Напишете дума за търсене
Това, което е добро за Буда, може да не е добро за вас.Буда
Във всички социални групи на българското общество твърдо се е загнездило убеждението, че нашите основни беди се дължат на факта, че сме малка страна и територия, топящ се народ и други подобни удобни оправдания за неспособността ни да се справяме успешно. Това е втората по популярност теза на дежурните обяснители в медиите и в частните разговори след доминиращата теза, че за всичко е виновен проваленият елит. Останалата пасивна част на обществото, разбира се, е изначално невинна жертва .
Но дали това е така? Да разгледаме какво правят другите малки и дори по-малки от нас страни през последните десетилетия, преди да решим какво трябва да правим самите ние оттук нататък.
Малките страни с население под 10 милиона са 100, средните – с население между 10 и 25 милиона – 34, а големите – 47. През последните десетилетия, в условията на либералния капитализъм, успелите в развитието си малки страни прилагаха приблизително общи ключови подходи и стратегии като:
Силните държавни институции, ползващи се с доверие в обществото, фокусираният върху икономическото развитие политически и бизнес елит, както и инвестициите в образованието и квалификацията на човешкия капитал, са трите фактора, допринасящи най-много за успеха на малките страни.
Безспорно, над 25 страни с население под 10 милиона души се справят по-добре от големите в динамиката на съвременното икономическо развитие. Само малка част от тях са били успешни и преди 50 години. Да си малък днес не е недостатък априори. Би могло да бъде голямо предимство, ако имаш правилна визия и дългосрочни стратегии, нарастващ количествено и качествено човешки ресурс, последователно преследващи целите си креативни личности и интегрирани обществени групи.
Но да не забравяме, че успехът на развитите малки страни е постигнат главно във втората половина на 20 век. Част от техните формули на просперитет са приложими и днес, други – не. Винаги е така, не можеш да копираш миналото на най-добрите и да очакваш да ги настигнеш. Трябва да се потрудиш самостоятелно, да проявиш творчество и да намериш свой път към успеха в променените условия. Успехът не е дълга права улица с еднопосочно движение. Успехът и неуспехът са двете страни на движението напред, чиято сложна крива не може да се предвиди. Тя се формира уникално и ексклузивно във всеки един момент от хората на разума и на действието, от тези, които творят настоящето и едновременно чертаят контурите на бъдещето.
Сингапур е най-яркият и популярен пример на малка, бедна и неграмотна страна от третия свят, изминала за 50 години пътя до първите три места в основните световни класации; превърнала се в привлекателен дом за високотехнологичната индустрия и научноизследователската дейност. Върховенство на закона; среда, насърчаваща бизнеса, иновациите, растежа и образованието; добре интегрирано и икономически мотивирано активно население от само 5.6 милиона души. Казват, че този успех се дължи на други обстоятелства и е подпомогнат от много, различни от местните, мощни интереси. Дори това да е вярно в голяма степен, можем само да признаем, че Сингапур се е възползвал по най-добрия начин от стечението на обстоятелствата.
Стартиралата през 2014 г. Smart Nation Vision има за цел да използва цифровата технология, за да превърне Сингапур в „първата умна страна в света“. Усилията за цифровизация се съсредоточават върху прилагането на редица инфраструктурни, регулаторни и иновационни средства:
Няма сериозен изследовател на обществата, който да не поставя в основата на успеха на нациите, редом с другите фундаментални фактори, и тяхната способност да формулират и отстояват своя уникална култура, етична и ценностна система, дългосрочно стимулираща развитието им. В края на 20 век правителството на Сингапур публикува Бяла книга на ценностите, обединяващи гражданите както следва:
Самюъл Хънтингтън в „Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред” отбелязва: „През януари 1989 г. президентът Уи Ким Уи в тържественото си слово при откриване на парламента изтъкна, че 2,7 милиона сингапурци са изложени на широки външни културни влияния от Запада, което „ги поставя в съприкосновение с нови идеи и технологии от чужбина“, но също така ги „прави уязвими“ и за „чужди стилове на живот и ценности“. „Традиционните азиатски представи за морал, дълг и общество, които са ни поддържали в миналото — предупреди той, — отстъпват място на един по-западен, индивидуалистичен и егоцентричен светоглед.“ Необходимо е, продължи той, да се откроят онези ключови ценности, които са общи за различните етнически и религиозни общности в Сингапур и „които олицетворяват това да си сингапурец“.
И още:
„Сингапурският проект представлява един амбициозен и просветен опит да се дефинира сингапурска културна идентичност, която се споделя от етническите и религиозните общности и която я отличава от Запада. Без съмнение, едно изброяване на западните и особено на американските ценности би дало по-голям превес на правата на индивида в сравнение с тези на общността, на свободата на изразяване и на истината, пораждана от борбата на идеи, на политическото участие и на конкуренцията, както и на властта на правото в противовес на властта на просветени, мъдри и отговорни управници. Макар вероятно да биха допълнили сингапурските ценности и да не биха класирали много високо някои от тях, малцина са онези хора от Запада, които биха ги отрекли като недостойни. Поне на едно базисно равнище на „тънкия“ морал между Азия и Запада съществуват общи полета. Освен това, както изтъкват мнозина, независимо от степента, в която разделят човешкия род, главните световни религии - западното християнство, православието, индиузмът, будизмът, ислямът, конфуцианството, даоизмът и юдейството - също притежават общи ключови ценности. Ако хората въобще някога успеят да създадат универсална цивилизация, тя ще възникне постепенно чрез изучаване и разширяване на тези общи полета. Така, в допълнение към правилото за въздържане и правилото за съвместно посредничество, третото правило за мир в мултицивилизационния свят е правилото за общите полета: народите на всички цивилизации трябва да търсят и да се стремят да разширяват общото между тях и народите от други цивилизации ценности, институции и социални практики.”
Не би могло да се каже по-добре защо не трябва да бъдем крайни, осланяйки се единствено на своята уникалност, нито да изпадаме в другата крайност - да копираме сляпо ценностите на другите. Общото и различното едновременно обединяват и взаимно обогатяват народите по света.
Можем да дадем и друг пример, намиращ се по-близо до нас.
Сингапур и Естония са много различни страни по всички показатели, с изключение на два: преди 30 години са заложили на технологиите и днес продължават да обвързват развитието си във всички области преди всичко с технологиите; преди 30 години са избрали образованието за национален приоритет и днес децата им заемат първите три места във всички класации за знания и умения, получени от средното образование.
Малка Естония няма природни богатства, територията й е 40% от територията на България и има само 1.3 милиона жители, от които 69% естонци, 25% руснаци и 6% други националности, главно от страните на бившия СССР. Стартирала едновременно с нашата страна пазарни и демократични реформи, днес Естония има модерна икономика и държавна администрация, напълно дигитализирани. Ще покажем хронологията на този успех и неговите проекции в бъдещето така, както държавната агенция e-Estonia го описва в сайта си:
НИЕ ПОСТРОИХМЕ ДИГИТАЛНО ОБЩЕСТВО, ВИЕ МОЖЕТЕ СЪЩО.
НАШИТЕ АМБИЦИИ ЗА БЪДЕЩЕТО:
Амбициозно, нали? И последователно.
Всъщност, Естония се отказва от аналоговите системи в обществото и прави всичко дигитално и онлайн. През 2000 г. Естония стана първата страна в света, която обявява достъпа до Интернет като основно човешко право и въвежда безплатен достъп. През същата година тя приема закон за електронните подписи и ликвидира писането на книжни документи. Оттогава министрите нищо не подписват с мастило, включително и законите.
Държавата създава средата, в която предприемачеството процъфтява. През 2003 г. в Талин е основан Skype, а през 2011 г. е продаден за 8.5 милиарда долара. Младите естонци-създателите на Skype, станали за 8 години милиардери, влагат богатството си в нови успешни стартъпи пак в Талин, привличайки също едни от най-големите рискови инвеститори от Америка и цяла Европа. Естония е държавата с най-широко приложение на блокчейн технологията, още от 2008 година, когато тя е била известна само на тесен експертен кръг.
Проектът е-Резидънс вече привлече 33 438 души от 154 страни, включително и 123-ма българи. Естония планира до 2025 г. да има 10 милиона е-резиденти.
В Талин на площ от 360 кв м. е разположен шоурум, наречен е-Естония. До началото на 2018 г. шоурумът е посетен от 2 700 правителствени делегации и 45 000 посетители от 130 страни, с които естонците безвъзмездно и щедро споделят уникален успешен опит в изграждането на своята е-държава.
Да се надяваме, че българските политици и държавници един ден ще узреят да изберат верния път и за нашата страна, учейки се от успеха и грешките на другите малки страни с големи амбиции.
***
Запознайте се с пълния текст на Визия за България и се присъединете към каузата!
Все още няма предложения за редакция към статията.
Трябва да сте влезли в системата, за да предложите редакция.
Опасявам се, че авторите на "Изпитани формули на успеха" са жертва на съвременната икономическа "наука". Когато стане дума за Южна Корея, Тайван и Сингапур, днешната икономическа наука забравя цялото минало на тези страни и представя днешните им практики като формула на успеха. Само че днешното състояние на тези страни е резултат на тяхното минало от Втората световна война насам. Живко Гиргинов ви е написал, че Сингапур и днес е авторитарна страна. Пропуснал е да напише, че държавната администрация е тази, която по авторитарен начин постига икономическото развитие на Сингапур. Да, с чужди инвестиции, но контролирани, само във високотехнологичния сектор и с поставени условия пред инвеститорите.Южна Корея и Тайван следват същия път, само че не използват чужди инвестиции. И те са диктатури в продължение на няколко десетилетия, в които реално се извършва икономическото догонване на развитите страни. И двете през този период приличат много повече на НРБ отколкото на РБ. Икономическото развитие е контролирано и ръководено от държавите, а не е оставено на частния сектор!Общата схема на икономическо догонване и трайно икономическо развитие не е запълване на ниши в условия на свободен пазар, а в държавно управлявано усвояване на технологии зад стените на протекционизма. Навлизането на международните пазари става тогава, когато производствата на догонващата страна станат конкурентноспособни на отворения пазар. Така тук резултатът от няколко десетилетия икономическо развитие се пробутва като рецепта за икономическо развитие, вместо методът, който е постигнал този резултат. Повече по темата можете да намерите на моя сайт https://antipropaganda.eu/. Принципите на икономическо развитие са очертани в критиката ми на визията на БСП https://antipropaganda.eu/ViziaBSP.html.А "успехите" на Естония няма даже да ги коментирам. Преди време бяха любима "дъвка" на соросоидните НПО.
Случва се понякога и хора с посредствени познания в областта на обществознанието, да правят отлични обобщения на хилядолетни илюзии и заблуди. Такъв е случаят с коментара на г-жа Веселена Христова ”Аз имам визия за един идеален свят, но ние сме много далеч от постигането му все още.И все пак от някъде трябва да се започне. И според мен трябва да се започне от промяна в съзнанието на хората, което ще се промени, ако се даде реална възможност на всеки да изказва мнение по въпроси, които го касаят.”Тук госпожата ни казва: аз и малцина като мен, в главите на които Всевишният е вложил „визия за един идеален свят”, сме тези, които трябва да превъзпитат, т. е да променят съзнанието на хората, което е първото условие за реализацията на визията ни. Казвам „Всевишния”, защото, в този случай, друг не би могъл да свърши тази работа. А дали вече действително съществуващата „реална възможност на всеки да изказва мнение по въпроси, които го касаят.” ще промени съзнанието на нещастното множество, за да реализира „визията за един идеален сят”? Силно се съмнявам!
Привет на екипа на “Визия за България” и поздравления за начинанието!Мой приятел, който поддържа фейсбук-страницата на групата “Закон за националното достойнство”, в която съм член, ми изпрати линк към статията, под която пиша този коментар тук. А той ще е дълъг, вземете си отпуска :)Живея и работя в Сингапур от 10 години насам и взимам отношение по темата “Изпитани формули на успеха”, тъй като се анализира успешния модел на общественото устройство в Сингапур. За другата държава, приведена като пример - Естония - нямам непосредствени наблюдения и изводи, и съответно няма да коментирам.Започвайки от цитата в самото начало: “Това, което е добро за Буда, може да не е добро за вас. (Буда)” - действително това е много подходяща сентенция, в която изкристализира мъдростта на Изтока, че дори универсални понятия като “добро” биха могли да действат с обратен, негативен, заряд в различни условия, среда и време.Все пак, анализирането и изучаването на чуждестранни модели на устройство - и успешни, и неуспешни такива - е много необходимо; дори и те (в частност - успешните) да не са директно приложими за българската действителност. Всъщност, общите изводи и приведени факти в статията са изцяло верни - дума по дума могат да се съпоставят и удостоверят с действителността (имам предвид - тук, в Сингапур, от където пиша). Предполагам обаче, че авторът на статията не е пребивавал дълго време тук, ако изобщо е. Истината, която статията не казва - дали поради незнание, или умишлено премълчаване - е, че в Сингапур просперитетът (индустриален, икономически, технологичен и пр.) е иницииран, постигнат и понастоящем се поддържа чрез авторитаризъм. Само като щрих мога да посоча, че ако настоящия мой коментар, който очите ви четат, попадне в конуса на “неподходящо полезрение” тук, в Сингапур, аз много лесно и бързо мога да получа отказ при следващо подновяване на визата си. Без никакви обяснения защо. Има и други репресивни мерки, но няма да навлизам в подробности. В същото време, на основа на макар и дистанционните ми, но постоянни наблюдения върху режима на управление в България за последното десетилетие, откакто живея зад граница, мога да заявя, че режимът в България е също авторитарен. И то - в много дива, необуздана и цинична форма. (Това становище на свой ред би следвало да ми коства неспокойно и несигурно пребиваване в родината ми България - в случай, че пребивавах там. Само като пример: профилът ми във Фейсбук неведнъж е бил временно блокиран след подобни коментари - явно нещо като виртуално “дръпване на ушите”, “пошляпване зад врата̀” и начин да ми се подскаже, че се чете, наблюдава и отбелязва “кой е с Нас и кой - не”).Впрочем, като продължение на скобата, която току-що затворих (а може би не трябваше), едва ли е нужно да припомням, че в исторически план България вече е преминала през една друга форма (т.нар. “комунистическа”) на същото заболяване - авторитаризъм, но в проявлението на партийните му метастази - тоталитаризъм.В статията на едно място се спомена за “обществено обсъждане”, което принципно е един от инструментите на демокрацията. Тук, в Сингапур, това почти не съществува. Сега ще поясня защо “почти”: имам предвид, че все пак има спорадични опити за вслушване в общественото мнение, сондажи и публични допитвания чрез контактни групи и анкети, когато се засягат теми например като: как безопасно да се ползват тротоарите от пешеходци и велосипедисти едновременно, какъв цвят да са новите еко-автобуси, или коя песен да се избере като флагман за предстоящото честване на националния празник. Извън горното, парламентарните сесии не се предават по телевизията, законите се обнародват и влизат в сила почти изневиделица, но обществото няма възможност да ги оспорва или критикува нито преди, нито след това. Оформянето и разходването на Националния бюджет е тайна. Възможността за публични дискусии е почти нулева. Стачки, демонстрации и политически изявления и събирания са забранени със закон... Да, със закон, който забранява събирането на повече от 5 души по политически проекти, които не са организирани от единствената управляваща партия тук. Която е начело на държавата от самото ѝ създаване преди 52 години. Има само едно място, където могат да се провеждат подобни мероприятия, само след предварително разрешение, одобрен сценарий и речи, и списък на участниците. Нарича се Хонг Лим Парк и гъмжи от камери и микрофони, които не са скрити. Звучи ви някак познато, нали - поне на тези от вас, които са родени и живели в България преди 1989 г.? Може би нашенския виртуален Хонг Лим Парк беше радио “Свободна Европа”, и отчасти предаването “Всяка неделя”. Дори “Розовата Пантера” носеше скрито послание - за тези, които можеха да го “разчетат”.Тук, в Сингапур, има само една мега-медия - “МедиаКорп”, която, подобно на октопод с множество крайници, се простира навсякъде, но под зоркото око на управляващата “партия-майка”. И това ви звучи някак познато. Изглежда сякаш братовчедите на демоните и призраците от миналото на България са намерили добра почва дори на този малък азиатски остров. Те са китайски, не руски, но така или иначе демоните са еднакво страховити, без значение от националната им принадлежност и произход.Разбираемо е, че всичко това не би трябвало да има как да се случи в България. Отново. Вече. Но не казвам “никога повече”! Ако следите мисълта ми, авторитаризмът на сегашния (и изглежда - вечен и несменяем) български премиер - бойко и методично се загражда и се окопава токова надълбоко, че вероятно вече се родее с този (авторитаризъм), който имаме в Сингапур. Мантрата “Ние ги хващаме, те ги пускат” или дериватната фразировка “Аз си хвърлям оставката, а те ме преизбират” резонира в радиоточките на електората, който послушно пуска винаги същата бюлетина “сега-и-винаги-и-вовеки-веков-амин”. Нямат и избор - кого другиго да изберат: беззъбата импотентна опозиция, която изглежда ще надживее и Апокалипсиса, или постоянно пръкващите се от нищото формации, които се борят да го докарат. И вероятно ще успеят.Мога да го кажа и по-ясно: сингапурският модел, все пак, е силно неприложим за съвременността в България. Независимо дали и колко милиарда инвестиции се изсипят в България като златен дъжд (като междувременно повече от половината от тях потънат в мафиотски схеми на източване) - “скелетите в гардероба”, а също и някои типично-нашенски особености {уникалната наклонност на българското общество да се разединява във всяко едно отношение, вместо да се обединява в името на каузи за общото благо; грижливо отглежданата и съхранявана Завист; примирението; способността да се търси и намира оправдание за всичко, което не е свършено както и когато трябва, и от когото трябва; злословието по адрес на всекиго и всичко, особено когато е анонимизирано във виртуалната реалност, докато в същото време проявява инвалидна незаинтересованост да поеме отговорност и инициативност в реалния свят; и прочее - без с това да изчерпвам многоликия портрет на народната ни самобитност} не биха позволили на този иначе успешен азиатски икономически модел от Сингапур да сработи на наша земя.Без да съм Буда, реверсивно ще модулирам мотото над статията: “Това, което е добро за Сингапур, може да не е добро за България.” То и няма как да се случи. Наречете го химера или утопия.Мисията - невъзможна.В заключение - териториалната площ на една държава е без никакво значение. Много по-важно е какви ресурси са налични върху, над и под нея, и как те се съхраняват, оползотворяват и възстановяват в дългосрочен план. В крайна сметка, отговорност за всичко носи не политическата “класа”, а тези, които я издигат като такава и позволяват тя да паразитира върху тях.
Идеите и ценностите са в основата на резултата от функционирането на една социална система. След "демократичните промени", в България се установиха крайно десни идеи, при които егоизма и личния интерес се поставиха над общия успех и развитие на цялото общество. Това доведе до отпадане на всякакви морални задръжки и социални ангажименти, и като следствие започна процес на разграбване и дезинтегриране на обществото. Крайната доминация на личния интерес доведе дори до недопускане на сериозни чужди фирми в страната. Много от т.нар. чуждестранни инвестиции, всъщност бяха ,и са, с неясен произход, прекарани през офшорни компании. Въпреки очевидните загуби за обществото, крайно десните идеи продължават да са във възход сред младите български предприемачи, чрез идеите на либертарианството. Така бе прокаран плоския данък, който вместо да увеличи инвестициите, разбира се, само увеличи неравномерното разпределение на доходите. Безспорно е необходимо по-ефективно управление на държавните разходи и структури, но при доминация в обществото на личния над обществения интерес, това е невъзможно. Тези десни идеи бяха активно поддържани от чужди държави, които чрез "НПО"-та като Америка за България и Отворено общество завладяха държавното управление в сферите на образованието, културата, правната система. Вместо да се търси обединение и сътрудничество на различните части на обществото, те започнаха на стимулират различията и на практика да увеличават етническото и религиозно разделението и противопоставянето в обществото. Това влияние на десните идеи направи България най-дясната страна в Европа и съответно - най-бедната. Нека видим още веднъж какви идеи и ценности е решило да приеме сингапурското общество:"В края на 20 век правителството на Сингапур публикува Бяла книга на ценностите, обединяващи гражданите както следва: 1. Нацията над (етническата) общност и обществото над индивида; 2. Семейството като основна единица на обществото; 3. Зачитане и общностна подкрепа на индивида; 4. Консенсус вместо борба; 5. Расова и религиозна хармония."
България нито е малка, нито е незначителна. Нашата беда е, че упорито си носим негативите от миналото. Светът като цяло е несъвършен и ние прилежно вземаме по-лошото от него, но още по-лошо е, че по никакъв начин не искаме да се разделим с пороците от близкото минало.Имаме неразвит човешки потенциал. В България не се дава възможност на младите хора да се развиват и да градят бъдещето на страната. Факт е, че навън много българи постигат изключителни успехи и дават своя принос в различни области. Нещо повече – аз често съм свидетел на успешна интеграция на наши граждани от ромски произход в други европейски страни. Не казвам развити. Днес Европа се отличава от останалия свят преди всичко с демократичните си принципи. И тук стигам до разделението на нашето общество. Дори не мога да кажа дали съзнателно се разделя обществото ни днес или е било разделено още в началото на миналия век. Безспорно политиците много допринасят за това разделение.Аз имам визия за един идеален свят, но ние сме много далеч от постигането му все още.И все пак от някъде трябва да се започне. И според мен трябва да се започне от промяна в съзнанието на хората, което ще се промени, ако се даде реална възможност на всеки да изказва мнение по въпроси, които го касаят. Не протести, а конструктивен диалог и участие в приемането на закони, които да не се променят при всяка смяна на властта. Успоредно с това трябва незабавно да се започне с решаване на екологичните проблеми. Тук трябва да има многобройни обществени дебати. Има проблеми, които не могат да се решат от нас, като използването на атомна енергия и извличането на петрол от недрата на земята. Тук трябва да се търси широка обществена подкрепа вън от пределите на страната ни. Сериозна заплаха е безразборното изхвърляне на отпадъци и използването на пластмасови опаковки. В тази връзка трябва да се извършват проучвания, да се работи върху възпитанието на хората и да се въведе строг контрол.Благодаря!
Трябва да сте влезли в системата, за да коментирате.