето и евтина секвенция на генома ще предадат още повече мощ на пациентите, които ще могат да вземат медицински решения без да се консултират с лекари. Но без експертизата на лекарите, пациентите днес могат да станат жертва на дезинформация или дефектна технология.

За да се включат активно преобразуващите медицински технологии, трябва да се предприемат следните основни стъпки:

  • Подобряване на медицинското обучение, съчетаващо дигитална и здравна грамотност, за да подготвим поколение лекари, които са отворени за технологии и иновации;
  • Да образоваме пациентите, за да се възползват от новите технологии и да поемат отговорност за собственото си здраве. Майо клиника в САЩ и други здравни заведения вече предоставят отворени, подробни и надеждни онлайн ресурси за стотици заболявания;
  • Здравните регулатори трябва също да се обучават, за да разбират бъдещите промени.

ПАЦИЕНТИТЕ В ЦЕНТЪРА НА ЗДРАВНАТА СИСТЕМА

Трансформиращите технологии водят до огромни структурни промени в традиционната система на здравеопазване. От хиляди години само лекарите са могли да придобият, да имат достъп до медицински данни и да вземат медицински решения. Пациентите са били само субектите на здравеопазването, а не партньори. Днес пациентите са много повече информирани от надеждни (и ненадеждни) източници в Интернет и очакват повече от комуникацията си с медицинските екипи. Фокусираната върху пациента здравна система вече възниква. Въвеждането на електронните досиета на пациентите ще позволи да се управлява по-ефективно и своевременно здравословното им състояние. Мобилните приложения за здравни услуги навярно скоро ще редуцират необходимостта от посещения при джипитата. По-взискателните пациенти ще изискват  нови персонализирани, достъпни и прозрачни услуги и обслужване. Постоянната свързаност и комуникация ще позволи част от лечението да се пренесе в къщи. Текущите цифрови технологии за здравеопазване, като проследяване на здравето, засега обаче осигуряват само необработени данни, разчитането на които изисква експертизата на обучени лекари.

Бъдещето ще постави в центъра на здравеопазването тези пациенти, които ще бъдат готови да поемат отговорност за здравето си. За да стане това реалност, всеки участник в здравеопазването трябва да изпълни своята роля. Лекарите трябва да са готови да работят с пациентите като с равноправни партньори. Регулаторите и администраторите трябва да проектират грижи с пациенти за пациенти. Това ново равновесие ще доведе до подобряване на ефективността и мотивацията на пациентите за по-добро управление на тяхното здравно състояние. Проучванията показват, че включването на пациенти в медицински решения води до по-големи клинични ползи и намалява разходите.

ДИГИТАЛИЗИРАНЕ НА ЗДРАВНАТА ИНФОРМАЦИЯ

Текущите системи за здравеопазване са доминирани от хартиени процеси, които не могат да бъдат измерени и анализирани толкова лесно, колкото цифровите. Сегашната фрагментирана здравна организация предстои да се замени с интегрирана, напълно свързана мрежова, дигитализирана, децентрализирана, демократизирана и прозрачна за пациентите организация.

Източник: McKinsey Global Institute

Дигитализирането ще позволи широк достъп до подобрено здравеопазване. Възходът на дистанционната диагностика и медицина не означава край на „човешкото докосване“ в медицината, както се страхуват много хора. Напротив, по-лесно е цифровите данни да се споделят и да се консултират, като се открива пътя за наистина персонализирана грижа там, където тя е най-необходима.

Трябва да дигитализираме здравните грижи и да гарантираме, че всеки има достъп до качествени и достъпни грижи, без риск от злоупотреба с частни здравни данни. Това ще стане възможно чрез:

  • Широко достъпни устройства и сензори, които записват здравни данни.
  • Разработване на интегрирани системи, които да могат да съхраняват и анализират, да разширяват разбирането ни за заболяванията и да измерват ефективността на лекаря.
  • Проектиране на интелигентни алгоритми за подпомагане на вземането на решения, предписване на персонализирано лечение и осигуряване на съответствие с терапията.
  • Осигуряване на достъп до собствените здравни данни като основно човешко право.
  • Защита на данните за здравето и личния живот на пациентите от злоупотреба с информация.
  • Достъп до медицински услуги от дома.

ПРОМЯНА НА ФОКУСА НА ЗДРАВНАТА СИСТЕМА ОТ ЛЕЧЕНИЕ КЪМ ПРЕВЕНЦИЯ

Никога досега науката не е разбирала по-добре медицинските условия и основните причини за редица заболявания. Комплексни явления като биологията на рака или причините за диабета са документирани за първи път през последните няколко десетилетия, като се анализират все по-нарастващото количество медицински данни. Но мнозинството от хората все още не са наясно с последствията от доказано нездравословни навици - най-вече заседнал начин на живот, нездравословно хранене или прекомерна консумация на алкохол. Или по-скоро - промяната на поведението се оказва най-трудното препятствие за всеки човек. В структурата на причините за смърт през 2015 г. продължават да доминират болестите на органите на кръвообращението с 65.4%, следвани от раковите заболявания - 16.4%. Много висок е процентът на преждевременна смъртност под 65 години, общо 21.4% (28.3% при мъжете и 13.9% при жените).

Превенцията навярно ще е по-лесно постижима чрез новите здравни сензори. Носещите се, поглъщаеми и смилаеми сензори вече осигуряват достъп до данни в реално време, висока точност, помагайки на всеки да разбере моментното си здраве и да реагира адекватно. Още по-важно е, че това разбиране стимулира промяната на поведението и може да доведе до здравословни навици. Въпрос на време е сензорите да стават все по-удобни, по-евтини и достъпни за всеки.

Превенцията трябва да стане основна част от лекарската професия. Добрият лекар на бъдещето трябва да е и професионалист по здравословно хранене и здравословен начин на живот. Неговият личен пример е важна част от ефективността на съветите, които дава на пациентите.

Обществени разходи за здравеопазване, % от БВП:
_____България, -----ЕС

Източник: ttps://gateway.euro.who.int/en/hfa-explorer

Подготовката и възпитанието на лекари, медицински сестри, фармацевти и лаборанти е особено важна и почитана  обществена дейност от времето на Хипократовата клетва досега, поради нейната пряка ежедневна материална и ефирна съпричастност към въпросите на живота и смъртта. Тя никога не е била по дефиниция и не може да бъде само предмет на студена пресметливост, както всичко останало в пазарната икономика. Нашето общество трябва да се поучи от най-добрите практики по света, от грешките и достойнствата на системите, които ние прилагахме в миналото и сега, да намери оптимално решение за следващите десетилетия. Това решение трябва обезателно да включва редом с интересите на пациентите, и материалните интереси на медиците, в т.ч. и условия за прекъсване на нестихващата емиграция на квалифицирани млади български лекари и сестри.

Едно от най-ценните наследства на миналото е Медицинската академия в София – международно признат многофункционален научен, учебен, лечебен и квалификационен медицински регионален център. Ние трябва да продължим да развиваме това заведение като национален център на здравеопазването и внедряване на новите медицински технологии.

Нарастващите по количество и качество здравни услуги ще изискват много повече медицински персонал. Световната здравна организация оценява недостига на персонал към 2035 г. на 13 милиона души глобално. За нашата страна този проблем ще се утежнява поради миграцията на квалифицирани кадри към по-развитите страни с по-високо заплащане. Медицинското образование обаче все още е съсредоточено главно върху стари, доказани технологии, оставяйки студентите неподготвени да приемат модерните и дигиталните методи. Доверието в лекарите може също да бъде застрашено от технологията. Въпреки че медицинските резултати и диагностика никога не са били по-добри, доверието в лекарите е на най-ниско ниво в историята дори в САЩ, което е особено очевидно в популярността на алтернативните терапии и движението против ваксините.

Източник: http://medicalfuturist.com

Ускореното навлизане на нови технологии в здравеопазването се съпровожда с увеличение на капиталовите разходи и цената на услугите. Развитието на системата ще бъде блокирано, ако няма икономически растеж, нарастване на доходите на населението и приходите в бюджета. Очевидно е, че за по-добро здравеопазване също няма друго магическо решение, освен ускорено развитие на икономиката и нарастване на доходите. Алтернативата е бутиково, много скъпо лечение за 1-2 % богати пациенти, средно качество със средни цени за останалите и редуцирано до минимум обслужване за групата на бедните хора, която все повече ще расте. Неприемлив, но за съжаление напълно възможен сценарий на задълбочаване на неравенството, ако не се заемем сериозно с икономиката.

Издигането на дистанционния постоянен мониторинг на начина на живот, храненето, състоянието на организма и превенцията като приоритет, генните, био и нано технологиите, принтирането и замяната на органи, роботизираната хирургия, имплантирането на нано устройства и сензори ще ни дадат възможност в близко бъдеще да редуцираме заболяванията и да удължим пълноценно живота на сегашното младо поколение вероятно над 100 години. Този голям жизнен хоризонт ще открие неочаквани решения за реализация и за смисъла на човешкия живот, които не се вместват в сегашните ни представи.

ЗДРАВОСЛОВЕН НАЧИН НА ЖИВОТ НА ДЕЦАТА И МЛАДИТЕ ХОРА

Трябва отделно да разгледаме и да изберем мерки, които евентуално ще доведат до доминиране на здравословния начин на живот на децата и младите хора, поради изключителната важност на този въпрос за бъдещето на нацията. Той далеч не е само предмет на здравеопазването.

Падането на възрастовия праг на заболявания като автоимунните, сърдечносъдовите, раковите, диабета, влошеното здраве и затлъстяването на децата в най-ранна възраст са изключително тревожен и неоспорим факт. Официално, поради неадекватно занижения стандарт, само 20% от учениците имат наднормено тегло, но очевидно те са много повече. Нездравословното хранене и ниската физическа активност имат най-голям принос за влошените здравни показатели на децата. Над 27% от момичетата и 21% от момчетата под 19 год. редовно пушат. Расте процентът на употребяващите алкохол младежи от най-ранна възраст. Алкохолът, по данни на Световната здравна организация, е третият по значимост фактор на риска за здравето след тютюнопушенето и високото артериално налягане. Държавата и обществото за съжаление подценяват сериозността на проблемите на здравния статус на младото поколение, негласно толерират и неглижират тези явления, в полза на бизнеса, разбира се. Приетото законодателство за тютюнопушенето не се изпълнява, въпреки известните огромни финансови разходи за лечение на предизвиканите по-късно заболявания. Тук не е нужно да привеждаме още статистически данни за влошаващото се здраве на хората над 25 години. Те са  известни, но не пораждат активни действия за превенция.

Източник: http://medicalfuturist.com

Издигането на здравословния начин на живот и хранене на децата и младите хора като първостепенен личен и обществен императив не търпи отлагане. Бихме могли незабавно да започнем с въвеждане от най-ранна възраст в училищата на задължителен предмет „здравословен начин на живот“; бихме могли  да ангажираме най-популярните българи в обществена кампания за здравословен живот и хранене и навярно повечето от тях ще се включат безвъзмездно.

Нуждаем се от радикално преосмисляне, строга държавна регулация и контрол по цялата хранителна верига за недопускане на производство и търговия с некачествени вредни храни; завишени стандарти за градиентите, суровините и процесите на производството и търговия на висококачествени детски храни със специален сертификат за здравословно хранене; задължително здравословно хранене в общинските и частни детски заведения и училища по национално утвърдени рецептури с биохрани; въвеждане на постоянен обществен контрол на качеството на храните; забрана за продажба на малолетни на газирани и подсладени безалкохолни напитки, както и на всички продукти с повишено съдържание на захар и химически оцветители и подсладители; забрана на рекламите на храни и напитки, съдържащи захар и химически оцветители за деца и непълнолетни; въвеждане на строга наказателна отговорност на производители и търговци на нездравословна храна за деца и подрастващи.

Трябва да обединим усилия за обществен натиск и да прекъснем порочния бизнес модел, базиран на преследване на печалби в производството на храни, лекарства, медицински услуги и медийна продукция за деца. „Дългата“ алчна ръка на пазара и „свободата“ децата сами да избират продуктите в тези области  води ускорено цялата нация към физическа деградация. Необходима ни е принципно нова регулация, за да спасим децата от съдбата на несъзнателно самоунищожаваща се биомаса.

По данни на Световната здравна организация България е на първо място сред 43 страни по ранен полов живот на младите хора под 15-годишна възраст, 27% от анкетираните са имали сексуален контакт под 13 години. Националната статистика сочи, че средно 6000 деца ежегодно се раждат от майки под 18 и дори под 15 годишна възраст, над 9% от всички новородени. Можем само да гадаем какво се случва в живота на тези деца и на техните майки-деца. Ако добавим числото на регистрирани и нерегистрирани аборти от малолетни, ще получим една нерадостна картина. Знаем, че причините са много, но една от тях е липсата на задължително навременно сексуално образование  в училище.

Автопортрет  на  Владимир Димитров - Майстора

Българската култура е създала и продължава да създава ярки, непреходни общодостъпни и елитарни ценности, които осмислят живота ни и го изпълват с красота, извисеност и одухотвореност. Тя е онзи магически дух, който прониква навсякъде, тихо, но категорично ни обединява или разделя и ни прави различно ценни и значими сред другите култури. През вековете уникалността на българската култура се е формирала от най-дълбоката древност, през класическата гръко-римска епоха, православното християнство, кирилицата и влиянието на съседните култури – турската, руската и западноевропейската. През последните три десетилетия, и за добро, и за лошо, силно ни въздейства американската масова култура, налагана предимно чрез продукцията на Холивуд и медиите. Съвременните комуникации предоставят безплатен и лесен достъп до постиженията и проблемите на всички световни и на хиляди местни култури. Това не може да не ускорява процеса на тяхното взаимно влияние и проникване. Не се изискват специални познания, за да забележим, че тази нова свързаност е възможност за обогатяване и развитие на силните и опасност от заличаване и изчезване на слабите култури.

С културата си често и с право се гордеем, а понякога се налага да сведем очи и да се срамуваме. Колко много поводи имаме да се притесняваме от масовата си култура: от занемарените сгради и мръсни улици, през езика на чалгата и циничните реклами, до примитивните медийни и политически герои. За съжаление често неволно в паметта изплува стихчето “…Ех, да беше жив Алеко, нямаше да му е леко…” Днес да запазим културата си, означава да развиваме най-доброто в нея, създавайки нови оригинални ценности. Бързо да се отърсим от проблемите в народопсихологията си, добре изяснени в трудовете на бележити писатели и учени в миналото и настоящето. Да разширяваме и утвърждаваме общото, което ни свързва с другите култури. Това не може и не бива да става със забрана, самоизолация, нито по задължение, но не може и не бива да остава без адекватни защитни реакции на обществото и без регулация от страна на държавата. Дискусията за Инстанбулската конвенция през последните месеци е най-добрият пример как обществото трябва да приема или отхвърля съществени промени в ценностната си система. Предстои да разберем дали държавните ни институции са на нивото на обществото.

Източник: https://cultureiceberg.com

Ако заложим на пътя на ускорено развитие, трябва да се погрижим преди всичко за образованието и възпитанието  на децата и младежите, за което стана вече дума. Културата е активна интегрална част на процеса на израстване на хората. Без да включим културните среди и средства в усилията да се преродим на по-високо ниво, няма да се справим. Изкуството трябва буквално да влезе в нашите детски градини и училища. Творците могат да направят много повече в непосредственото общуване с децата, откривайки душите им към красотата на човека и природата. Можем да осигурим безплатен достъп на всички деца и младежи до държавните театри, музеи, изложби, концерти. Да ангажираме медиите, социалните мрежи и популярни личности за трайно налагане в масовото съзнание на доминиращи жизнени стереотипи на основата на непреходните класически морално-етични ценности, висока духовност, творческа изява и здравословен начин на живот, укрепване на семейството и органичните връзки във всички групи на нашето общество.

Подкрепата на културата от страна на държавата и бизнеса трябва да е постоянен приоритет. Докато държавата е бедна, успелите богати граждани имат моралното задължение да подпомагат културата и талантите. Но не подчинявайки ги на привнесени свои интереси, а да го правят последователно, безусловно, безкористно и …тихо. Шумът и блясъкът в тази дейност сам по себе си говори за ниска култура и примитивен етичен код на всички участници.

Изискванията на обществото и държавата към културните стандарти на средата за живот би трябвало да са несравнимо по-високи. Не може да сме доволни от това, което сме създали и проектираме да направим. Дори през непретенциозен поглед голяма част от средата ни за живот и развлечения изглежда кичозна, мизерна и бездушна. Все още сме далече от най-добрите практики на организационна и бизнес култура. Не е нужно повече излишно да се самобичуваме, можем и трябва да се променяме и развиваме.

Източник: https://culturalconflict.wordpress.com

Наложително е законодателно да регламентираме задължителни рамки за високо културно съдържание в медиите. Медиите са средство за културното опазване на нацията и не могат да следват само търговски модели на съществуване като всеки друг бизнес. Медиите по своята природа, овластени днес с технологичен и лицензен монопол, са един от най-мощните фактори за масова манипулация, за духовна деградация или за развитие и извисяване на всеки един от нас.

Активното професионално маркетиране и брандиране на българските културни продукти на международния пазар сега е достъпно с използване на новите технологии и може да донесе заслужено признание на творците, както и нови източници за финансиране.

По пътя напред можем да създадем условия за развитие на таланти във всички сфери на културата. Но най-важното е да подобрим съществено средата на живот, да образоваме младите хора и да издигнем културното ниво на обществото високо, високо. Вместо да си пожелаем обичайното „да се надяваме“, да се амбицираме и да работим така, че след време да говорим за значим социално-икономически напредък, в т.ч. за нов „златен век“ на българската култура. Тя е неразделна и важна част от съвременната  българска мечта. Алтернативата е влиянието на глобалните култури да стопи постепенно айсберга на древната българската култура до нивата на музейна ценност. Това ще бъда тъжен, но логичен край на нихилизма, чуждопоклонничеството и безгрижното отношение към собствената ни уникална цивилизационна идентичност.

Изграждането на качествен човешки интелектуален и духовен потенциал на нацията е наука и изкуство, което всеки един от нас поотделно и всички заедно като общество трябва търпеливо да усвоим и да надграждаме през собствения опит, познание и амбиции. Границите за развитие на всеки един от нас бързо се разширяват. Никога условията не са били по-добри.

Очаква ни екзистенциален скок – втора когнитивна и духовна революция. За добро или за лошо - предстои да разберем. Но ще бъде фатална грешка, ако изберем ролята на пасивни наблюдатели. Трябва да участваме - всеки със своята позиция - в развитието на този процес.

***

Запознайте се с пълния текст на Визия за България и се присъединете към каузата!

Споделяне:
8158

Вашите предложения за редакция на тази статия

Все още няма предложения за редакция към статията.

Вашите мнения

Борис Балкх
28 април 2018 17:16

Ремонт и освежаване на съвременната цивилизация е възможен, но дали е необходимо, след като тя отдавна е поела в грешна посока и както и да я променяме ще си е все същата грешница. Ще ни трябва нова цивилизация. А това означава нови основи - ново, задълбочено мислене за хората и общество, както и за майката природа, за да установим необходимото равновесие между тях.

Моето предложение е тук: https://www.academia.edu/30797978/%D0%9E%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0.pdf

Димитър Димитров
28 април 2018 14:32

Предлагам "и свръхваксиниране, предизвикващо имунна недостатъчност и аутизъм;" да отпадне от текста. Няма нито едно научно изследване, което да подкрепи това твърдение.
С позоваването на тази конспиративна теория иначе чудесната статия силно олеква.

Миролюб Теслов
28 април 2018 13:55

4. Ценностна система на обществото -
детрониране на основната ценност на обществото в 30-годишния преход - егоизма.
Личният успех да се мотивира от успеха на цялото общество, а не от алчност и егоизъм.