Напишете дума за търсене
от Христина Христова
България има потенциала да влезе в клуба на най-развитите малки страни с население под 10 милиона души, осигурявайки благополучие и просперитет за своите граждани. Това не е утопия, а напълно възможно и постижимо бъдеще за общата ни родина, в контрапункт на антиутопията, в която живеем.
Безспорно, тази възможност е трудна за проумяване. Сложният път към нея минава през мрачните багри на настоящето, което съвременните политически, идеологически и медийни демиурзи рисуват със завидно постоянство и усърдие. Върху националното платно се наслагват образите и клишетата на историческите и геополитическите предразсъдъци, водещи към диаметрално различни посоки и задълбочаващи и без друго сериозната и унаследена цивилизационна раздвоеност на нашето национално съзнание. Изкуственото разделение и атомизирането на обществото е в интерес на външни сили, както и на техните родни наместници, и е изпитаната формула на големите бивши и настоящи империи за налагане на икономическо господство, глобална финансова хегемония и деградация на държавността в подчинените територии. Това е старо колкото света.
За съжаление, в новата ни, а и в по-далечната ни история, наред с героичните и достойни времена, не е изключение васалното преклонение на политическите ни елити пред великите сили, както и чуждопоклонничеството от страна на масовата публика, най-вече от страна на средната класа. И двете тенденции са породени от липсата на вяра в собствените ни възможности и от убеждението, че малките държави не могат да бъдат субект на собствената си история и не могат да проектират своето развитие в градивна посока. Това се внушава безусловно и повсеместно чрез целия информационен и медиен поток, облъчва общественото съзнание посредством неизчерпаемия и добре разработен инструментариум на мейнстрийма.
А всъщност всичко това не е вярно.
Това е илюзията, в която някой иска да живеем.
Изкуствено наслагвания песимизъм и подклажданото крайно разделение в нашето общество е добре промислен механизъм за обществен контрол и отклоняване на позитивната обществена енергия от градивната посока. Почти всички партийни субекти и почти всички влиятелни неправителствени субекти са част от поддръжката на този сценарий. Зад клишираните и омръзнали на всички ни публични декларации и изяви, спекулиращи с най-съкровените обществени копнежи и страхове, се крият силите, които не съзидават, а разрушават; не обединяват, а разделят; не привличат, а прокуждат. Наред с това сме свидетели на безкрайни и нелогични прегрупирания в политическото пространство, на безпринципни и цинични прегръдки и раздели между политическите играчи и техните неправителствени помагачи. Целта на всички е една и е израз на вечната максима - „Разделяй и владей“.
Съществуват примери, които нагледно доказват какво може да се случи, ако едно общество се сплоти и обедини около общия си интерес или около обща национална кауза. Въпреки огромния и масиран натиск отвън и отвътре, народът ни е способен да реагира по категоричен начин на всякакви перфидни опити да бъде подменена неговата цивилизационна и родова етика. Обществото ни все още се обединява, когато трябва да защити своите морални ценности, семейството и най-вече децата си от различни крайни идеологии, налагащи с размах и без обществен дебат нови етични норми в целия западен свят.
Това е само един от примерите, но той е показателен за силата (макар и не докрай осъзната), която се крие в едно сплотено общество, отстояващо своите общи интереси. По същия начин обществото може да реагира на стотиците случаи на недалновидни, некомпетентни и често неадекватни решения и действия на властта - и по този начин да бъде смислен, действителен коректив на политическите елити, когато те прокарват или лобират не обществените, а своите частни или външни интереси.
Като цяло обществената реакция у нас се случва рядко и спорадично. Драматичното социално разделение, безмилостният хибриден натиск върху човешкото съзнание и социалната апатия разкъсват настоящето на отделни фрагменти и замъгляват както ясния поглед към настоящето, така и стремежа към изграждане на бъдещето. Лутаща се между истината и лъжата, обществената енергия е фиксирана манипулативно единствено върху потискащото, несправедливо, дори отчайващо настояще. Като в малък съд, като буря в чаша вода, ние воюваме един срещу друг, пропадайки в измамния сценарий на чужди интереси. Настървено се нахвърляме в една обречена, повтаряща се, непродуктивна вътрешна борба. Борба между нас и нас. Боричкане, в което няма бъдеще, а само отблъскващо, омръзнало до непоносимост настояще. Дори умните и читавите хора сред нас не могат да се откопчат от тази порочна хватка, от тази деструктивна инерция; те остават в омагьосания кръг, завихрящ всички ни като в тъмна фуния - все по-дълбоко и по-дълбоко в блатото на реалността. В телевизионните студия платени (а понякога „за цвят“ и неплатени) анализатори и експерти се надпреварват да тълкуват поредния абсурден или безсмислен ход на политическите играчи. Безкрайни пропилени часове, дни и години отиват нахалост в обсъждането на един пошъл театър, на едно зле режисирано представление, в което всички се преструваме, че имаме държава и че произвеждаме смисъл. Така ние ставаме част от продуцираното безсмислие на обществения живот, който просмуква и личното битие на всеки един от нас.
Неусетно всички ние, дори и да сме водени от чисти и добри намерения, ставаме част от деструкцията на настоящето и не можем (защото не вярваме) да погледнем в бъдещето. А всъщност, единствено погледът в бъдещето чертае посока и изход от омагьосания кръг на настоящето.
Накратко -
България няма изход от своето Настояще, защото няма визия за своето Бъдеще.
Ние сме приковани, фасцинирани и вцепенени от погледа на Медуза, без да можем да се докоснем един друг, без да взаимодействаме ефективно и продуктивно помежду си; стоим от години на едно място, като в ступор, в неверие или в очакването на чудо.
Нямаме обща Мечта.
България се задъхва от липса на бъдеще, цел и посока.
Ние, създателите на онлайн платформата „Визия за България“, вярваме, че у нас все още има хора, които искат и могат да се обединят в светла национална кауза. С предлагането на този проект, представляващ средносрочна и дългосрочна визия за България, нашата първа цел е да предизвикаме прозрачна обществена и експертна дискусия за бъдещето на нашата родина. Бихме искали това да се случи в колективно съавторство с вас до постигането на значима публична подкрепа. Крайната цел е обединение на критична маса от мислещи хора около каузата за доброто бъдеще на България и предизвикване на качествено нова трансформация в общественото съзнание за поемане на градивен курс към нашето бъдеще.
„Визия за България“ не е политически, а колективен граждански проект и смисълът на неговото разгръщане във времето е именно такъв. Не е възможно да бъде създаден качествен, достоен и компетентен политически субект без качествена трансформация в общественото съзнание и без то да има ясна и дългосрочна визия за своето бъдеще - визия, защитаваща голяма част от груповия интерес. Само общество, способно да открие, да реабилитира и да обедини своя реален интелектуален и експертен потенциал, е в състояние да излъчи качествен и отговорен политически субект, който да поведе към по-добро бъдеще своя народ. Първото зависи от волята, усилията и куража на всеки един от нас. Второто е следствие и доказателство за качеството на свършеното дело - изграждането на устойчив фундамент, по който да преминем напред и да се измъкнем от блатото на настоящето.
С проекта „Визия за България“ решихме първо да ви разкажем какво се случва в нашия свят, едновременно с това да анализираме случващото се и да предложим посока за развитие на нашата страна, съобразно актуалните световни тенденции, глобалната посока на развитие, доказаните формули на успеха и нашите национални специфики. Точно днес моментът е особено подходящ. Динамиката на световните процеси отваря невероятен шанс и исторически прозорец, от който ще се възползват умните и предвидливите нации. Затова ви каним да дойдете при нас и да бъдете съавтори на Визията за нашата страна. Ще имаме нужда един от друг задълго. И това може да се превърне във вълнуващо и смислено пътуване към сбъдването на една национална мечта.
Три са стълбовете, около които обединихме националния и обществения интерес в нашия граждански проект:
1. УМЕРЕН КОНСЕРВАТИЗЪМ
Убедени сме, че за да оцелеем в драматично раждащия се нов световен ред, е необходимо да отстояваме своята цивилизационна и национална идентичност. Традиционните човешки и морални ценности са съхранявани през хилядолетията до днес и ние считаме, че в тях са втъкани нишките, които пренасят от миналото към бъдещето познанието за смисъла на човешкото съществуване, механизмите за оцеляването и укрепването и общността като единен жив организъм. Ето защо умереният консерватизъм в оценката на нашите досегашни и нови постижения и ценности е връзката между минало, настояще и бъдеще. Всеки опит да разкъсаме насилствено или преждевременно тази органична връзка ни връща назад в развитието ни като личности и като общество. Социалната еволюция, дори когато узрее за нов революционен скок, пази в гънките си паметта за своето минало и го вгражда в копнежа за своето бъдеще. Крайният либерален индивидуализъм разгражда и атомизира западните общества и това е основната причина за дълбоката цивилизационна криза на Запада и за възхода на Изтока.
Мощното, почти чудодейно и експоненциално развитие на високите технологии не противоречи на идеята за националната държава, напротив - днес то е най-сигурният инструмент и коз за бъдещето й развитие. В този смисъл умереният консерватизъм е форма на критично мислене, която ни позволява да оценим своевременно предстоящия скок в една или друга област на развитието и да го подкрепим, а не да го възпрепятстваме. Успоредно с това, крайните форми на национализъм и изолационизъм не са адекватни на съвременните реалности и водят до изпадането на цели народи и държави от посоката на глобалното човешко развитие. Примерите са много и някои от тях са твърде близо до държавните ни граници.
Умереният консерватизъм е мъдрият и фин баланс в настоящето между миналото и бъдещето, между традиционните устои на съществуването на обществения организъм и неговото неизбежно развитие към необятното бъдеще, между спомена и мечтата, между съдбата на човека и съдбата на света. Умереният консерватизъм пази устоите и фундаментите на битието, но не забравя, че светът се движи напред - отвън и отвътре - към необятната вселена и към безкрайния Космос, който Homo Sapiens мечтае да разгадае.
2. СОЦИАЛНА СПРАВЕДЛИВОСТ
Светът, в който живеем днес, става все по-богат и по-развит в технологично отношение и все по-несправедлив в социалното разпределение на материалните блага. България не е изключение от тази глобална тенденция и дори е в дъното на множество световни и европейски класации - тя е най-бедната държава в Европейския съюз и с най-висока смъртност на населението не само в рамките на съюза. За съжаление ние, българите, според официалните статистики сме най-бързо изчезващата нация на планетата. Съчетано с факта, че страната ни е сочена и за най-корумпираната държава в ЕС, става ясно, че социалната система у нас е не просто в криза, тя е в пълен екзистенциален колапс. Средната класа изтънява все повече, а младите хора (и не само те) се евакуират от страната, търсейки препитание и личностно развитие извън родината си. За да не рисуваме за пореден път тъмните краски на нашето настояще, ще спра дотук. А и всички ние прекрасно осъзнаваме, че след като държавата ни беше деконструирана пред очите ни, заедно с нея в забвение си отидоха фундаментални понятия като социална справедливост и социална солидарност.
Развитието на индивидите и на обществата е неразривно свързано и взаимно обуславящо се, защото ние, хората, сме не само биологични и духовни, но и социални същества. Затова социалната грижа на обществото за всеки негов член - от раждането до смъртта му - както и социалната ангажираност на всеки съзнателен човек към семейството и обществото, е най-добрата среда за живот и развитие. Нещо повече - степента на взаимната социална обвързаност на отделния човек и обществото е еквивалент на степента на достигнатото ниво на развитие. Социалната ангажираност е мотивиран и съзнателно управляван механизъм за адекватни действия на индивидите и обществото, а не емоционален и еднократен протестен акт на отчаяние или компенсиращ „жест“ от елита към плебса.
Социалната справедливост винаги е била относителна величина и се дефинира не от управляващите обществото елити (към които ние, българите, обикновено погрешно адресираме всички проблеми), защото тя е интегрален резултат от степента на взаимна ангажираност на индивидуалното и общественото съзнание. В същото време социалната ангажираност не се ограничава с борбата за справедливост. Тя предполага системни усилия за постигане на мирно и балансирано развитие на хората и обществата, активно и отговорно отношение към миналото, настоящето и бъдещето, което се основава на разума, а не на силата като регулатор на всички човешки отношения.
За да се оттласнем от смъртоносната хватка на капана, в който се намираме днес, първото и най-важното условие е да се опитаме да предизвикаме трансформация в общественото съзнание, за да върнем на българина волята му за живот. Да възродим неговата ангажираност към общността и той да потърси за себе си и своите деца социална справедливост. Не навън, а тук, в България. Нужно е да повярваме отново, че можем да бъдем творци на собствения си живот. Тази вяра днес е изгубена, но мъдреците знаят, че изгубеното може да бъде намерено. „Не се гаси туй, що не гасне“, ни завеща поетът Вазов. В темелите на нашия общ български дом все още е жив споменът за времената, в които българинът е възкръсвал като Жар птица от пепелта и е съграждал държавата си отново и отново. Преди да си върнем вярата и куража, преди да поискаме да построим със собствени усилия съвременна България, не е възможно да бъде пренаписан и новият обществен договор, който да бъде справедлив за всички хора, формиращи съвременното общество през 21 век. Без да свършим тази „невидима“ работа, не е възможно да изковем скрижалите на едно здраво общество, в което индивидът дава своя принос за развитието на общността, а от своя страна социалната система осигурява разумно разпределение на материалните блага. Темата за социалната справедливост и оздравяването на обществения организъм е от първостепенно значение и заема важна част в проекта „Визия за България“. Достъпно здравеопазване, добро образование, преодоляване на хроничната бедност, експертен дебат по все по-актуалната в глобален мащаб тема за безусловен базов доход - това са основните компоненти в новия обществен договор, който всички заедно можем да създадем и утвърдим.
3. ВИСОКИ ТЕХНОЛОГИИ
Човешкият прогрес е неразривно свързан с развитието на технологиите и днес това е в сила много повече от всякога, защото технологичната революция се разгръща експоненциално, много по-бързо от биологичната и социалната еволюция, и предполага нов скок в когнитивното, а оттам - и в духовното развитие на човечеството. Технологиите овластяват човека с потенциала на неизмерими в сравнение с миналото разрушителни и съзидателни сили, включително ускорение или унищожение на собствената еволюция. В този смисъл, именно нашият умерен консерватизъм, съдържащ в себе си познание, здрав разум и мъдрост, както и социалната ни ангажираност, са регулаторите на тази втора, небиологична природа, която ние, от своя страна, неусетно и постепенно също овластяваме с разум и способности, надхвърлящи многократно човешките възможности. И въпреки това - ако не скочим бързо и без отлагане във влака-стрела на съвременните технологии, оставаме със сигурност извън борда на историята. За повечето от нас бумът на високите технологии е просто компютърна игра, някаква отдалечена от нас виртуална и абстрактна реалност. А всъщност е точно обратното.
Независимо дали го осъзнаваме или не, ние се намираме в центъра на нова когнитивна революция на човешката цивилизация. И това вече е в ход. Немислимото стана реалност и скоростта на процесите в глобален мащаб вече е неудържима, и дори излиза извън контрола на човека. Големите не само го знаят, те го предизвикват. Малките ще отпаднат или ще се възползват с разум, стратегическо мислене, целенасочени действия, и дори с хитрост. Дигиталната икономика е фундаментът на идващото бъдеще, а за мнозина развити геополитически и технологични центрове по целия свят то вече е и настояще. Силициевите долини се множат по цялата планета, но техният брой няма да бъде безкраен, а много точно и пресметливо ограничен. От достиженията на технологичната революция ще се възползват само тези световни региони и държави, които без отлагане съумеят да се адаптират и да се възползват от новите глобални реалности и трендове. Някои вече го направиха, въпреки че са в пъти по-малки от нашата страна като население и територия. Точно заради това добрите практики и изпитаните формули на успеха са залегнали в проекта „Визия за България“.
Нашата страна все още има човешкия и интелектуалния потенциал да бъде част от иновативния скок в дигиталния свят, който днес се създава и ще доминира бъдещето. И младите хора го знаят най-добре. Ще си позволя да цитирам думите на един от създателите на първия Софтуерен университет (СофтУни) в България - изключително успешен проект, който направи истинска революция в софтуерната индустрия и даде старт на хиляди млади хора в тяхното кариерно развитие. Един от основателите му, Светлин Наков, наскоро заяви в отговор на въпроса какво би казал на скептиците: „България е прекрасно място с умни хора, където могат да се правят иновации, където могат да се правят продукти на световно ниво. Това бих им казал: Елате си в България, направете си фирма тук, живейте си в България, с българските обичаи и традиции, и покажете на света, че ние сме достойни на тази планета!“
Призивът на Светлин е мечта на много млади българи. Неговият неоспорим успех се дължи на способността на креативен екип от млади хора да мечтае и да работи с вдъхновение, търпение и постоянство за постигането на своята българска мечта: „Мечтата ми е един ден да обучаваме безплатно на разработка на софтуер, да даваме професия и работа не на стотици, а на десетки хиляди ученици, студенти и ентусиасти, и да направим България Силициевата долина на Европа – предпочитано място за живеене и работа. Вярвам, че ще постигнем това някой ден и рецептата е качествено образование за технологичната индустрия, плюс възпитаване на силен предприемачески дух.“
В България група учени и съмишленици разгръщат в екип идеята за създаване на Български индустриален фонд. Този проект скоро предстои да бъде презентиран и разказан подробно в нашата платформа „Визия за България“. Крайната му цел е България да заеме едно от челните места по развитие на науката и технологиите на глава от населението. Според идеолога на проекта - Стоян Йорданов, учен и предприемач, живеещ в Германия - една от дългосрочните цели е максимум до 50-60 години да сме реализирали автоматизирано и роботизирано земеделие, роботизирано строене на инфраструктура, осигуряване на електричество от термоядрен синтез (което е равно на решаване на енергийния проблем до края на съществуването на човешкия вид). Проектът включва и реабилитирането на България в дейностите и политиките, свързани с проучването и овладяването на Космоса. По думите на екипа, мечтата им е България да се превърне в най-доброто и красиво място за живот и реализация - най-вече за самите българи и за тези от тях, които са напуснали родината и притежават висока квалификация. Способните и можещите наши сънародници, най-вече работещите в сферата на високите технологии, могат да се опитат да вдигнат икономиката на крака, за да върнем у нас и останалите. А ако успеем да привлечем и други големи умове, от други националности - това ще бъде барометърът, показващ, че сме стигнали световното ниво в науката, технологиите и образованието.
Всичко това не е невъзможно и не е утопия, напротив. Извървянето на пътя до общата ни национална мечта е дело на всеки един от нас, и най-вече на младите хора. Те имат нужда от нашето познание, мъдрост и разум, но те имат нужда най-вече от свободата да сбъднат самите себе си.
***
Проектът „Визия за България“ е опит да обединим мислещите и можещите българи. Тези у нас и тези в чужбина. Да се опитаме да си ги върнем тук, при нас, и заедно да изградим общата си родина. В изключително взривоопасната геополитическа обстановка и в крайното противопоставяне на великите сили, на бившите и настоящите империи, ние избираме България. Убедени сме, че само ние, българите, можем да имаме чистата вяра и чистото намерение към съдбата на своето отечество. Никоя външна сила не може да обича България така, както я обичаме ние. България е нашият дом и ние сме убедени, че другите трябва да влизат в него като гости, а не като завоеватели. Нека да се опитаме да се намерим - ние, мислещите, можещите, вярващите и знаещите. За да помогнем и на другите. За да ги подкрепим да поискат живота си обратно.
С отговорно и достойно поведение към самите нас и към собствения си живот ние можем и трябва да бъдем активен граждански коректив и партньор на държавното управление, защото това е не само нашето свещено право, но също е нашият обществен дълг. С мъдрост, далновидност и дългосрочно стратегическо планиране, с ясна цел и посока, ние можем да минем през бурите на 21 век. Не сме единствените малки народи, които вярват като Давид, че с прашката си могат да победят Голиат. Но за да бъдем победители в битката на историята, първо трябва да знаем накъде отиваме.
Така подредихме космоса, в който ви каним да влезете. В нашия, Български космос, завещан ни с вяра и кръв, за да го опазим и съградим. За да чуем Благата вест, че той е безкраен.
Добре дошли в БЪЛГАРИЯ ОТВЪД ХОРИЗОНТА!
Запознайте се с пълния текст на Визия за България и се присъединете към каузата!
Да си говорим, да спорим е добър метод за раждане на истината. За промяна на действителността това е добро начало. Казано ; "Едно е да знаеш, друго да можеш- трето и четвърто- да го направиш." и тук е безспорно: Акуратно направен документ. Умният винаги се справя със ситуации в които мъдрият не се забърква. Уплашихте се, когато се появи друг, които декларира готовност да приложи Визията... прави сте това е нелека работа... но се налага да се направи рано или късно от хората, които имат обща мечта: една добруваща за всички българи държава България! Нова година- нови надежди! Желая ви нови успехи и... много късмет и дързост за реализиране мечтите!
Харесва ми и искам да се присъединя! Лао Дзъ пише: Защо е беден народа? Защото управляващите крадат от данаците!Големите държави имат много ресурси. Малките - само един-народа. Управляващите трябва да се грижат за него!Ето как от преди 4000 г. Всичко е ясно. Това което трябва да направим е да вдъхнем доверие на хората и да се преборим с кражбите и корупцията. Тогава само за няколко години България ще си възвърне силите. Политическите партии( поне настоящите )нямат интерес от това. Изисква се силна гражданска платформа!
Много оптимистична статия!
Трябва да сте влезли в системата, за да коментирате.